Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: М. М. А. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 7824/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Д. и Д. М., чрез процесуалния им представител адв. Г., против Решение № 3729 от 07.06.2023г., постановено по дело № 1968 по описа за 2023г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на К. Д. и Д. М. срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) №1036/СФД22-ГР94-5045-(3)/05.12.2022г., потвърден с Решение № СОА23-РД28-6/20.01.2023г. на кмета на Столична община.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради противоречие на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, ал.3 АПК. Оспорва се извода на първостепенния съд, че разпоредбата на чл. 10, ал 3 ЗМДТ, с която е регламентирано изключение от общия принцип за облагане - не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен, не намира приложение в случая, доколкото процесният имот е разположен в границите на урбанизирана територия. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Ответната страна - Кмет на Столична община, представляван от юрк. В., оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения, в писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София-град е била законосъобразността на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) №1036/СФД22-ГР94-5045-(3)/05.12.2022г., потвърден с Решение № СОА23-РД28-6/20.01.2023г. на кмета на Столична община. С оспорения акт, издаден по повод искане за прихващане или възстановяване рег.№ СФД22-ГР94-5045/21.11.2022г. от К. Д., приходният орган е отказал да възстанови платените задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2020г., като се е аргументирал с обстоятелството, че дължимостта на последните е потвърдена с влязъл в сила Акт за установяване на задължение по чл. 107 ДОПК. Мотивирал е отказа си и по съображения, че изключението предвидено в разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ е неотносимо, доколкото процесният имот се намира в строителните граници на Столична община и за него следва да бъдат начислени публични задължения.

За да постанови обжалваното решение, Административен съд-София-град е приел, че процесният имот с идентификатор № 68134.1007.814 по КККР на гр. София, представляващ УПИIX-1676,1745, в кв..131, по плана на местност [местност], район Триадица, одобрен със Заповед № РД-09-50-711/17.12.1997г. на гл. архитект на София, попада в границите на урбанизирана територия и, че същият има конкретно предназначение по смисъла на чл.8, ал.1 ЗМДТ, установено с общ устройствен план, поради което е обект на данъчно облагане. Съдът е формирал извод, че собствениците на облагаеми с данък имоти, дължат и такса за битови отпадъци.

Основаният според въпрос по делото е досежно предназначението на имота и приложимостта на чл. 10 ал. 3 от ЗМДТ за него.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ посочва подлежащите на облагане имоти, като предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Законодателят е приел, че за целите на данъчното облагане е релевантно предназначението на недвижимия имот. Имотите с предназначение по чл.8, ал.1 ЗУТ могат да бъдат в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях. И за двете групи поземлени имоти е налице изискването да имат предназначение по чл.8, ал 1 ЗУТ и да е налице промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Последното изискване е относимо за поземлени имоти извън строителните граници на населените места. Гореизложеното обуславя извод, че е нормативно недопустимо отделен поземлен имот, находящ се в границите на урбанизирана територия, да има предназначение за обработваема или необработваеми земеделска земя.

Не е спорно, а и от приложените по делото доказателства се установява, че съгласно общия устройствен план на Столична община, одобрен пред 2016г., поземлен имот с идентификатор № 68134.1007.814 попада в границите на урбанизирана територия, в зона Жм, с преобладаващо ниско застрояване. И населеното място (чл.3 от Закон за административно-териториалното устройство на Р. Б. , и селищното образование (чл. 2 Закон за административно-териториалното устройство на Р. Б. представляват урбанизирана територия, а съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ границите на териториите на населените места и селищните образования се определят с общия устройствен план. Съгласно 5, т. 6 ЗУТ територия на населеното място е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Правилно първостепенният съд е формирал извод, че строителните граници на населеното място могат да бъдат определени както с общ, така и с подробен устройствен план. В случая за територията, в която попада процесният имот е налице общ устройствен план, одобрен през 2016г., който я отреждат за малкоетажно жилищно застрояване и я урегулират като урбанизирана територия. Горното налага извод, че изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ е неприложимо, тъй като не е налице едно от необходимите кумулативни условия, а именно имотът да не попада в границите на урбанизираните територии.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че процесният имот няма характеристиките на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, доколкото не е предназначен за земеделско производство и се намира в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образования/, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Обстоятелството, че имотът представлява нива като фактическо ползване на имота, не е от значение за определяне на предназначението му при наличие на влязъл в сила устройствен план (чл. 9 ЗУТ).

Неоснователен е доводът на касатора, че само след решението на комисия към областна дирекция Земеделие, имотът няма да е с предназначение на нива, тъй като изискването за промяна на предназначение се отнася за групата имоти, които са извън строителните граници на населените места и селищните образувания, сред които не попада процесният имот.

По аргумент от чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски в размер на 430 лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

Р Е ШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3729 от 07.06.2023г., постановено по дело № 1968 по описа за 2023г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА К. Д., [ЕГН], гр. София, [жк], [улица] и Д. М., [ЕГН], гр. София, [улица], [номер], да заплатят в полза на Столична община сумата от 430 лева (четиристотин и тридесет лева), представляващи разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ