О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 638

София,18.03.2024 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав :

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 757 по описа за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на СНББАЗ срещу постановеното по чл.248 ГПК определение № 707/14.03.2023г. по възз. гр. д.№ 3024/2022г. на САС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение в частта на разноските на въззивното решение чрез допълнително присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

С подадения писмен отговор насрещната страна М. Г. оспорва частната жалба.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускане до касационно обжалване на въззивното решение с определение по т. д.№ 758 по описа на ВКС за 2023г.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищцата срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 120 000лв. до 200 000лв., както и по въззивна жалба на ответника СНББАЗ в частта, с която е осъден да заплати законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от 18.02.2021г.С въззивното решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за размера над 120 000лв. до 150 000лв., както и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху присъдените главници за периода 17.12.2020г. – 17.02.2021г., е постановено друго, с което СНББАЗ е осъдено да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020г., както и - законната лихва върху присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за периода 17.12.2020г. – 17.02.2021г.В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.

По надлежното и своевременно релевирано от ищцата възражение по чл.78, ал.5 ГПК, с въззивното решение са редуцирани направените от СНББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение във въззивния съд до размера от 4000лв. и по съразмерност на СНББАЗ са присъдени разноски в размер на 2500лв.За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че направените разноски от СНББАЗ за адвокатско възнаграждение във въззивното производство са прекомерни.Съобразил е, че заплатеният от СНББАЗ адвокатски хонорар за въззивното производство на основание сключения през 2021г. договор за правна помощ е в пъти по-висок от минималния размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 80 000лв., определен въз основа на редакцията на НМРАВ към момента на сключване на договора/ 3516лв. с ДДС/ и фактическата и правна сложност на делото, предвид на това, че частично спорът е разрешен със СПН, по делото е проведено единствено ОСЗ и не са събирани доказателства.

С молбата по чл.248 ГПК СНББАЗ не оспорва, че релевираното от ищцата възражение за прекомерност на разноските му за адвокатско възнаграждение във въззивното производство е основателно, но оспорва размера, до който разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени при приложение на чл.78, ал.5 ГПК.Конкретно поддържа, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по НМРАВ в редакцията към момента към момента на последното съдебно заседание пред въззивния съд, а не в редакцията към момента на сключване на договора за правна помощ.Намира, че по съразмерност му се дължат разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 5512лв.

За да остави без уважение молбата, въззивният състав е приел, че не следва да отстъпва от приетото във въззивното решение, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно редакцията на НМРАВ към момента на сключване на договора за правна помощ.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай –например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024г. по ч. т.д.№ 1908/2022г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Като обобщение, определяща при намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение при приложение на чл.78, ал.5 ГПК е фактическата и правна сложност на делото. Тъй като в случая въззивното производство не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, предвид това, че се е развило в едно единствено съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства и не са извършвани други процесуални действия, реално направените от СНББАЗ разноски за адвокатско възнаграждение, които надхвърлят 8 000лв., правилно са намалени до размера от 4000лв., и правилно е определена дължимата по съразмерност част от тях в размер на 2500лв.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, в какъвто смисъл е установената съдебна практика на ВКС.

Така мотивиран, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 707/14.03.2023г. по възз. гр. д.№ 3024/2022г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: