О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60419

гр. София18.11.2021 год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

Г. И.

като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 2029 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Извора” ООД срещу определение № 260216 от 17.06.2021г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260119/24.06.2021 (имащо характер на определение), постановени по в. т. д. № 310/2020г. на Апелативен съд - Варна, в частта, в която е постановено спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по делото (образувано по молба по чл.625 ТЗ на кредитор) до разрешаване на спора по т. д. № 176/2018г. на Софийски градски съд с влязъл в сила акт.

Частният жалбоподател моли да бъде отменено атакуваното определение като неправилно, тъй като липсва преюдициален спор, във връзка с който да се спре производството по молбата по чл. 625 ТЗ, с предмет състоянието на неплатежоспособност, като вземанията на кредитора – молител не са в преюдициална връзка с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Твърди се, че жалбоподателя и неплатежоспособния длъжник – „Макситур – Бряг на изгрева“ АД не са страни по посоченото от съда обуславящо дело № 176/2018г. на Софийски градски съд, като липсват мотиви в обжалвания акт в какво се изразява обусловеността между делата. Сочи се, че обжалваният акт е постановен в нарушение на задължителните указания, дадени с решение № 59 от 23.06.2020г. по т. д. № 219/2019г. на ВКС, II т. о., с което е отменено въззивното решение и делото е върнато на апелативния съд за повторно разглеждане. Поддържа се, че в решаващите си мотиви ВКС е приел, че действието на нормите на чл. 229, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД е изключено по отношение на договор за наем, сключен от изпълнителен директор на АД, като са счетени за неправилни изводите за несъществуване на вземане, произтичащо от търговска сделка. В мотивите на решението ВКС е съобразил наличието на правен спор относно вземането на кредитора – молител по чл. 625 ТЗ, - т. д. № 2464/2019г. на II т. о. на ВКС, образувано по жалба срещу решението по т. д. № 170/2019г. на Апелативен съд – Варна, по което „Макситур – Бряг на изгрева“ АД е осъден да заплати вземането на кредитора, като не е приел, че е налице основание за спиране на производството по чл. 625 ТЗ. Жалбоподателят се позовава и на нарушение и на разпоредбите на чл. 629, ал. 6 и чл. 613а, ал. 4 ТЗ.

Ответникът по частната жалба, „Макситур – Бряг на изгрева“ АД, не представя отговор по нея.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.

За да спре производството по делото, въззивният съд е приел, че производството по молбата по чл. 625 ТЗ на кредитор следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като вземането, на което кредиторът основава материалната си легитимация по молбата, е предмет на висящо исково производство – т. д. № 2464/2019г. на ВКС, II т. о. Изложени са мотиви, че в процесния случай се касае до рядка хипотеза, при която производството по чл. 625 ТЗ е инициирано от един единствен кредитор, съобразно вземането на който следва да се направи и преценка относно предпоставките за наличието на неплатежоспособност. Посочено е, че изходът на исковото производство касае не само основателността, но и допустимостта на молба по чл. 625 ТЗ.

Определението е неправилно.

При постановяване на обжалвания акт апелативният съд не е отчел спецификите на производството по несъстоятелност във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ на кредитор, поради което е постановил незаконосъобразен акт, който противоречи и на практиката на ВКС.

На първо място, неправилен е изводът на съда, че активната материална легитимация на кредитора е въпрос относно допустимостта на молбата по чл. 625 ТЗ. Съобразно безпротиворечивата практика на ВКС, това е въпрос по съществото на спора: решение № 277 от 20.07.07 г. по т. д. № 1053/06 г. на II т. о. на ВКС, решение № 45 от 10.03.17 г. по т. д. № 2095/16 г. на II т. о. на ВКС и решение № 71 от 21.07.2020г. по т. д. № 1918/2019 г. на I т. о. на ВКС.

На второ място, решаващият състав на апелативния съд не се е съобразил с разясненията, дадени в задължителната практика на ВКС - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, според които производството по молба по чл. 625 ТЗ на кредитор е особено исково производство, като предмет на молбата и на СПН на решението е единствено наличието на основанията за ОПН (неплатежоспособност / свърхзадълженост) и началния им момент. В същата насока е и незадължителната практика на ВКС, според която вземането на кредитора и възраженията срещу него (вкл. за прихващане) не се обхващат от силата на пресъдено нещо на решението по молбата по чл. 625 ТЗ – решение № 277 от 20.07.07 г. по т. д. № 1053/2006 г. на II т. о. на ВКС; решение № 439 от 16.08.06 г. по т. д. № 41/06 г. на I т. о. на ВКС; решение № 206 от 11.05.05 г. по гр. д. № 613/04 г. на I т. о. на ВКС и други. Именно изхождайки от така очертания предмет на делото по молбата по чл. 625 ТЗ, ВКС многократно е приел, че спорът за вземането, с което се легитимира кредиторът по молбата по чл. 625 ТЗ се разрешава при разглеждането й, като производството по нея не се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ТЗ, ако има висящ спор за вземането: решение № 125 от 15.10.2010 г. по т. д. № 91/ 2010 г. на I т. о. на ВКС (вкл. безспорността т. е. ликвидността на вземането на кредитора не е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност); решение № 108А от 13.05.1999 г. по гр. д. № 26/1999 г. на V г. о. на ВС; решение № 134 от 08.12.09 г. по т. д. № 141/ 09 г. на I т. о. на ВКС и решение № 29 от 04.03.2013г. по т. д. № 885/2012г. на II т. о. на ВКС.

Горният извод следва и от особените правила на търговска несъстоятелност, съдържащи се в разпоредбите на чл. 629, ал. 6, чл. 613а, ал. 4, чл. 621а, ал. 1, т. 2, чл. 630, ал. 3 и чл. 634 ТЗ. Същите обезпечават разглеждането на молбата от съда в изключително кратки срокове (приключване на производството в първа инстанция в 3-месечен от образуването му и 14 – дневен срок за произнасяне при приключване на разглеждането на жалбата при осъществяване на инстанционен контрол, като образуването на делото пред горната инстанция става в деня на постъпване на жалбата при нея); засилено служебно начало; разпростиране на субективните предели на силата на пресъдено нещо върху всички и придаване предварително изпълнение на последиците на позитивното решение по молбата по чл. 625 ТЗ. Тези правила на производството по несъстоятелност са насочени към бързо приключване на фазата по разглеждането на молбата по чл. 625 ТЗ и към развитие на същинското производство по несъстоятелност, което е в интерес, както на длъжника и неговите кредиторите, така и в защита на търговския оборот.

С оглед посочените особени правила на делото по несъстоятелност и целта, която преследва законодателя с тях, незаконосъобразен е и изводът на апелативния съд, че преюдициалността между делата следва от факта, че длъжникът има един единствен кредитор, съобразно вземането на който следва да се направи и преценка относно наличието на състоянието на неплатежоспособност. Съдът по несъстоятелността винаги при извършване на преценка дали е налице и от кога състояние на неплатежоспособност на длъжника изследва реалното съществуване на пасива (краткосрочен), съответно на актива (текущ), като при спор относно текущите задължения, независимо към колко на брой кредитори са те, разрешава спора в рамките на делото по несъстоятелност, доколкото към момента на постановяване на решението му няма влязло в сила решение, разрешаващо със сила на присъдено нещо спора относно вземането на кредитора/ите.

С оглед изложеното, не е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по чл. 625 ТЗ и обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение № 260216 от 17.06.2021г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260119/24.06.2021 (имащо характер на определение), постановени по в. т. д. № 310/2020г. на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.