Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 7818/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието и храните, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 1246/28.06.2023 г., постановено по адм. дело № 799/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен мълчаливия му отказ по заявление № ПО-02-15 от 16.05.2022 г. за закупуване на прилежащи площи към сграда с идентификатор 47113.11.48.1 от бившия стопански двор на [населено място], община Марица, област Пловдив, УПИ с идентификатор 47113.11.48 с площ 935 кв. м, и за издаване на заповед по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Със същото решение е върната преписката на Министъра на земеделието и храните за продължаване на административното производство и издаване на заповед при точно спазване на материалния закон, съобразно указанията на съда. В жалбата се релевира неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила -отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционната жалба е била просрочена, съотв. недопустима за разглеждане, тъй като процесното заявление било подадено на 16.05.2022г., а самото оспорване било постъпило в ОД „Земеделие“ едва на 08.07.2022г. Сочи, че по подаденото от Т. С. заявление не може да бъде дадено положително становище, защото представената в министерството преписка не била комплектувана. Според касатора, представените документи към датата на подаването на заявлението за закупуване на имота са неактуални и не доказват по безспорен начин наличието на условия за издаване на заповед по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. Моли съда да отмени съдебния акт. Прави искане на присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Т. Д. С. от гр. Пловдив, чрез упълномощен адв. Б., с писмен отговор твърди, че касационната жалба е неоснователна. Излага доводи по съществото на спора и цитира приложима по казуса практика на ВАС.

Представителят на Върховна прокуратура счита, че жалбата е допустима и неоснователна. Изтъква доводи по същество.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Т. Д. С. срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието по заявление № ПО-02-15 от 16.05.2022 г. за издаване на заповед по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.

С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра и е върнал преписката на органа за за продължаване на административното производство, съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В полза на жалбоподателя са присъдени разноски.

За да достигне до този извод, съдът е приел за установено, че със заявление № ПО-02-15 от 16.05.2022 г., подадено до министъра на земеделието, храните и горите чрез ОД"Земеделие" – Пловдив, Т. С., в качеството му на собственик на сграда с идентификатор 47113.11.48.1 е поискал закупуване на прилежащите части, обособени в имот с идентификатор 47113.11.48.1 с площ 935 кв. м по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ. Съдът е приел още, че към това заявление са били приложени документи, от който по безспорен начин се установява, че заявителят се е легитимирал като собственик на сграда от имуществото на организация по 12 ПЗР ЗСПЗЗ. Съдът посочил, че по делото липсват данни кога заявлението на жалбоподателя е било изпратено в Министерството на земеделието за произнасяне по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ и съгласно чл. 58, ал. 2 АПК, когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение, респ. се приема, че той е бил надлежно сезиран и следва да се произнесе по заявлението на С.. Според съда при подадено искане за закупуване на земя и изпълнение на предпоставките по чл. 45а ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ компетентният орган е длъжен да издаде положителна заповед, като действията му в такъв случай са при условията на обвързана компетентност. След подробно обсъждане на процедурата по чл. 45а и чл. 56а от ППЗСПЗЗ е формулиран извод за липса на правни пречки за издаване на заповед чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ, както относно липсата на основание за неприключването ѝ в разумен срок. Мълчаливия отказ е приет за незаконосъобразен.

Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.

По същество е неоснователна по следните съображения.

Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ предвижда, че лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по 12 от ПЗР могат да придобият застроените и прилежащите площи без провеждане на търг..

От страните в производството не се спори, че ответникът по касационната жалба е собственик на сграда с идентификатор 47113.11.48.1, видно от нот. акт № 48, том 54, дело № 2021 г. и нот. акт № 49, том 54, дело № 2021 г. на Службата по вписванията Пловдив, която преди това е била в имущество на организация по 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Както правилно е прието от първоинстанционния съдебен състав заявлението е било подадено заедно с посочените в чл. 56а, ал. 2 ППЗСПЗЗ документи, които удостоверяват правото на собственост върху сградите и/или съоръженията – собственост на заявителя, поради което при редовно подадено заявление, министърът на земеделието и храните е бил длъжен да се произнесе в сроковете по чл. 57 от АПК.

Неоснователно е възражението на касатора, че първоунстанционната жалба е била недопустима като просрочена. Съгласно чл.56а, ал.5 от ППЗСПЗЗ, Областната дирекция "Земеделие" извършва проверка за редовността на преписката, прилага мотивирано писмено становище и когато процедурата се провежда от министъра на земеделието и храните, изпраща комплектуваните преписки в Министерството на земеделието и храните в едномесечен срок от представянето на документите по ал.2-4 на същия член. Заявление № ПО-02-15 е подадено на 16.05.2022 г., следователно едномесечният срок за проверка на редовността на преписката от ОД “Земеделие" е изтекъл на 16.06.2022г. Съответно министърът на земеделието е бил длъжен да се произнесе в 14 дневен срок от датата на започване на производството, съгласно чл. 57, ал.1 от АПК или до 30.06.2022г. Съгласно чл.149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата до съда е била подадена чрез ОД“Земеделие“ на 08.07.2022г., поради което срокът за обжалване на мълчаливия отказ на министъра е спазен.

Неоснователно е и другото твърдение на касатора че по подаденото от Т. С. заявление не може да бъде дадено положително становище, защото представената в министерството преписка не била комплектувана. Сезираният с конкретното искане орган е бил длъжен да се произнесе в законовия срок, като при наличието на обстоятелства, забавящи издаването на търсения от молителя акт е следвало да предприеме действия по преодоляването им. Липсата на каквото и да е действие от страна на компетентния орган по осигуряване на възможността за удовлетворяване на гарантираното от закона право на Т. С. да придобие прилежащите площи без провеждане на търг като собственик на сграда от имуществото на организация по 12 от ПЗР ЗСПЗЗ е основание да се приеме, че е формиран мълчалив отказ в нарушение на материалния закон, до какъвто правилен извод е достигнал и административният съд. Бездействието на министъра и подчинените му структури, в лицето на ОД“Земеделие“-Пловдив не следва да бъде в тежест на заявителя, от което същият да търпи вредни последици. Неизпълнението в срок на задълженията от страна на администрацията, конкретно оправомощена за издаване на търсения от заявителя акт, не изключва задължението за произнасяне с нарочен акт, отговарящ на изискванията за форма и мотивираност по смисъла на чл. 59 ал. 2 от АПК, който да даде възможност на заинтересованите лица да защитят в пълнота признатите им от закона права и интереси.

Законодателят е предвидил административният орган – министъра на земеделието и храните да се произнесе със заповед, с която да разреши продажбата или не, като и във втория случай той е длъжен да издаде изричен отказ, в който да са изложени относими мотиви за това. В случая такава заповед не е издадена и правилно ответникът по касационната жалба е оспорил мълчаливия отказ на административния орган, за който законосъобразно в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен, както и че административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

При постановяване на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК, поради което атакуваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и не следва да се уважава. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.1 от АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. По него съдът съобрази представения списък, данните от договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 1000 лв. Съдът съобрази и направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за неоснователно.

Предвид описаното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1246/28.06.2023 г., постановено по адм. дело № 799/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на Т. Д. С. от гр. Пловдив, с [ЕГН] сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА