Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя С. С. по административно дело № 7883/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба от К. Халил от [населено място], община [община], област Кърджали, чрез пълномощника адв. Д. Исмаил, против Решение № 248/21.07.2023 г., постановено по адм. д. № 146/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлено оспорването му срещу Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали.

Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не се е съобразил с издадените пред 2018 г. от ръководителя на ПО при ТП на НОИ Кърджали 2 броя разпореждания, с които е удостоверил, че касаторът има общ осигурителен стаж от 15 години, 06 месеца и 15 дни. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по същество, с което да отмени Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата в размер на 500 лева, съгласно приложен списък.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали в писмен отговор и в писмено становище, чрез пълномощника ст. юрк. Б., оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на К. Халил, действащ чрез пълномощника адв. Д. Исмаил, против Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали като неоснователна. С разпореждането е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. Халил.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че със заявление с вх. № Ц2113-08-2004/01.12.2020 г. К. Халил е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № Ц2113-08-2004#10/25.03.2021 г. на ръководителя ПО в ТП на НОИ - Кърджали, на К. Халил е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО. С разпореждането пенсионния орган е зачел общ осигурителен стаж без превръщане - 14 г. 06 м. 14 дни, от които действителен осигурителен стаж - 12 г. 04 м. 14 дни. Няма данни за оспорване на разпореждането в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което същото е влязло в сила. К. Халил е подал ново заявление с вх. № 2113-08-1306/03.08.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка е извършена проверка и е изготвен Констативен протокол № КВ-5-08-01185170/23.08.2022 г., според който, в периода от 17.12.2021 г. до 31.07.2022 г. включително, заявителят е регистриран като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, като за този период лицето е избрало да се осигурява за фонд Пенсии и е внесло осигурителни вноски върху определения минимален осигурителен доход за земеделски стопани. Прието е, че в посочения период лицето не е упражнявало дейността, за която е регистрирано, поради което не е възникнало осигуряване и този период не следва да се зачита за осигурителен стаж. С Разпореждане № 2113-08-1306# 6/02.12.2022 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено административното производство по подаденото от Халил заявление с вх. № 2113-08-1306/03.08.2022 г. Разпореждането е обжалвано пред Административен съд - Кърджали, който с влязло в сила Определение № 7/10.01.2023 г. по адм. д. № 22/2023 г. е отменил оспорения акт и е изпратил административната преписка на ръководител ПО при ТП на НОИ Кърджали за разглеждане по същество на подаденото от Халил заявление с вх. № 2113-08-1306/03.08.2022 г. С Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г., издадено от ръководител ПО в ТП на НОИ - Кърджали, на К. Халил е зачетен осигурителен стаж, както следва: 07 г. 00 м. 24 дни - II категория; 07 г. 05 м. 20 дни - III категория. Приет е за действителен осигурителен стаж 14 г. 06 м. 14 дни. Общият и действителният осигурителен стаж са изчислени съобразно представените документи за осигурителен стаж, като военната служба е зачетена за действителен осигурителен стаж, съгласно промените в 1, ал. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО). Изложени са мотиви, че лицата, които за 2022 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че заявителят К. Халил нямал 15 години действителен осигурителен стаж е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. К. Халил е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с, ал. 1, т. 2, б. а от КСО. С Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г., издадено от директор на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В решението са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което и независимо, че притежава изискващата се възраст от 66 години и 10 месеца, постановеният отказ за отпускане на пенсия е законосъобразен. Административния орган е изложил мотиви и относно възраженията в жалбата за постановени предходни разпореждания на ръководител ПО, с които е зачел общ осигурителен стаж от 15 г. 06 м. 15 дни.

За да отхвърли оспорването по подадената от К. Халил жалба срещу Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона. Според съда е налице хипотезата на нови заявени обстоятелства от лицето, свързани с осигурителен стаж, поради което органът извършва нова преценка на правото на пенсия, вземайки предвид представените от заявителя данни за осигурителен стаж и резултатите от извършените служебни проверки. Решаващият съд е преценил за неоснователни въведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г. и Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г., поради незачитане на приетия с влезли в сила Разпореждане № 2140-08-316/19.10.2018 г. и Разпореждане № 2140-08-377/04.12.2018 г. общ осигурителен стаж на К. Халил в размер на 15 години, 06 месеца и 15 дни. Посочено е, че разпорежданията са постановени по предходни заявления за пенсия на лицето и представени доказателства за осигурителния му стаж, различни от тези, приложени към процесното заявление за отпускане на пенсия. Според съда да се приеме, че веднъж приет от пенсионния орган размер на осигурителния стаж, не подлежи на последваща ревизия дори и при промяна на доказателствата за това, би било в противоречие с разпоредбата на чл. 99 от КСО, която предвижда няколко хипотези, при които влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО може да се измени или отмени от административния орган.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 68, ал. 3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Обстоятелството, че в предходни административни производства, приключили с необжалвани и влезли в сила разпореждания на ръководителя на ПО при ТП на НОИ К. Р. № 2140-08-316/19.10.2018 г. и Разпореждане № 2140-08-377/04.12.2018 г., с които е постановен отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО е бил зачетен осигурителен стаж, съответно действителен осигурителен стаж, в различен размер при представени други писмени доказателства и установени различни релевантни обстоятелства не рефлектира върху законосъобразността на оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали. По подаденото от К. Халил заявление за отпускане на пенсия с вх. № Ц2113-08-2004/01.12.2020 г. от заявителя са представени нови писмени доказателства Удостоверение образец УП-3 № 94-00-790/18.11.2019 г., издадено от Областно пътно управление гр. Смолян, установяващо нови факти и обстоятелства, относно осигурителния стаж на лицето. Видно от представеното удостоверение в същото се съдържат различни периоди и продължителност на осигурителния стаж на лицето от посочените в Удостоверение образец УП - 30 № 519/15.02.1984 г. и Удостоверение образец УП - 30 № 798/02.03.1984 г., жалбоподателят е заемал длъжността общ работник в РПС Смолян, а положеният труд е от трета категория. При извършената проверка при осигурителя Областно пътно управление (предишно Окръжно пътно управление) гр. Смолян, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-20-00863870/13.01.2021 г., е установено, че К. Халил е работил в Районна пътна служба - Смолян, която е осъществявала дейности по поддържане на пътищата свързани с почистване, а не със строителство. В протокола е посочено, че К. Халил не е работил на пътно-строителен обект, а е извършвал дейност по поддръжка на пътищата, която отговаря на трета категория труд. Издадените удостоверения образец УП - 30 № 519/15.02.1984 г. и образец УП - 30 № 798/02.03.1984 г. са анулирани от осигурителя Областно пътно управление гр. Смолян и е издадено ново Удостоверение образец УП-3 № 94-00-16/12.01.2021 г. На основание подаденото ново заявление, представените към него и събраните в хода на производството нови писмени доказателства административният орган е извършил самостоятелна преценка относно наличието на условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Констатираните различия в периодите на полагане на труд и продължителността на трудовия/осигурителния стаж на лицето предполагат извършването на проверка и нова преценка на правото на заявителя на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително относно спорните периоди и размера на действителния осигурителен стаж на заявителя. Тези обстоятелства са взети предвид при издаване на Решение № 2153-08-92/16.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 2175-08-30#1/08.02.2023 г. ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, постановени в административно производство по подаденото от К. Халил заявление за отпускане на ЛПОСВ с вх. № 2113-08-1306/03.08.2022 г. Периодът, през който жалбоподателят е бил на наборна военна служба, е зачетен за действителен осигурителен стаж, а досежно незачетеният период за който Халил е твърдял, че е извършвал дейност като земеделски стопанин, касаторът не е изложил възражения и доводи.

Правилен и обоснован е формираният от съда извод, че К. Халил не е доказал минимално изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж, поради което, независимо от достигнатата изискуема възраст, не отговаря на нормативните изисквания на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат поисканите разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция вече е присъдено с обжалваното съдебно решение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 248/21.07.2023 г., постановено по адм. д. № 146/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА К. Халил от [населено място], община [община], област Кърджали, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Кърджали разноски в размер на 100 /сто/ лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ