№ 3906

гр. София, 05.12.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДРАГОМИР ДРАГНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2100/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Технически университет – [населено място] чрез адв. Т. против решение № 1537/30.11.2022 г. по гр. д. № 1936/2022 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответната страна Р. Н. В. чрез адв. Т. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1950/16.06.2022 г. по гр. д. № 12846/2021 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна) в частите, с които Технически университет (ТУ) – Варна е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Р. Н. В. сумата в размер на 29 135. 15 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г. след приспадане на получаваните от ищеца трудови възнаграждения от „Булавто“ АД за периода от 06.12.2018 г. до 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ...