Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. А. Членове: К. А. В. А. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 8039/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор Пътна полиция (ПП) в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. С. З. срещу Решение №252 от 12.07.2023 г. по адм. дело № 330/2023 г. на Административен съд С. З.

С обжалваното решение съдът е отменил негова Заповед №1228р-25 от 30.03.2023 г., с която на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредба №81213-1/02.01.2018 г. чл. 5, ал. 3, е отказана пререгистрация на товарен автомобил Ф. Д. с рама №[номер], представен от М. А., и преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Касационният жалбоподател началникът на сектор ПП в ОДМВР С. З. счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и приложимата нормативна уредба, като твърди, че в случая не е изпълнено второто кумулативно условие по чл. 143, ал. 1, пр. 2 ЗДвП за регистрация на процесния автомобил.

Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от ответника разноски.

Ответникът по касационната жалба М. А., счита същата за неоснователна. Поддържа твърдението, че административният орган не е извършил анализ на обстоятелствата с цел установяване на автентичния идентификационен номер и не е извършил в пълнота дължимата проверка за идентификация на ППС.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното:

На 21.07.2022 г. със Заявление, вх. №221228024400 М. А. е поискала да се извърши първоначална национална регистрация на товарен автомобил Ф. Д. с Рама №[номер], рег. №[номер], внос от Австрия. Представено е в легализиран превод Разрешително за движение по пътищата на конструкционния модел автомобил №11203/8-1997, описан като специален автомобил: 2 оси, затворена каросерия (кемпер-автомобил, тип павилион за продажби) с идентификационния номер на шасито [номер], издадено от Р. А.

При извършена идентификация на автомобила по чл. 5, ал. 3, т. 1 вр. чл. 14, ал. 2, т. 1, вр. 2, т. 8 от Наредба №І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №І-45/2000 г.) от служители от сектор ПП при ОДМВР С. З. са възникнали съмнения относно автентичността на идентификационния номер.

На 01.08.2022 г. от инспектор в сектор ПП в ОДМВР - С. З. е направено искане за извършване на трасологична експертна справка от служител на БНТЛ в ОДМВР - С. З.

На 15.08.2022 г. е изготвена Трасологична експертна справка №189, в която е констатирано, че буквите и цифрите, представляващи идентификационния номер, са нестандартни по форма и размер. След обработване на металната повърхност в областта върху и около номера е установено нестандартно наложена и заварена правоъгълна планка, съдържаща данни за идентификационния номер. При визуален оглед на металните елементи под калника в дясно са открити следи от извършване на ремонтни дейности. При отваряне на капака на двигателния отсек върху напречна греда над воден радиатор се наблюдава стандартно поставена типова табела с изписан на нея ИН [номер].

Във връзка с установеното от експерта е изготвена докладна записка от полицейски служител, по която е образувана прокурорска преписка №9885 2022 г. на Районна прокуратура - С. З. приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.10.2022 г.

На 01.02.2023 г. в Справка №УРИ 1228р-3671 от началник отдел ОП при ОДМВР - С. З. до директора на ОДМВР - С. З. е дадено становище, че товарният автомобил не може да бъде пререгистриран поради интервенция, изразяваща се в монтиране на планка, съдържаща данни за идентификационен номер с положени нестандартни по форма и модел символи.

На 20.03.2023 г. със Заповед №1228р-25, началник сектор ПП в ОДМВР - С. З. на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и Наредба №81213-1/02.01.2018 г. чл. 5, ал. 3, отказва пререгистрация на товарен автомобил Ф. Д. с рама №[номер], представен от М. А.. Изложени са мотиви, че в зоната, предвидена за полагане на идентификационния номер е налице интервенция, изразяваща се в монтиране на планка, съдържаща данни за идентификационен номер с положени нестандартни по форма и модел символи, с което не са спазени изискванията на чл.143, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

След анализ на относимата нормативна уредба съдът приема, че административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е извършил в цялост дължимата проверка с цел идентифициране на процесния автомобил и възстановяване на автентичния идентификационния номер. Приема, че са пренебрегнати данните от заключението на трасологичната експертиза, според която върху напречна греда над воден радиатор в автомобила се наблюдава стандартно поставена типова табела с изписан на нея идентификационен номер, съвпадащ с отразения на шасито в представеното разрешително за движение по пътищата, издадено от Р. А. Не е обсъдено, че няма данни автомобилът да е обявен за издирване и че не е констатирано несъответствие между данните по документите за регистрация и установените при физическата проверка на автомобила, с изключение на установените проблеми с идентификационния номер. Обоснован е извод, че административният орган не е проявил необходимата и предписана от закона активност за събиране на информация, позволяваща установяването на идентификационния номер, респективно какви белези на превозното средство разкрива той и съответстват ли те на представения за регистрация товарен автомобил. Прието е, че случаят не е разгледан по предвидения в нормативната уредба ред и заключението на органа не е формирано въз основа на извършени от назначена от него комисия действия по установяване на релевантните факти, което препятства извършването на преценка относно материалната законосъобразност на акта.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя, като връща преписката на административния орган за продължаване на административното производство.

Решението е правилно.

Липсват конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не дължи произнасяне по този твърдян порок.

На следващо място касаторът твърди, че съдебното решение е издадено в нарушение на материалния закон.

С разпоредбите на чл. 143 ЗДвП и Наредба №I-45/2000 г., законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

Не се спори по делото, а от представените по делото доказателства в съвкупност се установява, че в зоната, предвидена за полагане на идентификационния номер е налице интервенция, изразяваща се в монтиране на планка, съдържаща данни за идентификационен номер с положени нестандартни по форма и модел символи.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП въвежда забрана за регистриране на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Забраната е възпроизведена и в чл. 7, ал. 1 от Наредба I-45/2000 г. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират.

Обосновано първоинстанционният съд се е позовал в мотивите си на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (Регламент (ЕС) № 19/2011). В чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 19/2011 е дадена легална дефиниция на понятието задължителна табела на производителя, съгласно което, задължителна табела на производителя означава пластина или етикет, поставен(а) от производителя върху превозното средство, съдържащ(а) основните технически характеристики, необходими за идентификацията на превозното средство, и предоставящ(а) на компетентните органи съответната информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние. От друга страна, в Приложение I Технически изисквания на Регламент № 19/2011, част А Задължителна табела са регламентирани изискванията към задължителните табели. В приложение II Изисквания за местоположението върху превозното средство, част А, е посочено, че задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място, подбрано така, че частта, върху която е поставена, да не подлежи на подмяна при употреба. В част Б е посочено, че идентификационният номер трябва да се обозначи чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен елемент, като могат да се използват и други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу подмяна или поправяне, както и че трябва да бъде на видно и леснодостъпно място от дясната страна на превозното средство, но подбрано така, че номерът да не може да бъде заличен или повреден.

В съответствие със събраните по делото доказателства и формираните въз основа на тях фактически установявания, основателно съдът е приел, че тълкувайки относимите разпоредби на Регламент (ЕС) № 19/2011, както и на националното законодателство се обосновава извод, че липсва изискване идентификационният номер да бъде единствено поставеният чрез набиване на рамата. Такъв извод не следва и от дефиницията на идентификационен номер, дадена в 6, т. 61 ЗДвП и в 2, т. 9 от Наредба № І-45/2000 г., нито от т. 2, част Б, приложение II на Регламент № 19/2011. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни, при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено.

Съответен на установените фактически обстоятелства се явява и изводът на първоинстанционния съд за наличие на допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила и по-конкретно на чл. 35 АПК, доколко в хода на административното производство не са изяснени всички относими факти и обстоятелства от значение за случая. В разпоредбата на 2, т. 8 от Наредба №I-45/2000 г. е дадено легално определение на понятието идентификация, съгласно което, това е съвкупност от действия, извършвани за: сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС; проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията. Независимо, че в процесния случай, ПС е било обследвано от специално структурирана за целта комисия по МПС при ОДМВР С. З. липсват доказателства този помощен орган да е извършил изискуемата се идентификация в обема, указан в цитираната разпоредба. Не са взети предвид данните от заключението на трасологичната експертиза, че върху напречна греда над воден радиатор в автомобила се наблюдава стандартно поставена типова табела с изписан на нея идентификационен номер, съвпадащ с отразения на шасито в представеното разрешително за движение по пътищата, издадено от Р. А. Не е обсъдено, че липсва несъответствие между данните по документите за регистрация и установените при физическата проверка на автомобила, с изключение на установените проблеми с идентификационния номер.

Предвид горното, следва изводът, че административният орган е извършил непълен анализ на обстоятелствата, като не е преценил в съвкупност представените по преписката доказателства, въз основа на които може да се направи извод за установяване автентичното съдържание на идентификационния номер.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи, поставеният от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е набит. Установяването на автентичния номер може да се извърши и чрез други, достатъчно надеждни източници на информация за номера. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер.

Тълкуването на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на който се позовава касаторът както в отказа си, така и в касационната жалба, установява по безспорен начин, че не се регистрира превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно ако за подправен, заличен или повреден идентификационен номер се установи автентичният - превозното средство се регистрира. Законовата норма не съдържа никакво ограничение относно способите и средствата за установяване на автентичния номер, а дадената в ЗДвП легална дефиниция на понятието идентификационен номер (както и тази в Наредба №І-45/2000 г.) не води до извода, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез набиване на рамата. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №І-45/2000 г. също сочи само, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, без да може да се направи извод, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез набиване на рамата.

В съответствие с така установеното следва изводът, че заповедта на началника на сектор ПП при ОДМВР С. З. е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Следва да се посочи, че процесната заповед съдържа и несъответствие в посочените правни и фактически основания - органът се е позовал на Наредба №8121з-1 от 02.01.2018 г. за определяне на реда за поставяне на нов идентификационен номер на ППС, което е изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация и реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС, но липсват фактически основания, както и твърдения да е проведено производство за възстановяване на идентификационния номер на процесното ППС. Освен това Наредба №8121з-1 от 02.01.2018 г. не съдържа посочената от органа разпоредба на чл. 5, ал. 3. Неправилно и органът е отказал пререгистрация на ППС представено за първоначална регистрация.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.08.2023 г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е под предвидения размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №252 от 12.07.2023 г. по адм. дело № 330/2023 г. на Административен съд С. З.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. З. гр. С. З. ул. Г. И. №16, да заплати на М. А., гр. Казанлък, [улица], разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА