Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 7964/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Камчия билд 7 ЕООД срещу решение № 481/06.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1743/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на Камчия билд 7 ЕООД срещу ревизионен акт № Р-03000321003472-091-001/14.03.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, с който на Камчия билд 7 ЕОД са установени допълнителни задължения в размер на 157 892, 56 лв., от които задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 96 374, 09 лв. главница и 28 966, 97 лв. лихви и корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер на 28 622, 23 лв. главница и 3929, 57 лв. лихви.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321003472-020-001/18.06.2021 г., издадена от орган по приходите в ТД на НАП Варна, е възложено извършването на ревизия на Камчия билд 7 ЕООД за определяне на задълженията му по ЗДДС и по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на дружеството, и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад № Р-03000321003472-092-001/06.01.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-03000321003472-091-001/14.03.2022 г. Ревизионният акт е потвърден с решение № 88/12.07.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна. В хода на ревизионното производство е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Бионерком ЕООД, от Камчия вали ЕООД, от М. гардън ЕООД, от Строй транс 2020 ЕООД, от Ен Джи Ел Рисайклинг ЕООД, от Ен Джи Ел Инвестмънтс ЕООД. По отношение на фактурите, издадени от Биоенерком ЕООД. По отношение на фактура № 62 от 15.05.2017 г. с предмет на доставката поземлен имот 007891837 е установено обстоятелството на сключен предварителен договор между Бионерком ЕООД в качеството му на продавач и Камчия билд 7 ЕООД в качеството му на купувач за покупко-продажба на поземлен имот в землището на с. Аспарухово, община Дългопол, като продажната цена на имота е 305 000 лв. Съгласно предварителния договор, страните се задължават да сключат окончателен договор не по-късно от 15 декември 2017 г. Съгласно дадените обяснения от управителя на Бионерком ЕООД сумата платена по фактурата е отчетена като аванс. При извършена справка в имотния регистър на Агенцията по вписванията органите по приходите са установили, че процесният имот е придобит от Биоенерком ЕООД на 21.05.2015 г., като продавач е М. И.. Върху имота са наложени възбрани, които не са отменени и към датата на издаване на ревизионния акт имотът е собственост на Биоенерком ЕООД. Следователно доставката на имота не е била осъществена. Направен е извода, че сключеният предварителен договор е развален към 30.09.2018 г. при съобразяване на обстоятелството, че е даден срок за изпълнение и липсата на изпълнение. Направен е извода, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ЗДДС дружеството е следвало да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане, поради което с ревизионния акт е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по фактурата в размер на 61 000 лв. По отношение на фактура № 174 от 15.06.2020 г., издадена от Биоенерком ЕООД с посочен предмет на доставката почистване на водоизточник язовир Аспарухово, органите по приходите са установили обстоятелството на сключен договор на 01.05.2020 г., между двете търговски дружества за почистване на водоизточник язовир Аспарухово. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са направили извода, че не може да се установи извършването на услугата и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 9, чл. 25, чл. 68, чл. 69 от ЗДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1825, 77 лв. По отношение на фактура № 177 от 31.07.2020 г., издадена от Бионерком ЕООД, с предмет на доставката договор за наем на автомобил, органите по приходите са установили обстоятелството на сключен на 31.07.2020 г. договор между двете търговски дружества за наем на моторно превозно средство Ф. П. Органите по приходите са направили извода, че дружеството не е доказало, че наетият автомобил се използва за извършваната от него икономическа дейност за целите на извършваните облагаеми доставки. На основание чл. 68 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 700 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Камчия билд 7 ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Камчия вали ЕООД. Фактура № 178 от 29.10.2018 г. е с предмет на доставката услуги със селскостопанска техника и ДДС в размер на 404, 08 лв., фактура № 47 от 26.11.2018 г. е с предмет на доставката услуга съгласно договор и ДДС в размер на 300 лв., фактура № 49 от 30.03.2019 г. е с предмет на доставката почистване на района на язовир Аспарухово и е с ДДС в размер на 404, 60 лв., фактура № 54/30.09.2019 г. е с предмет на доставката услуги с трактор и с ремарке и начислен ДДС в размер на 5195, 53 лв. Органите по приходите са направили извода, че фактурите не документират реално извършени услуги, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Установено е, че дружеството е упражнило и право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9 от 01.05.2020 г., с посочен предмет на доставката услуга по договор. Представен е договор от 01.02.2020 г. за комплексни агротехнически услуги по озеленяване и приемо-предавателен протокол от 30.04.2020 г. Органите по приходите са установили, че съобразно договора и протокола дейностите би следвало да бъдат извършени в поземлен имот с идентификатор 24565.502.1854 и административен адрес гр. Дългопол, [улица]. Установено е, че посоченият имот е собственост на Ксара трейдинг ЕООД. Направен е извод, че дейностите по озеленяване не са разходи, свързани с дейността на дружеството, получените услуги не са използвани или не се използват за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки, като на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2500 лв. По отношение на фактура № 61 от 31.07.2020 г. с посочен предмет на доставката анекс по договор е установено обстоятелството на сключен договор за административна услуга от 15 октомври 2018 г. с възложител Камчия билд 7 ЕООД и изпълнител Камчия вали ЕООД, представен е анекс от 31 юли 2020 г. за прекратяване на договора. Органите по приходите са направили извода, че не са представени доказателства, че получените услуги са използвани или се използват за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4700 лв. По отношение на фактурите, издадени от М. гардън ЕООД. По отношение на фактура № 226 от 28.06.2017 г. е установено префактуриране на електрическа енергия по фактура № 1318154777 от 20.06.2017 г. с начислен ДДС в размер на 20.50 лв., издадена от Енерго про мрежи АД на М. гардън ЕООД с предмет проучване външно ел. захранване за обект мтс Дългопол. Органите по приходите са направили извода, че липсват доказателства посоченият обект да е свързан с облагаемата дейност на дружеството, като на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 20.50 лв. Органите по приходите са установили, че фактура № 240 от 30.08.2017 г. е с предмет на доставката багер катерпилар почистване, а фактура № 237/28.08.2017 г. е с предмет на доставката аванс по договор за почистване на язовир. Установено е, че е сключен договор за услуги от 01.08.2017 г., сключен между Камчия билд 7 ЕООД като възложител и М. гардън ЕООД като изпълнител с предмет почистване на водоизточник язовир Аспарухово. Органите по приходите са направили извода, че услугите реално не са били извършени, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4620 лв. По отношение на фактура № 249 от 20.11.2017 г. с посочен предмет на доставката почистване на терен е установено обстоятелството на сключен на 09.11.2017 г. договор между Камчия билд 7 ЕООД в качеството му на възложител и М. гардън ЕООД като изпълнител, като предмет на договора е почистване на терен и изсъхнала растителност в района на язовир Аспарухово. Органите по приходите са направили извод за недоказване на реалността на извършените услуги, като на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 373, 62 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружество е упржнило право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактури, издадени от Строй транс 2020 ЕООД. Представена е фактура № 26 от 27.11.2020 г. с предмет на доставката строителни маериали по опис. Към процесната фактура е представен приемо-предавателен протокол. На основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6, чл. 12, чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 7728, 94 лв. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ен Джи Ел Рисайклинг ЕООД. Фактура № 273 от 30.01.2018 г. с предмет на доставката офис обзавеждане по опис и фактура № 278 от 30.11.2018 г. с предмет на доставката съд с бъркалки рециклиран. Органите по приходите са направили извод за липсата на реалност на доставките по процесните фактури, като на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 лв. и в размер на 2706 лв. Установено е, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 19 от 05.01.2020 г. с предмет на доставка по договор за наем. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС органите по приходите са отказали правото на приспадане н а данъчен кредит в размер на 5000 лв. В частто по ЗКПО, с ревизионния акт, органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2, във връка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с отчетени разходи в счетоводна сметка 602 разходи за външни услуги тъй като не са представени доказателства за реалното извършване на доставките. Направен е извода, че за фактурираните услуги на дружеството от Биоенерком ЕООД, Камчия вали ЕООД, М. гардън ЕООД, Ен Джи Ел Инвестмънтс ЕООД, Ен Джи Ел Рисайклинг ЕООД и Строй транс 2020 ЕООД, които са отразени в разходите на дружеството през същия период са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Органите по приходите са установили, че за 2019 г. по дебита на сметка 629 други финансови разходи е начислена неустойка в размер на 120 000 лв. Дружеството е представило предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.03.2019 г., сключен между Камчия билд 7 ЕООД като продавач и М. гардън ЕООД като купувач на поземлен имот, находящ се в землището на с. Аспарухово с идентификатор 00789.18.37, като продажната цена на имота е 400 000 лв. Страните се задължават да сключат окончателен договор не по-късно от 14 октомври 2019 г. При условие, че продавачът не изпълни някое от задълженията си по договора, купувачът може да се откаже от сключването на окончателен договор и да претенира неустойка в размер на 30% от стойността на имота. Представен е анекс от 15 октомври 2019 г. към предварителния договор, с който се прекратява действието на предварителния договор при условие, че продавачът плати на купувача неустойка в размер на 120 000 лв. След анализ на представените банкови извлечения, органите по приходите са установили, че Камчия билд 7 ЕООД няма преведени суми по сметката във връзка с предварителния договор за продажба. Органите по приходите са съобразили обстоятелството на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15 май 2017 г., сключен между Биоенерком ЕООД като продавач и Камчия билд 7 ЕООД като купувач, анекса към предварителния договор от 29 септември 2019 г., с който е предоговорена стойността на сделката. Направен е извода, че описаните сделки са сключени привидно, при липса на възможност и намерение да бъдат изпълнени, като единствената цел на ревизираното лице е да намали финансовия резултат за 2019 г. чрез отчитане на разходи за неустойки в размер на 120 000 лв. Прието е, че по отношение на тези неустойки са налице условията на чл 16, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗКПО, като на основание чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат за 2019 г. следва да се преобразува в посока увеличение със сумата от 120 000 лв. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена. Първоинстанционният съд е възприел изводите на решаващия административен орган, като е направил изводи по отношение на всяка една от процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, както е формирал изводи и по отношение законосъобразността на ревизионния акт в частта му, с която на дружеството са установени задължения по ЗКПО. Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на ревизионния акт в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Биоенерком ЕООД. Несъмнено е обстоятелството, че Камчия билд 7 ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Биоенерком ЕООД. Това обстоятелство е несъмнено и по отношение на фактура № 62 от 15 май 2017 г. с посочен предмет на доставката поземлен имот 007891837, като фактурата е във връзка с авансово плащане. Не се спори между страните, че процесната фактура е издадена във връзка със сключен предварителен договор между Камчия билд 7 ЕООД в качеството му на купувач и Биоенерком ЕООД в качеството му на продавач за покупко-продажба на поземлен имот, находящ се в землището на с. Аспарухово, община Дългопол. Съгласно предварителния договор страните са се задължили да сключат окончателен такъв не по-късно от 15 декември 2017 г., като с анекс от 29 август 2017 г. срокът е удължен до 29 септември 2018 г. В хода на ревизионното производство не са представени доказателства за сключване на оинчателен договор. Не се установява предприемането на действия от страна на купувача или пък от страна на продавача по предварителния договор за обявяването му за окончателен. Правилен е направеният извод, че доставката, по коята е издадена процесната фактура не е осъществена и това е станало известно на дружеството на 30 септември 2018 г. след изтичането на посочения в предварителния договор срок. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прхваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно изместие. Правилно решаващият административен орган е приел, това е обстоятелството, което е съобразено и от първоинстанционния съд, че изменението в чл. 78 от ЗДДС е инициирано от практиката на Съда на Европейския съюз, съгласно която чл. 65, чл. 90, параграф първи, чл. 168, б. а, чл. 185, параграф първи и чл. 193 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато тази доставка в крайна сметка не е била извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. В този смисъл са и мотивите на съда на Европейския съюз от 13 март 2014 г. по дело С-107/13. Тази съдебна инстанция прави извода, че органите по приходите са установили обективни елементи, от които следва, че към момента на плащане на аванса данъчнозадълженото лице е знаело, че тази доставка е можело да не бъде осъществена. Това разбиране на органите по приходите е в съответствие и с решение на Съда на Европейския съюз от 31 май 2018 г. по съединени дела С-660/16 и С-661/2016. Съобразно това решение, ползването на правото на приспадане трябва да бъде отказано, ако бъде установено с оглед на обективни елементи, че към момента на плащане на аванса данъчнозадълженото лице е знаело или не е могло логично да не знае, че тази доставка е можело да не бъде осъществена. Тези обективни данни се изразяват в това, че от събраните по делото доказателства се установява, че дори към момента на постановяване на решението на решаващия административен орган, собствеността върху имота продължава да принадлежи на Биоенерком ЕООД. Обективни данни съставлява и обстоятелството, че върху имота са били наложени тежести още преди сключването на предварителния договор за неговата продажба, като на 14 декември 2017 г. е била учредена договорна ипотека в полза на ТБ ОББ АД. Обективни данни в тази насока съставлява и обстоятелството, че на 01.09.2017 г. и на 06.11.2018 г. са наложени възбрани върху имота от частен съдебен изпълнител. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че реалното осъществяване на фактурираните доставки от Биоенерком ЕООД, Ен Джи Ел Рисайклинг ЕООД, Камчия вали ЕООД, М. гардън ЕООД, Ен Джи Ел Инвестмънтс ЕООД и Строй транс 2020 ЕООД не е доказано. Изводите на първоинстанционния съд са съобразени с представените по делото доказателства, направени са по отношение на всяка една от процесните фактури, поради което тази съдебна инстанция избира правната възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. При съобразяване на това обстоятелство правилни са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. като не са признати разходите по процесните фактури, издадени от Биоенерком ЕООД, Ен Джи Ел Рисайклинг ЕООД, Камчия вали ЕООД, М. гардън ЕООД, Ен Джи Ел Инвестмънтс ЕООД и Строй транс 2020 ЕООД. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за липсата на документална обоснованост на отчетените от дружеството разходи. Документално обоснован разход по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е този разход, за който има издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който вярно отразява стопанската операция. Процесите фактури, издадени от посочените търговски дружества не отразяват реално извършени доставки. При липсата на реално изпълнени доставки по посочените фактури от доставчиците към търговското дружество не е налице разход, който да бъде доказан с тези документи. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Правилни са изводите на първоинстанционния със за законосъобразност на ревизионния акт в частта му, с която не са признати за 2019 г. отчетените от дружеството разходи за неустойка в размер на 120 000 лв., отразени по счетоводна сметка 629 други финансови разходи съгласно анекс от 15 октомври 2019 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30 март 2019 г., сключен с М. гардън ЕООД. Не се спори между страните, това се установява от събраните по делото доказателства, че на 30 март 2019 г. Камчия билд 7 ЕООД като продавач сключва с М. Гардън ЕООД като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 00789.18.37, находящ се в землището на с. Аспарухово, община Дългопол, като към датата на сключване на договора Камчия билд 7 ЕООД не е собственик на имота. Установява се също така, че за същия поземлен имот Камчия билд ЕООД в качеството му на купувач е сключило предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15 май 2017 г. с Биоенерком ЕООД, който е следвало да стане окончателен до 29 септември 2018 г., което обстоятелство не се е осъществило. Въпреки знанието на това обстоятелство, на 30 март 2019 г. дружеството е сключило договора с М. гардън ЕООД, независимо, че процесният имот не е негова собственост. Установява се, че на 15 октомври 2019 г. между страните по предварителния договор е сключен анекс, с който се прекратява действието на предварителния договор при условие, че продавачът Камчия билд 7 ЕООД заплати на купувача М. Гардън ЕООД неустойка в размер на 120 000 лв. Изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между есвързани лица са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постиане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение отт данъчно облагане. Отчитайки посочената неустойка като разход в намаление на финансовия си резултат дружеството е формирало по-ниска от реалната печалба, съответно е заплатило по-нисък корпоративен данък, което обстоятелство представлява отклонение от данъчно облагане. При съобразяване на това обстоятелство, правилно на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството за 2019 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата от 120 000 лв. Следва се съобрази и обтоятелството, че от извършените проверки от органите по приходите е установено, че процесният недвижим имот е собственост на Биоенерком ЕООД и към момента на издаване на решението на решаващия административен орган. При съобразяване на тези обстоятелства, следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в останалите му части по отношение на законосъобразността на ревизионния акт, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Същото е постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства. Съобразно чл. 221, ал. 2 от АПК тази съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд в частта на произнасянето му по отношение на установените задължения за ДДС.

Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за нищожност на решението на решаващия административен орган, изразяващо се в това, че в същото се съдържа изявление за основателност на жалбата на търговското дружество подадена по административен ред, а в същото време ревизионният акт е потвърден. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че всъщност е налице допусната от решаващия административен орган техническа грешка в частта на решението му, с което се посочва основателност на жалбата. От мотивите на решението на решаващия административен орган, който съответстват напълно на диспозитива на същото следва несъмнения извод, че решаващият административен орган е потвърдил ревизионния акт.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, като при съобразяване на обстоятелството на правилност на първоинстанционното съдебно решение, следва да му се присъдят претендираните разноски в размер на 10 965, 71 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 481 от 06.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1743/2022 г. по описа на Административен съд Варна

ОСЪЖДА Камчия билд 7 ЕООД да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски в размер на 10 965, 71 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА