ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 4024

гр. София, 12.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. П.

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002102021 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение №.26/21.02.23 на АС Варна - с което е потвърдено реш.

№.260019/20.06.22 по г. д.№.586/17 на ОС Варна за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД /отм./ срещу М. П. П. и Р. Х. Т. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 344994,75лв.

Ответните страни М. П. П. и Р. Х. Т. оспорват жалбата; първата претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение е прието, че кумулативните предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.28 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ са наличие на образувано наказателно производство против ответника за деяние по чл.3 ал.1 от Закона и установено имущество на значителна стойност по

смисъла на §1 т.2 от ДР от същия /над 60 000 лева/, за което да може да се направи основателно предположение, че е придобито в резултат от престъпна дейност. По делото е безспорно, че: ответниците са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 21.03.99, е прекратен на 04.08.11 и от него имат едно дете

/род. .../; с присъда №.14/05.11.15 на АпС-Варна по внохд №.249/14 М. П. е призната за виновна за извършване на престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.26 ал.1 НК /за това, че през периода 01.10.02-01.10.08 в [населено място] в качеството си на длъжностно лице-уредник в Общинска художествена галерия, в условията на продължавано престъпление, е присвоила чужди вещи - 9бр. картини на обща стойност 40800лв., поверени й да ги пази и управлява, като й е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 3 години“, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 НК с 5- годишен изпитателен срок/, което попада в предметния обхват на чл.3 ал.1 т.7 ЗОПДИППД /отм./ и предвид началния момент на престъпната дейност, посочен в присъдата-01.10.02, това е началната дата, от която е възможно ответниците да са придобили имущество, подлежащо на отнемане като резултат от престъпна дейност; периодът на проверката на М. П. е до 23.10.12, а на Т. – до 04.08.11; за проверявания период, определен при условията на чл.11 от Закона, ответниците са придобили описаното в мотивираното искане на КОНПИ имущество. Съдът е изходил от принципните постановки, че независимо от приложимия закон за конфискация, на отнемане подлежи имущество, което е влязло в патримониума на проверяваното лице и е налично в края на проверявания период, но е придобито с доходи от престъпна дейност; ако имуществото се намира у свързани и/или контролирани лица, то се отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността му, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата /чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./; съгласно чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност;

„значителна стойност“ съгласно §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ е над 60 000 лева. - т. е, за да подлежи на отнемане някакво имущество, то първо следва да е налично в края на проверявания период /освен равностойността му при отчуждаване/ като актив на проверяваното лице и да е на стойност над

60 000 лева съотнесено към притежаваното имущество към началото на проверявания период. Намерил е, че като придобито имущество от ответниците в проверявания период следва да бъде включено установеното със заключенията на проведените САвТЕ, СОЕ, СИЕ експертизи имущество на посочените в тях пазарни стойности; в случая общата стойност на придобитото и подлежащо на отнемане имущество при наличие на предпоставките на ЗОПДИППД /отм./ е 81552лв. /44952лв. свинеферма; 10400лв. товарен автомобил марка „Форд“ модел „Ескорт“; 5000лв. притежаван капитал в „Енеркопром“ ЕООД; 7200лв. равностойност на продаден автомобил марка „Рено“ модел „Меган“, 14000лв. равностойност на продаден лек автомобил марка „Пежо“/ и следователно същото е значително по смисъла на § 1 т.2 ДР на ЗОПДИППД /отм./; стойността на имуществото като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му следва да бъде съпоставена с друга обективна величина-тази на доходите и приходите на лицата от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната - арг. от чл.4 ал.1 ЗОПДИППД/отм./. Отбелязано е, че допълнителното заключение на СИЕ установява, че е налице отрицателна стойност на приходите и доходите с доказано установен законен източник на ответниците, съпоставени с разходите за издръжката им и тези за придобиване на имущество с - 12202,05лв; в този анализ вещото лице не е включило доказани доходи за ответниците: за Т. - приходи от дейността му по отглеждане и продажба на прасета в периода 1996-2000, а за П. – полученото дарение от майка й на сума в размер на 15000лв. през 1999г.; след отчитане на разходите по отглеждане на прасетата ответникът е реализирал доход по собствените му твърдения в размер на 35000лв. /установеният според заключението на проведената ветеринарна експертиза е 85000лв./; включването дори на по-малката сума от 35000лв. на реализираните доходи от отглеждане на прасета като наличен доход на ответника към началния период на анализа, както и доходът на ответницата, получен по дарение от майка й - 15000лв., би компенсирало отчетеното отрицателно салдо от минус 12202,05лв. и би го превърнало в положително - плюс 37797,9лв. При тези обстоятелства е формиран извод, че при отчитане на доказаното положително начално салдо към 01.10.02, ответниците са разполагали с изцяло доказани доходи от законен източник, с които през проверявания период са придобивали имуществото, чието отнемане се

претендира, което обосновава извод за неоснователност на претенцията. Посочено е и, че допълнителни аргументи в подкрепа неоснователността на исковете са във връзка с твърдения от ищеца факт за придобити от ответницата чрез престъпна дейност на парични средства в размер на 40800лв.; тази сума, отнесена към общата стойност на претендираното за отнемане имущество 344994,75лв., обуславя необходимост от извършване не само на обща съпоставка между доходите на ответниците и разходите им за издръжка и за придобиване на имуществото за целия проверяван период, но и за годината, в която е придобито конкретното имуществото; при наличието на отрицателна разлика следва да се направи извод за наличието на връзка между извършената от ответниците престъпна дейност и придобиването на имуществото. Претендираните от двамата ответници свинеферма в [населено място] и товарeн автомобил, марка „Форд“, модел „Ескорт“, рег. [рег. номер на МПС] , са придобити по време на брака им в периода на установената престъпна дейност на ответницата - след 01.10.02; събраните доказателства установяват, че през този период те са разполагали с доходи от дейността по отглеждане и продажба на прасета и с доказани други доходи със законен произход - от трудови правоотношения и от дейността на ЕТ, от дарение на парични средства, от продажба на акции, от продажба на недвижими имоти и МПС, придобити преди 01.10.02, които за 2003г. и за 2004г. са на стойност 21735,26лв. /194,91 МРЗ/ и са достатъчни за покриване на обичайните разходи и за придобиване на претендираното имущество. За неоснователна е намерена претенцията срещу Р. Т. за отнемане на сумата от 5000лв.- номиналната стойност на 50дяла от капитала на „Енеркопром ЕООД, предвид доказаността на факта, че учредителният капитал на дружеството е внесен през 2009г. по сметка на дружеството чрез директен банков превод от сметка на ЕТ „Гала-Рих-Р Т..“, а не от ответника Т.. За неоснователни са приети и исковете за отнемане равностойността на отчуждените два леки автомобила: 3800лв. /пазарната стойност към датата на отчуждаване 22.04.08г. на лек автомобил марка „Рено, модел „М. К. регистрационен №..., придобит с договор за покупко-продажба от 31.03.05/ и 9300лв. /пазарната стойност към датата на отчуждаване 17.03.03 на лек автомобил, марка Пежо 206, регистрационен №..., придобит с договор за лизинг от 13.09.01/, доколкото доходите и приходите от законен източник на ответниците за 2005г., когато е придобит лекият автомобил

марка „Рено с пазарна стойност от 10500лв., са на стойност 32571,34 лева - което обосновава извод за придобиването му със законни, а не с престъпни средства, а от доказателствата по делото се установява, че за отчужденият лек автомобил марка Пежо 206, придобит с договор за лизинг от 13.09.01, по - голямата част от лизинговите вноски са платени преди началната дата на престъпната дейност на ответницата 01.10.02г.-заключението на допълнителната СИЕ установява, че след тази дата е платена само една вноска от 100евро, за която, вкл. и за заплащане на остатъчната стойност от 5000лв., ответникът, като страна по договора, е доказал наличието на законни доходи. При тези обстоятелства е прието, че предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът КПКОНПИ се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.„Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?“

/ППВС 1/53, ППВС 7/65, ППВС 1/85, т.19 ТР 1/01, реш. №.206/31.07.15, ІV

ГО, реш.№.75/20.06.16, І ТО и др./; 2.“Следва ли в производството по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарението?“ /реш.№.213/6.02.17 по г. д.№.1611/16, ІІІ ГО/; 3.“Следва ли при изчисляване на доход от стопанска дейност да се приспаднат всички необходими разходи по осъществяването на дейността?“ /реш.№.130/29.05.13 по г. д.№.603/12, ІV ГО, реш.№.213/6.02.17 по г. д.№.1611/16, ІІІ ГО, реш.

№.381/6.01.15 по г. д.№.5379/13, ІV ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Първият въпрос касае задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните. Безспорно съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд е длъжен да постанови

решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните от значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не е отрекла горните постановки, респективно не е процедирала в отклонение от тях. Съдът е обсъдил събраните доказателства

/вкл. писмени, експертизи, свидетелски показания/, като е посочил кои факти във връзка с доходите и разходите приема за установени, в това число защо определени доходи и разходи следва да бъдат взети предвид и кое заключение от СИЕ кредитира, предвид данните, на база които е изготвено, и при съобразяване на придобитото и налично в края на периода имущество

/съгласно ТР 4/21 от 18.05.23 по тълк. д.№.4/21, ОСГК, не представляват

„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, като от тези принципни постановки се е ръководила и въззивната инстанция/. Посочил е и съответни мотиви относно релевантните за спора факти и доводи. Липсата на изрично изброяване на дадено доказателство или довод не означава, че те не са съобразени при постановяване на решението. Съдържащите се мотиви демонстрират решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като наличните такива подробно и детайлно обосновават приетите за установени от съда факти, респективно основателността или неоснователността на дадени доводи. Несъгласието на касатора със същите не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. От друга страна обвързаността на касационния съд от

предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Предвид изложеното не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК.

Вторият и третият въпрос не съставляват правни въпроси. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка /не са били и повдигани във въззивната жалба/. Отделно от изложеното съдът е изложил и допълнителни /алтернативни/ аргументи – в допълнение към основните, в подкрепа на неоснователността на исковете. Предвид изложеното въпросите са неотносими, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.

С оглед всичко посочено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна М. П. се дължат направените разноски пред касационната инстанция в размер на 9600лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.26/21.02.23 на АС Варна.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество да плати на М. П. П. 9600лв. /девет хиляди и шестстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.