8Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр.София,

05.01.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при секретаря К. П.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 1942 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 566 от 16.12.2022 г. по в. търг. д. № 482/2022 г. на АС - Пловдив, с което предявените обективно съединени частични искове по чл. 226 КЗ/отм./ са уважени .

Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно приложението на чл.197 КЗ/отм/ с оглед момента, от който започва да тече погасителна давност .

Жалбоподателят „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б. В. И. Груп“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което предявените искове като неоснователни бъдат отхвърлени.

Ответниците в касационното производство В. П. М. и Х. М. М., чрез процесуалния си представител излагат съображения, че решението е правилно и молят да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдено да заплати на В. П. М. и Х. М. М. сумите от по 50 000 лв. за всеки, представляваща част от общо претендирана сума от по 250 000 лв. за всеки, съставляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им П. Х. М., настъпила в резултат на получената тежка телесна повреда на П. М. при ПТП от 16.08.2013 г., причинено от Д. К. при управление на лек автомобил „Ф. М. КН 3235 ВА, за който собственикът е сключил договор по риска „Гражданска отговорност“ към момента на настъпването на ПТП от 16.08.2013 г., изразяващи се в скръб, мъка, тъга, ведно с обезщетение за забава от 19.03.2019 г. до окончателното изплащане.

Установено е, че с решение по гр. д.12411/2014г. ЗАД “В. И. гпруп“ е осъдена да заплати на П. М. сумата 350 000лева за претърпени неимуществени вреди от настъпилото ПТП и 27 714,04 лева за им. вреди.

Установено е, че със споразумение, одобрено по нохд 7307/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Д. К. е признат за виновен в извършване на 16.08.2013 г. на престъпление по чл.343, ал.1,б. „б“, предл. 1 НК във връзка с чл.342, ал.1 НК, изразяващо се в това, че на път, свързващ [населено място] и [населено място], при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,т.1 ЗдвП, чл.15, ал.1 ЗДВП, чл.20, ал.1 ЗдвП и чл.20, ал.2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил на П. Х. М. тежка телесна повреда, изразяваща се в състояние на пълно откъсване от външния и социален свят за повече от една година, представляващо продължително разстройство на съзнанието.

По отношение на релевираното възражение, че вземането на ищците е погасено по давност е прието, че погасителната давност по иска за неимуществени вреди от смъртта на едно лице започва да тече от момента на настъпване на смъртта. Въззивният съд е посочеил, че т. 4 от ТР № 1/2014 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС касае случаите на ексцес, но разрешението е относими и към хипотезата на настъпила смърт. Според съдът с оглед общото правило на чл. 114, ал.1 и ал.3 ЗЗД, поставящо за начало на давностния срок деня, в който вземането е станало изискуемо, респ. деецът е открит се налага специалната разпоредба на чл. 197 КЗ/отм./, определяща за начало на давността за правата по всички застрахователни договори денят на настъпване на застрахователното събитие, да бъде подложена на поправително тълкуване в частта относно задължителната застраховка “Гражданска отговорност” поради доказаната, по арг. от чл. 46 ЗНА предвид извършено историческо тълкуване на направените изменения в закона с оглед изравняване на срока за погасяване на претенцията срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ с този срещу застрахования пряк причинител на увредата. Прието е, че аналогично, в случай на смърт, вредата се проявява в по-късен момент, в патримониума на други увредени лица, при което към момента на увреждането все още няма възникнало право на обезщетение от тази смърт, което да може да бъде заявено и защитено, поради което не може да се говори за кредиторово бездействие, с което да тече и погасителна давност. Според въззивният съд се касае за самостоятелно право, което възниква в момента на смъртта, респ. в този момент започва да тече и погасителната давност и няма нито правна, нито житейска логика да бъде прието, че при ексцес давността започва да тече от проявяването на вредите в пълния им обем, а в случай на смърт, която е най - тежката възможна последица, погасителната давност да тече от датата на ПТП.

Въззивният съд е приел, че е налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт на П. М.. Съдът е взел предвид и обясненията си ищцата В. М., дадени по реда на чл. 176 ГПК, в които е посочила, че от попадането в състояние на „будна кома“ до смъртта му се е грижела за личната и битовата му хигиена; като рядко бил посещаван от лекар; спазвали предписанията за добра хигиена, обслужване, чист въздух, рехабилитация, социална изолация; инициирани били образни изследвания – скенер за установяване състоянието на увреждането и как се развива травмата, при разчитането на които мнението на лекарите било, че няма смисъл и скенери да се правят, тъй като травмата в мозъка се разраства и се влошава; спряла в един момент да търси и лекари за домашни посещения, тъй като при идването си й казвали, че няма какво да се направи освен посочените вече предписания; дори и за кратък период от време преди смъртта му, не е имало промяна в състоянието му.

Съдът след анализ на съдебно медицинските експертизи е приел, че при ПТП от 16.08.2013 г. П. М. е получил травматичен шок, контузия на главата и на гръдния кош, контузия на мозъка, кръвоизлив под кожата на меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под кожата на меките черепни покривки в дясно теменно, контузия на белите дробове, счупване на тялото на първи лумбален /поясен/ прешлен, вследствие на което пострадалият е изпаднал в коматозно състояние, т. нар будна кома. Взето е предвид заключението на вещото лице, според което смъртта на П. М. е настъпила закономерно, съобразно състоянието му, като е налице връзка между ПТП от 16.08.2013 г. и с настъпилите по-късно последици – състояние на „будна кома“ и впоследствие смърт на 19.03.2019г. Въззивният съд е квалифицирал изводите на вещото лице като изключително добре аргументирани и защитени, включително и в дадените подробни устни обяснения в открито съдебно заседание, поради което ги е възприел изцяло.

За неоснователно е прието и релевираното от ответника – жалбоподателя възражение за съпричиняване. Въззивният съд се е позовал на заключенията на КСМАТЕ, в която вещите лица са констатирало, че след напускане на пътното платно л. а. „Ф. М. „ е започнал да се преобръща по стръмен и каменист наклон, като се е превъртял 6-7 пъти, при които водачът и пътниците в купето са били подложени на инерционни и гравитационни сили в различни посоки и сменящи се направления. Взето е предвид изложението на вещите лица, които са изтъкнали, че П. М. е бил подложен най-силно на въздействието на инерционните и гравитационни сили, за което доказателство е най-силно увредената задна дясна част на автомобила и хлътналият към купето таван, при което починалият е получил многобройни удари по главата в твърди тъпи предмети от интериора на автомобила и хлътналия към купето таван на автомобила.

При така установените обстоятелства по делото съдът е счел предявените искове за основателни и ги е уважил.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно приложението на чл.197 КЗ/отм/ с оглед момента, от който започва да тече погасителна давност на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставения за разглеждане въпрос. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана и практика на ВКС / решение от 20.12.2023г. по т. д.№2728/2021г., I т. о, решение № 11 от 03. 05. 2018 г. по т. д. № 643/2017 г. на ВКС, І т. о. и решение № 60140 от 09. 02. 2022 г. по т. д. № 875/2020 г. на ВКС, І т. о и др./, в т. ч. и задължителна /ППВС №2/1981 г. и ТД№1/2014г. ОСТК на ВКС./. В практиката и теорията се посочва, че със застрахователния договор застрахователят се задължава срещу заплащане на определена премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Застрахователното събитие е самото осъществяване на риска, поради което реално настъпилата вреда следва да се съобрази с обстоятелствата, включени в риска, респ. в неговите изключения, за да се прецени дали е настъпило застрахователното събитие или не. За настъпване на застрахователното събитие е от значение кога се е проявило увреждащото събитие, а не неговия резултат и началният момент, от който започва да тече погасителната давност е датата на застрахователното събитие. Прякото право за обезвреда на третото увредено лице произтича от закона и се намира в тясна връзка и зависимост от деликтното му право, породено от непозволеното увреждане. Те възникват в един и същ момент, от един и същ юридически факт и имат идентично съдържание - обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди на увреденото лице. Основните функции на всяка имуществена застраховка - задължителна или договорна, са да възстанови щетите причинени на застрахованите лица от настъпване на застрахователното събитие и да даде обезпечение, като покрие определени рискове, на които са изложени техни имуществени блага. При застраховката срещу гражданска отговорност – договорна или задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, рискът е в опасността в тежест на застрахования да възникне задължение за обезщетение към трето лице поради осъществен деликт.

Съгласно дадените разяснения в практиката, при настъпили вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм/, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. В случай, че се касае за изменение в състоянието на пострадалия или за изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, е налице хипотезата на ексцес, като за новите имуществени вреди само пострадалият от деликта може да иска съответстващо на тях обезщетение от момента на проявление на изменението, съвпадаща с датата на извършване на съответния разход за лекарства, лечение, рехабилитация, санитарни материали и техническо обезопасяване, наложени от състоянието на ищеца „будна кома“ вследствие на ПТП . Само в случаите на ексцес / чл.51, ал.3 ЗЗД/ и само за пострадалия възниква ново право на обезщетение за допълнително породените за него от непозволеното увреждане имуществени вреди и по отношение на това право започва да тече нова петгодишна давност. Посочено е, че вземането за обезщетение за тези имуществени вреди, когато е предвидимо като размер към визирания начален момент е допустимо да бъде предявено и за бъдещ период, доколкото разходите с оглед състоянието на пострадалия са необходими и се извършват продължително време всеки месец. Когато не се твърди ексцес, а очертаните в исковата молба вреди не са на пострадалия, а са нови, на лицата увредени от настъпила по-късно неговата смърт, обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта. Претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, с оглед настъпилата смърт на пострадалия, която е в пряка причинно-следствена връзка с получена тежка телесна повреда от последния, би била погасена по давност на основание чл.114, ал.1, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД, вр. чл.197 КЗ /отм./, когато са изтекли повече от пет години от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съдебното предявяване на претенцията за обезщетение за вредите от същото.

С оглед на така установената практика, която се споделя от настоящия състав, въззивното решение се явява неправилно в обжалваната му част, поради което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши от настоящата инстанция.

Видно от исковата молба, въведеното от ищците твърдение е, че на 16.08.2013 г. Д. К., при управление на лек автомобил „Ф. М. КН 3235 ВА г., е причинил тежко ПТП, в резултат на което синът им П. М. е изпаднал в състояние на „будна кома“, в резултат на която на през 2019г. е настъпила смърт. Неправилно въззивният съд е приел, че разрешенията относими към случаите на ексцес са приложими и към настъпилата смърт на увреденото лице. В настоящия случай не се твърди ексцес, който да обосновава извод за претърпени от пострадалия нови, различни вреди от тези към момента на деликта. Очертаните в исковата молба неимуществените вреди не са свързани със състоянието на пострадалия каквото е било към момента на ПТП, а произтичат от настъпилата в един значително по-късен момент смърт на последния. В случая с влязло в сила решение застрахователят е осъден да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причиненото увреждане –тежка телесна повреда, като със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право на ищеца, съответно съществуването на причинно-следствена връзка между ПТП и състоянието „будна кома“ . Вземането за неимуществени вреди, претендирани от ищците – негови родители, с оглед настъпилата му по-късно смърт, не представлява претенция за заплащане на вреди от ексцес, поради което за да се приеме, че тези вреди са пряко проявление на застрахователното събитие – настъпилото ПТП, т. е. че се е реализирал покрития риск и за тях се дължи заплащане на обезщетение, трябва настъпилата за тях вреда се намира в пряка причинна връзка със застрахователното събитие. Застрахователният риск при застраховката гражданска отговорност е опасността застрахования да отговаря пред третото лице, увредено от него, като се задължи да му плати обезщетение за причинените вреди и тази застраховка не обхваща вреди, които застрахования не е причинил непосредствено на третото лице. Съставните части на застрахователното събитие при застраховката гражданска отговорност са идентични с елементите на фактическия състав на гражданската отговорност на застрахования - деяние, противоправност, вина, вреда, причинна връзка, т. е. това е юридическият факт, който поражда гражданската отговорност на застрахования. Правото на третото увредено лице пряко да претендира обезщетение от застрахователя произтича от закона, а не от застрахователния договор, когато пряко е увредено от застрахования водач. Задължението на застрахователя е функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите и възниква, когато настъпилата вреда се намира в причинна връзка със застрахователното събитие, което е посочено като покрит застрахователен риск в договора и именно за това обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Имуществената застраховка „Гражданска отговорност” има обезщетителен характер и с нея се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. Неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение в настоящето производство, не са свързани с разходи за поддържането на живота и ежедневното обслужване във връзка с трайното състояние на „будна кома“ на пострадалото лице, в което същият е изпаднал вследствие ПТП, нито се твърди влошаване на здравословното му състояние /ексцес/, във връзка с което упоследният да е претърпял нови имуществени вреди. Независимо че са обусловени от състоянието „будна кома“ в резултат на ПТП, неимуществените вреди, за които са въведени твърдения в исковата молба и които се установяват от събраните по делото доказателства обаче са от различно естество, което е определящо при преценката за наличието на пряка и непосредсвена причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и застрахователното събитие. В случая поради изтеклия значителен период от време между настъпването на застрахователното събитие през 2013г. и проявлението на вреда за родителите, произтичаща от смъртта на починалото на 19.03.2019г. пострадало лице – техен син, не е доказана пряка причинна връзка между деянието и настъпилата смърт. Установено е по делото, че на пострадалият след злополуката е извършен един медицински преглед - през 2014г., когато с решение от 26.06.2014г. по гр. д.№685/2014г. на ОС Пловдив същият е поставен под пълно запрещение, и образно изследване през 2016г., а вещото лице С., в съдебно заседание на 21.02.2020г., изрично е посочило, че по делото няма представени медицински документи за състоянието на лицето след тези прегледи и единствения начин да се установи каква е непосредствената причина за настъпилата смърт през 2019г. е извършване на аутопсия, каквото не е правена. Вещото лице е заявило, че не е намерил медицински данни какво точно е довело до смъртта, като е възможно в такава ситуация и всяка инфекция да доведе до смърт, тъй като и в тези случаи са нужни грижите на сериозен медицински екип за обгрижване и предпазване от инфекции. Посочил е, че при такива продължителни състояния на „будна кома“ могат да възникнат изменения в белия дроб и пневмонии, както и уроинфекции, изхода от които да е летален. С оглед данните по делото в случая не може да се приеме за безспорно доказано по делото обстоятелството, че смъртта на пострадалото лице е пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, тъй като деянието не е решаващо, вътрешно необходимо свързано с резултата само поради обичайно стечение на обстоятелствата, а не и случайни такива.

По изложените съображения предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди произтичащи от настъпила смърт след състояние на „будна кома“ , с правно основание чл.226 КЗ /отм./, следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като в случая настъпилата вреда не се намира в причинна връзка със застрахователното събитие. Поради неоснователност на претенцията за главното вземане неоснователно се явява и акцесорното такова по чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Предвид изхода на спора, ответниците по касация следва да заплатят на жалбоподателя направените разноски за процесуално представителство пред ВКС. Основателно се явява възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от дружеството-жалбоподател адвокатско възнаграждение, поради което следва да се присъди такова в размер на 3487,50лева.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на четвърто отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 566 от 16.12.2022 г. по в. търг. д. № 482/2022 г. на АС – Пловдив с което предявените обективно съединени искове по чл. 226 КЗ/отм./ са уважени частично , вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. М. и Х. М. М. срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. И. Груп“ ЕАД, искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от по 50 000 лева, предявени като частични от 250 000лева, застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за смъртта на П. М. , настъпила след състоянието му на „будна кома“.

ОСЪЖДА В. П. М. и Х. М. М. да заплатят на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б. В. И. Груп“ ЕАД сумата 3487,50лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: