Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 7938/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на териториална дирекция /ТД/ М. Р. към „А. М. , подадена чрез юрисконсулт Якимов срещу Решение № 64 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 231/2022г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което по жалба на „Илко” ЕООД е отменено Решение № 32-186861 от 08.06.2022 г. на Директора на ТД М. Р.
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че процедурата по чл. 22 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 е спазена, както и аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесения автомобил по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 поради възникнали „основателни съмнения“ в декларираната стойност. Сочи, че митническата стойност е определена на база изготвена експертна пазарна оценка на декларирания автомобил, след като са приспаднати разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и др. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът – „Илко” ЕООД, гр. Троян, чрез процесуалния си представител адв. П. оспорва касационната жалба в писмен отговор като излага доводи за неоснователност на същата и правилност на оспореното решение. Претендира разноски по делото съгласно представен договор.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ловеч е било Решение № 32-186861 от 08.06.2022 г. на Директора на ТД М. Р. с което по повод подадена от „Илко” ЕООД митническа декларация (МД) № 19BG004205002479R5 /13.06.2019 г., е извършена корекция на митническата стойност на стока под режим допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 444, 62 лева - мито и за ДДС в размер на 978, 16 лв., ведно с лихви за забава.
За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че със Заповед на Директора на ТД М. Р. е възложено извършването на проверка по реда на чл. 48 във вр. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от МКС и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ на "Илко" ЕООД. За резултатите от проверката е съставен Доклад № BG00400/1/13/24.03.2022 г., като е установено, че за проверяваният период от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 г. „Илко” ЕООД гр. Троян е декларирало 173 броя стоки, като е подало 149 бр. митнически декларации за поставяне под режим "допускане на свободно обращение". При процесния внос, осъществен на 13.06.2019 е приета МД с MRN 19BG004205002479R5 за внос и поставяне под режим свободно обращение на лек автомобил, употребяван, марка: „М. К. , модел: „Кънтри“, тип: бензин, бр. места: 5.
В писмено обяснение от управителя на „Илко” ЕООД в отговор на искане за предоставяне на обяснения и изискани документи, от 17.11.2021 г. същият е отразил, че закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно наддаване, като няма директна връзка с продавача, плащанията се правят към организатора на търга, същите са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит.
В хода на административното производство е изготвена експертиза от вещо лице за пазарната цена на стоката, като въз основа на нея е определена митническа стойност за внесения автомобил в размер на 7 772,73 лв.
С писмо рег.№32-131472/20.04.2022 г. „Илко” ЕООД е уведомен за образуваното административно производство и му е дадена възможност да изрази становище и да представи допълнителни документи във връзка с МД № 19BG004205002479R5 от 13.06.2019 г. Писмото е връчено на Ю. Д. – управител на дружеството на 30.04.2022 г.
Въз основа на горното, с решение №32-186861/08.06.2022 г. на Директора на ТД Митница - Русе е отказано приемането на декларираната митническа стойност, като е определена нова такава.
В хода на съдебното производство е допусната комплексна съдебно-икономическа и оценителна експертиза като от заключението на вещите лица се установява, че лек автомобил марка "М. К. , модел "Кънтри" е закупен за 1 500 щатски долара (2626.22 лева), за което е издадена Фактура № 28605809 от 18.03.2019 година, разходите за транспорт са 693.99 лева, за мито - 322.65 лева и ДДС - 781.84 лева. Според заключението, дружеството е заплатило цената на лекия автомобил, а същия в последствие е продаден за сумата от 5 010 лева с ДДС.
При горните факти първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в законоустановената форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
На първо място административният съд е счел, че не е спазена процедурата по чл.22, 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, според която преди вземане на неблагоприятно решение митническите органи са длъжни да съобщят на лицето всички свои мотиви и да му предоставят възможност да изрази становище в определен срок. Прието е, че основното доказателство, на което се позовава административният орган е експертиза изготвена от вещото лице Р. И., като тази експертиза не е предоставена на „Илко“ ЕООД.
На следващо място е посочено, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е на митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и е счетено, че в конкретния случай е налице необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Прието е, че липсва посочена причина за незачитане на данните за плащане на сумата по представената фактура.
Според административния съд, в акта са изложени формални мотиви за отхвърляне на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл.74, 3 от Регламента. В допълнение решаващият състав на административният съд е посочил, че при изготвената в административното производство експертиза не е извършен оглед на автомобилите, за да може да бъде установена пазарната им цена спрямо действителното състояние. Счетено е още, че определяща следва да е стойността, на която МПС е придобито на търга, а не продажната цена на подобно МПС в България.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки.
Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.
В случай че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
По аргумент от чл. 22, 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася, както за решението за иницииране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение се изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати нарушения на административно производствените правила, които са самостоятелно основание за неговата отмяна. Според тълкуването на СЕС дадено в т.52 на решението постановено по дело С- 263/06 „за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му“.
В случая митническият орган е изпратил до вносителя уведомително писмо, което касаторът твърди, че е във връзка със задължението му по чл.22, 6 от от Регламент (ЕС) № 952/2013, но в писмото не са изложени никакви мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи и които ще послужат в последствие за издаване на решение с негативни последици за дружеството.
Правилно е съобразено от административният съд наличието и на друго нарушение на административно производствените правила – административният орган не е съобщил на адресата на акта експертизата изготвена в хода на административното производство, като по този начин той не се е запознал с начините, методите и данните, които са послужили на експерта, за да определи стойност на внесения автомобил различна от декларираната. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.4 АПК, вещото лице изготвя експертизата с преписи за страните, на които следва да се предостави възможност да се запознаят с нея. В случая няма данни дружеството да се е запознавало със съдържанието на експертизата. В края на административното производство му е връчен изготвения доклад от проверката, но не и експертизата, поради което следва да се приеме, че е нарушено правото на страната на участие в административното производство.
На следващо място, правилно първоинстанционният съд е посочил, че само формално митническите органи са преминали през вторичните методи за определяне на митническата стойност, с цел да достигнат до прилагане на чл.74, 3 Регламент ЕС № 952/2013. В случая липсват изложени мотиви за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент ЕС № 952/2013, като в акта е посочено, не е открита „достатъчно изчерпателна информация“. Не са представени доказателства, в т. ч. извлечение от изготвени от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените параметри на автомобила, както и дали е налице информация във връзка с осъщественото търсене, поради което следва да се приеме за недоказано изпълнението на изискването за мотивиране на административния акт и в частност на причините, поради които не са приложени един или няколко от методите за определяне на митническата стойност.
От изложеното следва да се приеме за правилен извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта, поради което обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което не е прекомерно предвид осъществената адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело № 231/2022г. по описа на Административен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Илко” ЕООД, гр. Троян, [улица], с [ЕИК], сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА