№ 4529

гр. София, 09.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2078/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Г. Т. чрез еднолично адвокатско дружество „Х. Г. със седалище [населено място], представлявано от адв. Г., против определение № 1114 от 27.12.2024 г. по гр. д. № 348/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя Т. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 201 от 11.10.2024 г. в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Ответникът по жалба К. Т. К., чрез адв. К.-Д., е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който взема становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно указанията по т. 24 от ТР № 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Ето защо, обжалването на определението по чл. 248 ГПК на окръжния съд в Л. не попада в приложно поле на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което не се изисква селектиране на жалбата при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК и поставените въпроси в изложението са без правно значение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна като съображенията за това са следните.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният състав е установил, че: производството е образувано по въззивна жалба на ищеца П. Г. Т. срещу решение № 22/09.02.2024 г. по гр. д. № 466/2024 г. на Районен съд – Троян (РС – Троян), допълнено с решение № 85/07.05.2024 г. по същото дело; срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от насрещната по нея страна К. Т. К., депозиран чрез надлежно упълномощения адв. И. К. – Д., като е представен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 560 лв., платимо по банков път до 01.09.2024 г.; съгласно извлечение от движения по сметка (л. 17 от кориците на въззивното дело), уговореното адвокатско възнаграждение е платено на 09.08.2024 г.; с решение № 201/11.10.2024 г., постановено по делото, въззивната инстанция е потвърдила обжалваното решение на първостепенния съд и осъдила П. Г. Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на К. Т. К. сумата 2 560 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, приемайки като неоснователно направеното от пълномощника на ищеца Т. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като платеното адвокатско възнаграждение не надхвърля определените в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. минимални размери. Посочил е като безспорно между страните, че производството по делото пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание. Не са споделени доводите на молителя в производството по чл. 248 ГПК, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г., поради което размерът на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е 2 170 лв. Прието е в обжалваното определение, че пълномощникът на ответника адв. И. К. – Д. е изготвила отговор на въззивната жалба и се е явила лично в насроченото на 17.09.2024 г. съдебно заседание, поради което е приложима нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. и минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на обжалваемия материален интерес възлиза на 2 560 лв. Именно този размер е присъден с въззивното решение, тъй като не е констатирано несъответствие между платеното възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на делото. Отчитайки тълкуването, дадено с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 , решаващият състав е намерил, че в конкретния случай прилагането на Наредба № 1/2004 г. няма да доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и необосновано висока тежест за молителя, която да е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, за да не бъде тя приложена. Като съобразено и с обема на извършената адвокатска услуга (изготвяне на отговор на въззивната жалба и излагане на подробни мотиви по всички направени възражения, както и явяване в насроченото открито съдебно заседание) е преценено определеното с решението адвокатско възнаграждение. При тези аргументи е прието, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в по - нисък размер от определения с постановеното решение.

Обжалваното определение е правилно.

Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция (чл. 81 ГПК). Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се присъждат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. В настоящия случай видно от данните по делото въззиваемата страна в производството К. Т. К. своевременно е направил искане за присъждане на разноски с отговора на въззивната жалба. Приложени са (л. 15 от кориците на въззивното дело) адвокатско пълномощно (по силата на което адв. К.-Д. черпи представителни права за ответника по жалба К. в производството пред всички инстанции) и договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г. Предмет на последния е процесуално представителство при въззивно обжалване на гр. д. № 466/2023 г. на РС – Троян срещу договорено адвокатско възнаграждение от 2 560 лв., платимо по банков път до 01.09.2024 г. Заплащането на същото на 09.08.2024 г. е документално установено с приложено извлечение за движенията по банкова сметка на упълномощения адвокат (на л. 17 от въззивното дело). Съобразно изхода на въззивното производство (жалбата на въззивника и ищец по делото Т. е оставена без уважение, а обжалваното първоинстанционно решение, с което исковите претенции са отхвърлени, е потвърдено в цялост), за въззиваемата страна е възникнало право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в пълен размер – така, както са сторени и претендирани.

Следва да се посочи още, че неоснователно в жалбата се твърди, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 2 560 лв. са прекомерни като размер. След решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от Наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая са предявени осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми в общ размер от 24 229. 36 лв. Предметът на адвокатската защита на въззивника К. се изчерпва с изготвяне на подробен отговор на въззивна жалба с излагане на становище по всички релевирани оплаквания и явяване на пълномощника му в проведеното пред въззивната инстанция едно съдебно заседание. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото е протекло единствено с размяна на книжа и едно съдебно заседание.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че присъденото възнаграждение за въззивното производство на упълномощения от ответника К. адвокат в размер на 2 560 лв. е справедливо и обосновано, като тази сума съответства на положения от пълномощника труд. Като е процедирал по посочения начин, Окръжен съд – Ловеч е постановил законосъобразно определение за реализиране отговорността за разноските, което ще следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1114 от 27.12.2024 г. по гр. д. № 348/2024г. на Окръжен съд – Ловеч.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.