Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: И. С. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 7682/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ Варна, чрез процесуалния представител гл. юрк. Г., против Решение № 55 от 30.06.2023 г. по адм. дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд - Габрово /АС-Габрово/, с което е отменено негово Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г., с което на У. Б. ЕООД, със седалище [населено място], обл.Габрово, с [ЕИК] е наложена забрана за транспортиране и търговия на 404 броя бидони от ПВЦ х 50 л./кг./ - 20200 л./кг./ отработена мазнина, намиращи се в помещение, стопанисвано от У. Б. ЕООД на адрес: гр.Варна, [улица], сграда [номер].

Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК.

Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г. са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че не е бил спазен материалния закон. Посочва, че съдът неоснователно е неглижирал доводите във връзка с дадените определения в относимите регламенти и не е отчел, че по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент /ЕС/ № 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене, се класифицират като странични животински продукти и по отношение на тях намира приложение разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.

Иска решението да бъде отменено и се постанови ново, с което да се прогласи като правилно издадено Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г. на Главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ - Варна.

Ответникът по касационната жалба У. Б. ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.И. И., с писмени бележки оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение.

Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г., издадено от гл. инспектор към ОДБХ-Варна на основание чл.24, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл.138, .2, б. г от Регламент (ЕС) 2017/625, с което на У. Б. ЕООД, със седалище [населено място], обл.Габрово, е забранено транспортиране и търговия на 404 броя бидони от ПВЦ х 50 л./кг./ - 20200 л./кг./ отработена мазнина, намиращи се в помещение, стопанисвано от У. Б. ЕООД на адрес: гр.Варна, [улица], сграда [номер]. В разпореждането като причини за издаването му е посочено: не е представено удостоверение за регистрация на помещението по чл. 229, ал.1 от ЗВМД и не се представиха документи за произход на наличните в помещението отработени мазнини, а като нарушени разпоредби са посочени: чл. 229, ал. 1 от ЗВМД и параграф 7 от ПДР на Наредбата за разделно събиране и съхранение на биоразградими отпадъци.

По делото е установено, че на У. Б. ЕООД, от Регионална инспекция по околната среда и водите, е издаден Регистрационен документ № 03-РД-00000835-00 от 22.03.2019 г., съгласно който дружеството може да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с местонахождение: гр.Варна, [улица], сграда [номер], код и вид на отпадъка - 200125, хранителни масла и мазнини, дейности, кодове R13 - Съхраняване на отпадъци до извършване на която и да е от операциите R1 - R12, освен временното съхраняване до събирането им на мястото на образуване, количество 60 тона/година.

След анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните АС-Габрово е приел, че оспореното разпореждане, като индивидуален административен акт, е издадено от компетентен орган, но при допуснати процесуални нарушения и в несъответствие с материалния закон. Посочил е, че дружеството не е участвало в процеса на издаване на акта, че проверяващите органи не са установили количеството и съдържанието на намерените в помещението бидони, от кой обект са били доставени мазнините и че не е доказано жалбоподателя да е имал задължение да регистрира обекта по чл. 229, ал. 1 от ЗВМД и че в обекта е извършвана дейност по производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход.

По изложените съображения първоинстанционният съд постановил оспореното решение.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че дружеството не е участвало в процеса на издаване на акта и че не е било установено количеството и съдържанието на намерените в помещението бидони.

При извършената на 14.03.2023 г. проверка на процесния обект за временно съхранение на отработени мазнини, е установено разтоварването на 8 броя бидони, съдържащи растителна мазнина, видно от придружаващите ги 9 броя приемно-предавателни протоколи, транспортирани с бус с габровска регистрация и посочен д. к. № и надпис Събиране и изкупуване на растителни и животински масла и наименованието на търговеца жалбоподател и негов телефон, както и наличие в обекта на 396 броя бидони, без документи за произход, каквито не са представени и впоследствие след поискване.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 022384 от същата дата, в който със забележка е отразено, че със съдържанието на протокола е запозната по телефона управителката на дружеството-жалбоподател. Независимо, че оспореното Разпореждане за забрана е издадено на 14.03.2023 г., същото е връчено на 16.03.2023 г. на управителката на дружеството, когато са връчени и други документи, сред които и КП от 14.03.2023 г., с който същата е била запозната по телефона.

При последващите проверки на 16.03.2023 г. и 24.03.2023 г. не е оспорено обстоятелството, че бидоните съдържат отработени мазнини, като не са представени и изисканите от проверяващите документи за произход, с цел пълна проследимост и изясняване на произхода на описаните в КП от 14.03.2023 г. бидони с отработена мазнина.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е изкупувало от различни заведения и магазини отработени мазнини, видно от приемно-предавателните протоколи и установените договорни отношения между страните и фактури, както и че процесния склад е използван за съхранение на бидоните с отработените мазнини.

Спорният по делото въпрос е следвало ли е дружеството да има регистрация по чл. 229, ал. 1 от ЗВМД за процесния стопанисван обект, в който е съхранявало отработена растителна, а не животинска мазнина.

Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗВМД, обектите, в които се извършва производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, подлежат на регистрация от съответната областна дирекция по безопасност на храните.

По смисъла 1, т. 90 от ДР на ЗВМД, производството представлява добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези процеси.

В случая У. Б. ЕООД е съхранявало отработени растителни мазнини /използвано олио за готвене/ в процесния склад, обект на проверката, като използваното олио за готвене е кухненски отпадък, видно от разпоредбата на т. 22 на Приложение І от Регламент /ЕС/ №142/2011 г., съгласно която кухненски отпадъци са цялата отпадъчна храна, включително използвано олио за готвене, от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централи кухни и кухни в домакинства.

По смисъла на чл. 10, б. п от Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1774/2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8, б. е /това са кухненски отпадъци от превозни средства, работещи по международни линии/, се категоризират като странични животински продукти материал от категория 3.

Предвид изложеното се налага извода, че по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1069/2009 г. всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент /ЕС/ № 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене /растителни мазнини/, се квалифицират като странични животински продукти.

След като дружеството е съхранявало в обекта растителна мазнина, която по смисъла на горните разпоредби представлява продукт, получен от странични животински продукти, то проверения обект също е подлежал на регистрация в ОДБХ - Варна на основание чл. 229, ал. 1 от ЗВМД.

Нарушението на това изискване е достатъчно основание за налагане на предвидената в чл.138, 2, б. г от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2017 година, принудителна административна мярка забрана за транспортиране и търговия на откритите 404 бидона, общо 20 200 кг. отработени мазнини, без партида, в нерегистрирания в ОДБХ - Варна обект, стопанисван от У. Б. ЕООД.

Фактът, че обектът е регистриран по реда на Закона за управление на отпадъците, не освобождава дружеството от задължението да регистрира обекта и по реда на чл. 229, ал.1 от ЗВМД.

Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него се постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния административен акт като неоснователна.

Касаторът не е претендирал направените по делото разноски, поради което такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 55 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело № 76/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У. Б. ЕООД, със седалище [населено място], обл.Габрово, с [ЕИК] срещу Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г. на Главен инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните - Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА