5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 206

гр. София, 16.01.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2163 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „И. С. Т.” [населено място], представлявано от Директора М. О., чрез пълномощник адв. Я. Я.., против въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в. гр. д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което е потвърдено решение № 662/08.10.2022 г. по гр. д. № 527 /2022 г. на Районен съд – Разград. С първоинстанционното решение, съдът на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признал за незаконно и е отменил уволнението на А. К. Н. от длъжността “Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас”, извършено със Заповед № РД-08-279/21.01.2022г. и Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „И. С. Т.“ [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ А. К. Н. на заеманата до уволнението длъжност в ответното училище; и е осъдил касатора да заплати на Н., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ сумата 8 332,20 лв., представляваща обезщетение за времето от 21.01.2022 г. до 21.07.2022 г., през което е останала без работа, поради незаконното уволнение. С първоинстанционното решение касаторът е би осъден да заплати на Н. и: сумата от 3163,15 лв. представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022 г., както и сумата от 3086 лв. удържани като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарното уволнение.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „следва ли съдът да приеме, дадените обяснения по реда на чл. 193 от КТ от наказаното лице като документ, който е неразделна част от заповедта за уволнение, когато в него се съдържат безспорни данни, от които се установява, точния момент на извършването на нарушенията?“. По отношение на въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се навеждат доводи, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата А. К. Н. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима с изключение на частта, която касае претенцията по чл.224 ал.1 КТ за сумата 3163,15 лв., доколкото размера на иска е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000 лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба относно посочения иск следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност “Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - старши учител по английски език – V-VIII клас” в ответното училище. С. З. № РД-08-279/21.01.2022 г. и издадена въз основа на същата Заповед № РД-08-280/21.01.2022 г. на директора на Основно училище „И. С. Т.“ [населено място], при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 чл. 195 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, за това, че: 1. в нарушение на чл. 220, ал. 1 от ЗПУО ищцата е извършила срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 на деца и ученици, с които работи в училището, и това заплащане е от името на и за сметка на родителите на учениците, и 2. без наличие на декларация за информирано съгласие от страна на родителите на учениците, на които преподава и е класен ръководител, ги завела в частен дом, на чийто адрес е регистрирано „Каанланд“ ЕООД, като е използвала лицата им за рекламни цели на дружество, предлагащо образователни услуги, на което е управител. Същите снимки на учениците били разпространени в социалните мрежи и публичното пространство в нарушение на Закона за личните данни, чл. 11 и чл. 11а от Закона за закрила на детето. Съгласно заповедите, с описаните нарушения ищцата извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1,т. 7 от КТ и във вр. с чл. 220, ал. 5 от ЗПУО.

С оглед правилото на чл. 193 КТ, преди издаване на процесните заповеди, са изискани писмени обяснения от ищцата, във връзка с констатираните нарушения /визирани в последствие в т. 1 и т.2 от процесните заповеди/, във връзка със сигнали на родители на ученици от м. януари 2022 г. На 21.01.2022 г. Н. депозирала писмени обяснения, в които посочила по т. 1, че даваните от нея уроци не са частни, а групови занимания, организирани от нейното дружество „Каанланд“, в които участвали две деца от 6 „а“ клас и две деца от 6 „б“ клас, посочени от нея поименно, като не считала, „че е проблем, ако е под шапката на фирма“, а по т.2, че заснетите деца в рекламния клип са били поканени от нея на мероприятие на нейното дружество в Деня на европейските езици. Тъй като преценила, че децата са пристигнали на мероприятието с разрешение на родителите си, не изисквала декларация за извеждане. Лицата на децата били скрити с емотикони, но не забелязала, че лицето на детето К. от 6 „а“ клас е открито.

При тези данни, за да уважи иска за отмяна на уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивния съд е приел, въз основа на съдържанието на заповедта за уволнение, че действията представляващи дисциплинарна нарушения на ищцата не са индивидуализирани по време и място на извършване, и че заповедта не съдържа имената на учениците, на които е оказвана подкрепа срещу заплащане и на тези, за чиито лица се твърди, че се разпространяват в социалните мрежи, без съгласието на техните родители. В процесната заповед не било налице, нито посочване на учебната 2021/2022 г., нито констатация, кога са открити нарушенията. Липсата на надлежна конкретизация на периода на извършване на деянията, водело до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Според приетото от въззивния състав, служителят не могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са преклузивните срокове по чл.194 КТ за налагането му. Наведените доводи от работодателя, че от обясненията по чл.193 КТ ставал ясен периода по време, съответно учениците, които обучавала ищцата в своето дружество, а за второто нарушение датата на мероприятието била ноторно известна - 26 септември, са приети за неоснователни. Посочено е, че липсата на изискуемите от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че не може да бъде санирана в хода на съдебния спор. Тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била издадена в нарушение на чл.195 КТ, не се налагало извършването на преценка за наличието или липсата на други нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както и преценка по същество на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения и обсъждане на събраните в тази връзка гласни и писмени доказателства.

Основателността на главния иск, обуславяла и основателност на акцесорните искове: за възстановяване на служителя на заеманата до уволнението му длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, както и на иска за осъждане на работодателя да възстанови на ищцата удържаната като обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ сума.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по уточнения от съда материалноправен въпрос за приложението на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и нарушено ли е правилото на чл. 195 ал.1 КТ, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „И. С. Т.” [населено място] следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 308,36 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „И. С. Т.” [населено място] срещу въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в. гр. д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта му по иска с правно основание чл.224 ал.1 КТ за сумата 3163,15 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2163/2023 г. на ВКС, в тази част.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8/20.01.2023 г, постановено по в. гр. д. № 332/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград в останалата му част.

УКАЗВА на жалбоподателя ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „И. С. Т.” [населено място], в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 308,36 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.

В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията-докладчик за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.