ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476

гр. София, 26.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от А. Н. Ч. касационно търговско дело № 20238003900819 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „К. И. ООД срещу определение № 221 от 27.03.2023г. по в. ч.т. д. № 1044/2022г. на Апелативен съд – София. С определението е потвърдено определение № 3382 от 26.10.2022г. по т. д. № 1785/2021г. на Софийски градски съд за прекратяване като недопустимо на производството по предявените от касатора срещу „Клеърмонт“ АД искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. От касатора е било поискано да бъде признато за установено, че вписаните по партидата на „Клеърмонт“ АД въз основа на заявление образец А5 вх. № 20161014173555 обстоятелства са несъществуващи, поради това, че решенията на общото събрание на акционерите от 27.06.2016г., въз основа на които са били извършени вписванията, са нищожни (липсващи, невзети решения). Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От ищеца, още в исковата молба, са били изложени обстоятелства относно поредица от порочни вписвания, а е било поискано да се признае за установена порочността само на вписване № 20161020105513. Така е било налице несъответствие на петитум и обстоятелствена част на исковата молба и съдът е дължал даването на указания за отстраняване на несъответствието. Не е налице хипотезата на чл. 130 от ГПК, при която съдът има право да върне исковата молба и без да даде указания.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Наличието на доводи в исковата молба относно наличието на правен интерес от търсената с иска защита освобождава ли съда от задължението му да даде указания за обосноваване на правния интерес? 2. Когато установи, че исковата молба е нередовна, поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум, длъжен ли е съдът да даде ясни и точни указания на ищеца за отстраняване на констатираната нередовност и да посочи неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок?

Във връзка с поставените въпроси не е посочена практика на Върховния касационен съд.

От насрещната страна по жалбата „Клеърмонт“ АД е подаден отговор, с който частната касационна жалба се оспорва като неоснователна, тъй като обжалваното въззивно определение е правилно. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на касатора от 27.08.2021г. с предявени искове по чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписани по партидата на „Клеърмонт“ АД обстоятелства (поле 10 – представители и поле 12 - съвет на директорите на дружеството), съгласно подадено заявление образец А5 вх. № 20161014173555, са несъществуващи обстоятелства, тъй като вписванията са били извършени въз основа на решения на общото събрание на акционерите от 27.06.2016г., а тези решения са нищожни като липсващи (невзети). Като членове на съвета на директорите на „Клеърмонт“ АД са били вписани „К. Х. АД, „Победа“ АД и „Г. Т. А. ООД, а като представител - „Г. Т. А. , при заличаване на касатора, В. Г. и В. Н. като членове на съвета на директорите, съответно заличаване на В. Н. като представляващ „Клеърмонт“ АД).

С подадени, по реда на чл. 372 и чл. 373 от ГПК, отговор и допълнителен отговор на исковата молба ответникът „Клеърмонт“ АД е възразил за недопустимост на исковете, освен другото, поради липса на правен интерес от воденето им - на 30.06.2018г. и на 31.01.2019г. по партидата на дружеството относно представителството и състава на съвета на директорите са били извършени нови вписвания.

С допълнителната искова молба и в хода на цялото първоинстанционно производство касаторът - ищец е поддържал допустимост на производството, за което е изложил подробни съображения.

След приключване на устните състезания по делото, в хода по същество, с определение от 26.10.2022г., първоинстанциноният съд е прекратил производството. Възприел е, че предявените искове са недопустими поради извършените последващи вписвания по партидата на „Клеърмонт“ АД (№ 20180630094555 и № 20190131142004). По-конкретно, съгласно мотивите на състава на Софийски градски съд, заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ (като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ) произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, вследствие на уважаване на иска, заличаване. Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съгласно чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ, има действие занапред. Активната легитимация на ищеца по иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. При извършени последващи вписвания уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ не би се отразило в правната сфера на ищеца, а така е в случая. След оспореното вписване са били извършени други две вписвания на оспорените обстоятелства. В тази насока е била посочена и практика на ВКС (решение № 51 от 05.12.2019 по т. д. № 949/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 311 от 06.02.2019 по т. д. № 2742/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60117 от 28.10.2021 по т. д. № 1588/2020г. на ВКС, ТК, І т. о.). Определението е било обжалвано от касатора пред Апелативен съд – София. Изводите на първоинстанционния съдебен състав са били изцяло споделени от този съд и обжалваното определение – потвърдено. При тези установени обстоятелства формулираният от касатора втори въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК не е въпрос от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил изхода на делото. Това е, тъй като въпросът е предпоставен от твърдението, че въззивният съд е установил нередовност на исковата молба поради несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Такива изводи в обжалваното въззивно определение няма. Напротив, възприето е съответствие между формулирания петитум на предявените искове и изложените от касатора – ищец обстоятелства, но че исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ са недопустими поради липса на интерес от воденето им. Във връзка с този въпрос не е изпълнен и допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – от касатора не е посочена практика на Върховния касационен съд, на която въззивното определение да противоречи.

Първият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос съдържа в себе си логическо несъответствие. От една страна, касаторът се позовава на принципното задължение на съда, с оглед служебното начало, да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните, в която връзка се дължи даването на указания в какво се състои нередовността на извършено процесуално действие и как тази нередовност може да бъде отстранена (чл. 7, ал. 1, вр. чл. 101, ал. 1 от ГПК). Аналогично това е и относно обосноваването от ищеца на правен интерес от иска като условие за неговата допустимост. От друга страна, също при формулиране на въпроса, касаторът сочи, че в този случай в исковата молба вече се съдържат доводи относно наличието на правен интерес от търсената с иска защита.

Последното обстоятелство изключва даването на указания на страната от съда, а предпоставя, в рамките на състезателното начало (чл. 8, ал. 1 от ГПК), извършването на проверка за допустимост на иска по чл. 130 от ГПК – включително наличието на правен интерес, така както този интерес вече е обоснован от ищеца. И във връзка с този въпрос от касатора не е посочена практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която въззивното определение да противоречи, само при което касационно обжалване може да бъде допуснато.

С отговора на частната касационна жалба дружеството „Клеърмонт“ АД е поискало присъждане на сторените в касационното производство разноски. Установява разноски за адвокатско възнаграждение от 1 800 лева с ДДС по фактура № 3151/09.05.2023г. с банково извлечение/авизо за плащането от същата дата. Разноските са посочени в списък по чл. 80 от ГПК на страната. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2711 от 01.11.2022г. по в. ч.гр. д. № 2767/2022г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА „К. И. ООД, с ЕИК 203633073и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Цариградско шосе“, 7-ми км, ЗИТ, ІІ корпус, ет. 3, да заплати на „Клеърмонт“АД, с ЕИК 202056334 и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ул.“Магнаурска школа“ № 15, бл. 2, ет. 4, сумата от 1 800 лева (хиляда и осемстотин лева) разноски за адвокат в частното касационно производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.