Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 7832/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Арткейс 11 ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Каварна, [улица], срещу Решение №310 от 12.07.2023 г. на Административен съд - Добрич по адм. дело № 139/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Арткейс 11 ЕООД срещу Заповед №161 от 13.02.2023 г. на кмета на О. К. с която на дружеството е отказано определянето на вид и категория на обект бар - клуб Ретро.

Касационният жалбоподател Арткейс 11 ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага доводи за неправилност на изводите на съда, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 59 АПК, тъй като в същата не са изложени никакви фактически и правни съображения за постановения отказ.

Счита, че административният орган е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Закон за туризма (ЗТ) превратно като за заявителя е останало неясно какъв документ точно се изисква да бъде представен от него.

Посочва, че е удостоверил правото на дружеството да ползва помещението чрез представените пред органа договор за наем от 01.04.2022 г. сключен между дружеството заявител и Народно читалище Съгласие 1890 гр. Каварна, както и договор за сътрудничество и съвместна дейност, от което е видно, че заявителят е наемател на процесния обект.

За неправилни счита изводите на съда, че представените договори за наем и за сътрудничество са негодно правно основание за ползване на помещението.

Сочи, че макар първоинстанционният съд да е приел, че наемодател на процесния обект може да е лице, което не е собственик на същия, то неясно защо приема, че съгласието на собственика на имота е сред задължителните реквизити на чл. 129, ал. 1, б. е и т. 2, б. а ЗТ.

Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗТ, очертаваща минималното съдържание на заявлението за категоризация, данни относно собствеността, респективно собственика на обекта и изискване за тяхното деклариране, не са елемент от него.

Позовава се на съдебна практика и сочи, че след като данните за собственост не са обстоятелства подлежащи на деклариране от заявителя в производството по категоризация на туристически обект, съгласно приложимата нормативна регламентация, то липсата на тези данни не е нередовност на заявлението, както неправилно административният орган и първоинстанционният съд са приели.

Въз основа на изложеното твърди, че приложените към заявлението договор за наем от 01.04.2022 г. сключен между дружеството заявител и Народно читалище (НЧ) Съгласие 1890 гр. Каварна, както и договор за сътрудничество и съвместна дейност и предвид липсата на данни относно тяхното прекратяване, представлява годно правно основание за ползването по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. e ЗТ.

В допълнение твърди, че от страна на първоинстанционния съд не е отчетен фактът, че в периода 2007 2021 г. такова съгласие не е било представяно, но е било издавано удостоверение за категоризация именно на основание действащия договор за наем между заявителя и НЧ Съгласие 1890 гр. Каварна.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ и върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът кметът на О. К. счита същата за неоснователна, излага подробно фактите по делото и конкретни възражения на релевираните касационни доводи.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен списък. Представлява се от адвокат К. Л..

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното:

На 12.01.2023 г. Арткейс 11 ЕООД подава до кмета на О. К. заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечение бар - клуб Ретро, за категория една звезда, с общ брой места за сядане 45. В графа 8 Данни за собствеността като собственик на обекта е посочена О. К. Към заявлението е приложен договор от 01.04.2022 г. за отдаване под наем на помещение с площ от 80 кв. м. с предназначение Културен арт клуб кафе, сключен между дружеството - заявител и Народно читалище Съгласие 1890 - град Каварна.

На 17.01.2023 г. от началника на отдел Туризъм и култура в О. К. е изпратено писмо до началника на отдел Общинска собственост, с което е поискано становище относно собствеността на имота, начина на ползване и възможностите за преотдаване на части от него за извършване на търговска дейност, предвид открита процедура по категоризиране на туристически обект по подаденото заявление от Арткейс 11 ЕООД.

На 24.01.2023 г. при разглеждане на заявлението, работната група към Общинската експертна комисия по категоризация на туристическите обекти (ОЕККТО) е констатирала, че към подаденото заявление липсва съгласие на собственика на имота О. К. поради което е предоставена възможност на заявителя в 14-дневен срок от получаване на уведомлението, да отстрани посочената нередовност, като представи съгласие на собственика на обекта.

На 30.01.2023 г. в представено от началника на отдел Общинска собственост становище е посочено, че сградата е публична общинска собственост, като върху имота има учредено временно и безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години в полза на НЧ Съгласие-1890, съгласно сключен договор на 30.09.2016 г. със срок на действие до 30.09.2026 г. Според чл. 5 от договора за ползване читалището няма право да преотдава имота, докато трае действието му. Подобни действия може да бъдат осъществени само след решение на Общински съвет Каварна. Посочено е, че последващият договор за наем от 01.04.2022 г. между НЧ Съгласие-1890 и Арткейс 11 ЕООД е неправомерно сключен, тъй като няма решение на Общински съвет - Каварна за преотдаване на въпросното помещение, което е част от имот публична общинска собственост.

На 13.02.2023 г. ОЕККТО предлага на кмета на община Каварна, на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ, да откаже определяне на вид и категория на заведение за хранене и развлечение бар - клуб Ретро, поради неотстраняване на непълнотите непредставяне на съгласие на от собственика на имота - община Каварна.

На 13.02.2023 г., със Заповед №161, кметът на община Каварна, на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ, отказва определянето на категория на бар - клуб Ретро, находящ се в гр. Каварна, [улица], [номер].

В хода на съдебното производство органът представя Заповед №158 от 10.02.2023 г. на кмета на О. К. с която заместник-кметът е определен да изпълнява длъжността кмет на община Каварна в пълен обем от задължения от 13.02.2023 г. до 24.02.2023 г. включително.

Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че представеният от дружеството - заявител договор за наем сключен с НЧ Съгласие - 1890 не е годно правно основание за ползване на процесното помещение, тъй като имотът е предоставен за временно и безвъзмездно ползване на читалището и по силата на учредяване на това право на ползване не може да се преотдава на други лица. От съда е прието и посочено, че няма законова пречка наемодател да бъде и лице, което не е собственик на отдавания имот, но в случая заявителят изрично е декларирал, че имотът е общинска собственост.

Обосновава извод, че за разлика от договорите за наем сключени по реда на Закона за задълженията и договорите, общинските имоти се отдават под наем с решение на общинския съвет по реда и при условията на Закона за общинската собственост (ЗОС).

Приема за правилни изводите на административния орган, че в настоящия случай не е налице съгласие на собственика на имота, а представеният договор не легитимира дружеството - заявител като лице имащо право да извършва дейност в обекта, от което следва, че не са изпълнени изискванията на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е и т. 2, б. а ЗТ.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля подадената жалба.

Решението е правилно.

Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно тълкуването и приложимостта на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е и т. 2, б. а ЗТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е ЗТ, в заявлението за категоризация се декларира, че лицето има право да извършва дейност в обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а когато документът за ползване подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е вписан. Видно от представен Акт №104 от 09.02.2011 г. за публична общинска собственост и копие на кадастрална карта с данни от КРНИ от 03.02.2011 г., сграда за култура и изкуство на два етажа, от която е част и обекта бар - клуб Ретро, чиято категоризация се иска е собственост на О. К.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2 за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, издадена от Общински съвет Каварна правото на ползване се учредява безвъзмездно, без конкурс, с решение на общинския съвет за срок до 10 години на други лица, определени със закон или с решение на общинския съвет.

От представения в хода на административното производство договор за учредяване на право на ползване върху общински имот, сключен между О. К. и НЧ Съгласие - 1890, се установява, че съгласно чл. 5 от същия, ползвателят няма право да преотдава имота докато трае действието му.

Безспорно по делото не е представен договор за отдаване под наем между Арткейс 11 ЕООД и О. К. Не се установява и изразено съгласие от Общината, част от имота да се ползва от касатора, като бар - клуб.

Както правилно е прието и от първоинстанционния съд, представените със заявлението договори за наем и за сътрудничество и съвместна дейност между Арткейс 11 ЕООД и НЧ Съгласие -1890 са негодно правно основание за ползване на помещението, чиято категоризация се иска.

Противно на доводите на касатора, за разлика от договорите за наем, сключени по реда на ЗЗД, общинските имоти се отдават под наем след решение на общинския съвет по реда и при условията на ЗОС.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че цитираната от касатора съдебна практика е напълно неотносима към предмета на настоящия спор, доколкото е свързана с категоризиране на обекти, за които пред административния орган е представен договор за отдаване под наем, сключен между собственика на имота и заявителя, какъвто не е настоящия случай.

Правилно е прието от административния орган и съда, че липсата на съгласие от собственика на имота е достатъчно основание, за да се обоснове извод, че с представените договори от заявителя, не са изпълнени изискванията на чл. 129, ал. 1, т. 1, б. е ЗТ и е налице основанието на чл. 130, ал. 3 ЗТ, за постановяване на отказ за определяне на вида и категорията на обекта на дружеството - заявител.

От изложеното следва, че доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски, които видно от доказателствата по делото са в размер на 1260,00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно представено пълномощно от 09.08.2023 г., Фактура №0000001284 от 10.08.2023 г. и платежно нареждане от 14.08.2023 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №310 от 12.07.2023 г. на Административен съд Добрич по адм. дело №139/2023 г.

ОСЪЖДА Арткейс 11 ЕООД, гр. Каварна, [улица], да заплати на О. К. гр. Каварна, [улица], разноски по делото в размер на 1260,00 (хиляда двеста и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА