Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията К. А. по касационно административно дело № 8074/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на „ДМВ К. Р. ЕООД срещу Решение №225 от 30.06.2023 г. на Административен съд (АС) - Враца по адм. дело №215/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед №РД-08-364 от 11.07.2022 г. на министъра на транспорта и съобщенията, с която е отнета лицензията на „ДМВ К. Р. ЕООД за извършване на железопътни превози и товари на територията на цялата страна.

Касационният жалбоподател – „ДМВ К. Р. ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че АС – Враца е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповедта, без да съобрази, че при нейното издаване не са били налице фактическите и правни основания от категорията на чл. 42, ал. 3 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ). Първият мотив, с който е отнета лицензията на дружеството, е чл. 42, ал. 3, т. 1, б. „ж“ ЗЖТ. Административният орган не е доказал какъв е срокът, до който е следвало да се отстранят констатираните в хода на административното производство нередовности. В представеното по делото Известие за доставка peг. №32-01-2 от 08.03.2022 г. не се чете датата, на която тази пратка е била доставена. По делото не са представени доказателства за връчване на представеното в съдебно заседание от страна на ответника Писмо рeг. №10-08-6 от 14.01.2022 г.

АС – Враца е следвало да вземе предвид, че по отношение на изискването за финансова стабилност, административният орган не е формирал краен извод дали кандидатът за преиздаване на лицензия отговаря на критериите по ЗЖП или не. В тази част от акта си министърът на транспорта е приел, че не може да се определи категорията на предприятието по чл. 19 от Закона за счетоводството (ЗСч.), а от там и дали дружеството е финансово стабилно по ЗЖТ. На база на представените по делото длъжностно разписание, справка от Националната агенция за приходите (НАП) за актуалните трудови договори, счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите (ОПР) може да се направи преценка за категорията на предприятието по чл. 19 ЗСч., респективно, за съдържанието на Годишния финансов отчет (ГФО) по чл. 29 ЗСч. В тази връзка пред АС - Враца е поискано назначаване на експертиза, но без да има основание съдът е отхвърлил искането.

По отношение на изискванията за финансова стабилност дружеството е представило още пред административния орган ГФО за финансовата година, приключваща на 31.12.2021 г., както и 5 броя справки: за налични финансови средства; за кредити и заеми; за активи във вид на ценни книжа; за притежаваните недвижими вещи; за средства и имущества, използвани като гаранция. Ако решаващият орган действително е нямал достатъчно данни за категорията на предприятието, съгласно чл. 19 ЗСч. е следвало да изиска и събере нужната информация, а не директно да пристъпва към отнемане на лицензията.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че „ДМВ К. Р. ЕООД винаги е било ръководено от лице, отговарящо на законовите изисквания за специфичната дейност по извършване на железопътен превоз на товари. Наетите от дружеството лица също са с доказани пред лицензиращото ведомство компетентност, стаж и опит. Доказателствата за изпълнение на изискването по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЖТ са примерно изброени в посочената в заповедта норма на чл. 5, ал. 2, т. 7, б. „б“ от Наредба № 42 от 6.07.2001 г. за лицензиране на железопътни предприятия за превоз на пътници и/или товари (Наредба №42). Те неизчерпателно и примерно са изброени и в Писмо peг. №32-01-2 от 08.03.2022 г. При така дадените указания - за представяне на някой от изброените в т. 5 от Писмо per. №32-01-2 от 08.03.2022 г. документи, от страна на дружеството са представени автобиография и протокол за положен изпит, които доказват както професионална компетентност, така и стаж. Те напълно удовлетворяват изискванията на закона и доказват, че заповедта на министъра е следвало да се отмени.

Съдът безкритично е възприел аргумента на министъра на транспорта и съобщенията за вида на представените копия от документи - заверени с текст „вярно с оригинала“. По делото са представени пълномощно и нотариално заверен спесимен от подписа на лицето Г. Г., заверило документите. От тях е установено, че това лице е било с права да представлява дружеството, а това означава и с право по чл. 6, ал. 1 от Наредба №42. Установено е, че това лице е служител на дружеството, назначен на длъжност „Ръководител движение" - факт известен на административния орган и отбелязан в заповедта.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповедта за отнемане на лицензията на дружеството, евентуално – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касаторът се представлява от адв. Г. М..

Ответникът по касационната жалба – министърът на транспорта и съобщенията оспорва жалбата като неоснователна.

Сочи, че Писмо peг. № 32-01-2 от 8.03.2022 г. е получено от управителя на „ДМВ К. Р. ЕООД - Е. В. на 14.03.2022 г. Дружеството е отговорило на писмото със своите писма, поради което възражението на дружеството за неяснота на срока за отстраняване на констатираните нередовности е неоснователно.

Твърденията за липса на доказателства за връчване на дружеството на Писмо per. № 10-08-6 от 14.01.2022 г. са неотносими към спора, тъй като то не е част от производството по издаване на оспорената заповед.

Не са представени достатъчно данни за определяне на категорията на предприятието, съгласно чл. 19 ЗСч. За установяване на финансовата стабилност на дружеството, съгласно Наредба № 42 се изисква ГФО за предходната година, а такъв не е представен. По чл. 5, ал. 2, т. 6 от Наредба №42 е предоставен петгодишен „бизнес план за извършване на товарни железопътни превози на „ДМВ К. Р. ЕООД за 2022-2026 г.“, който не е подписан от г-н Е. В., управител на дружеството и не е предоставен в нормативно определения срок по чл. 37, ал. 10 ЗЖТ. Справките по чл. 5, ал. 2, т. 4, б. „б“ - „и“ от Наредба №42 са представени в оригинал, но не са подписани от лицето, което представлява дружеството. Предвид изложеното ,ДМВ К. Р. ЕООД не изпълнява изискването за пълнота на документите, доказващи финансовата стабилност.

В срока по чл. 37, ал. 10 ЗЖТ 10 работни дни, не са представени всички допълнително изискани документи, което е основание за отнемане на издадена лицензия съгласно чл. 42, ал. 3, т.1, букви „б“ и „ж“ ЗЖТ. Представените след срока документи не са в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредба №42, а именно: заверени с надпис „вярно с оригинала“ с поставен подпис на лицето, което представлява кандидата.

Възраженията относно професионалната компетентност преповтарят изложените в първоинстанционната жалба и не обосновават пороци в обжалваното решение. По делото е установено, че „ДМВ К. Р. ЕООД не отговаря на изискването за пълнота на документите, доказващи професионалната компетентност, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7, б. „б“ от Наредба №42, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЖТ.

Правилно съдът се е произнесъл относно допълнително представените с първоинстанционната жалба документи, като е посочил, че представянето им по делото едва в съдебното производство по оспорване на заповедта не може да санира констатираните непълноти пред органа.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът се представлява от пълномощници А. Г. и И. Й..

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че административно производство е образувано по Заявление рег. № 32-01-2 от 28.01.2022 г. на „ДМВ К. Р. ЕООД за преразглеждане на условията, при които му е издадена Лицензия №215 от 12.01.2017 г., с представени към него документи.

На 16.02.2022 г. със Заповед № 14-00-19 изпълнителният директор на И. А. “Железопътна администрация“ (ИАЖА) е определил комисия за разглеждане на подаденото заявление.

На 18.02.2022 г., с Протокол №1 на назначената комисия, е взето решение да стартира процедурата по преглед за пълнота и валидност на представените от „ДМВ К. Р. ЕООД документи, като в срок до 15.03.2022 г. дружеството да се уведоми дали документацията е пълна или следва да представи допълнителна информация.

На 01.03.2022 г., видно от Протокол №2, комисията е констатирала непълноти и нередовности по заявлението. Взето е решение на дружеството да бъде предоставен срок от 10 работни дни за отстраняване на констатираните непълноти и нередовности, за което следва допълнително да представи документи, подробно описани в протокола в съответните му точки (т.2.1-2.7).

С Писмо peг. № 32-01-2 от 08.03.2022 г. ИАЖА е уведомила „ДМВ К. Р. ЕООД за констатираните непълноти и нередовности и необходимостта от допълнително представяне на документи, изрично посочени в писмото от т. 1 - т. 7 и е определен срок от 10 работни дни за отстраняването им, съгласно чл. 37, ал. 10 ЗЖТ. В писмото е посочено, че всички документи следва да бъдат подадени от дружеството на български език, в оригинал или могат да бъдат предоставени в копие, заверено с надпис „вярно с оригинала“ и с поставен подпис на лицето, което представлява дружеството, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба №42. Писмото е връчено на дружеството на 14.03.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. В предоставения на дружеството срок, същото е предоставило документи с Писмо рег. № 32-01-2 от 24.03.2022 г., а след изтичане на определения срок е представило и допълнителни документи с Писмо рег. №32-01-2 от 01.04.2022 г. и с Писмо рег. № 32-01-2 от 04.04.2022 г.

На 18.04.2022 г. представените документи са разгледани от комисията, която е констатирала, че в срока по чл. 37, ал. 10 ЗЖТ дружеството не е предоставило в цялост документите, изискани с Писмо №32-01-2 от 08.03.2022 г., за което е съставен Протокол №3. В протокола е налице подробно описание на представените документи, какво не е представено и в какво се състои несъответствието, кои изисквания от ЗЖТ и Наредба №42 не са спазени от дружеството. Въз основа на направените констатации комисията е взела решение да бъде изготвен доклад до изпълнителния директор на ИАЖА, с предложение до лицензиращия орган да вземе решение за отнемане на Лицензия №215 от 12.01.2017 г., издадена на „ДМВ К. Р. ЕООД.

От изпълнителния директор на ИАЖА е изготвен доклад до заместник-министъра на транспорта и съобщенията, изпратен с Писмо рег.№ 32-01-2 от 16.05.2022 г. В доклада подробно са описани резултатите от работата на комисията Предложено е министърът на транспорта и съобщенията, в качеството на лицензиран орган, да вземе решение за отнемане на Лицензия №215 от 12.01.2017 г., издадена на „ДМВ К. Р. ЕООД за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната, на основание чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “ж“ и „б“ ЗЖТ, поради неотстраняване на констатираните нередовности и непълноти в нормативно определения срок от 10 работни дни, определен в чл. 37, ал. 10 ЗЖТ, както и поради непредставяне на всички документи по чл. 5, ал. 2 от Наредба №42, необходими за доказване на изпълнението на условията по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗЖТ

От заместник-министъра на транспорта и съобщенията е изготвен доклад до министъра на транспорта и съобщенията, подробно мотивиран, с който е предложено последният, в качеството на лицензиран орган, да вземе решение за отнемане на Лицензия №215 от 12.01.2017 г., издадена на „ДМВ К. Р. ЕООД, за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната, на основание чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “ж“ и „б“ ЗЖТ, поради неотстраняване на констатираните нередовности и непълноти в нормативно определения срок от 10 работни дни, определен в чл. 37, ал. 10 ЗЖТ, както и поради непредставяне на всички документи по чл. 5, ал. 2 от Наредба №42, необходими за доказване на изпълнението на условията по чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗЖТ. Представен е и опис на документите, предоставени от „ДМВ К. Р. ЕООД на 28.01.2022 г., допълнително представените на 15.02.2022г., 24.03.2022 г., 01.04.2022 г. и 04.04.2022 г.

На 11.07.2022 г. със Заповед №РД-08-364 на министъра на транспорта и съобщенията, на основание чл. 37, ал. 3 и чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ и „ж“ ЗЖТ във вр. с чл. 4, ал. 3, чл. 7, ал. 3, т. 2 и чл. 13 от Наредба №42 и въз основа на одобрен Доклад peг. №10-05-35 от 02.06.2022 г., съдържащ фактите и обстоятелствата относно преразглеждане на условията, при които е издадена Лицензия №215 от 12.01.2017 г. е наредено отнемане на лицензията на „ДМВ К. Р. ЕООД гр. Враца за извършване на железопътни превози на товари на цялата територия на страната.

Заповедта е мотивирана с обстоятелствата, че в резултат на извършения преглед за пълнота на първоначално представените на 28.01.2022 г. документи, на служебно набавените документи, както и на допълнително представените от дружеството на 24.03.2022 г. в законоустановения срок документи, включително и на представените след този срок, комисията е установила, че пълнотата на документите не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба №42, поради което подаденото Заявление с рег.№ 32-01-2 от 28.01.2022 г. е непълно и не съдържа изискуемите документи, необходими за доказване, че превозвачът продължава да отговаря на условията по чл. 38 ЗЖТ. В заповедта, в съответните точки от 1-3 са посочени подробно документите, които не са представени и несъответствията, констатирани от комисията.

В хода на първоинстанционното производство от дружеството са представени спесимен от подпис, нотариално заверен с рег.№ 46838 от 09.08.2022 г. на нотариус №184 с район на действие Районен съд - София, доказателства за квалификация на служители на „ДМВ К. Р. ЕООД - 4 броя дипломи и 8 бр. свидетелства за професионална квалификация, както и допълнителни доказателства по опис, находящи се на л. 19-76 от делото.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Посочил е, че по делото не е спорно, че дружеството е издадена Лицензия №215 от 12.07.2017 г. от лицензиран орган за извършване на железопътни превози на товари на територията на цялата страна. Съгласно чл. 37, ал. 3 ЗЖТ и чл. 4, ал. 3 Наредба №42 лицензията за извършване на железопътни товари е безсрочна, като условията при които се издава се преразглеждат на всеки 5 години, какъвто е и настоящият случай.

Анализирал е относимата нормативна уредба в чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ и „ж“ и чл. 37, т. 10 ЗЖТ. Посочил е, че дружеството е уведомено с Писмо рег. № 32-01-2 от 08.03.2022 г., получено на 14.03.2022 г., че в заявлението му са констатирани непълноти и нередовности, които същия е следвало да отстрани в дадения му с писмото срок от 10 работни дни от уведомяването.

От дружеството са представени част от изисканите документи в срока по чл. 37, ал. 10 ЗЖТ, с писмо от 24.03.2022г., а след срока са представени допълнително документи на 01.04. и 04.04.2022 г.

От допълнително изисканите документи не са представени документи за професионална квалификация, трудова книжка или друг документ, удостоверяващ стаж в областта на железопътния транспорт, документ за правоспособност и др. на Г. Г., ръководител отдел “Безопасност“, което е неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 7, б “б“ Наредба №42. В срока са били представени само диплома и автобиография за лицето.

Представените документи, относно финансова стабилност не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 4 и т. 6 от Наредба №42 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЖТ. Представения от дружеството счетоводен баланс към 31.12.2021 г., отчет за приходи и разходи и справки, са представени след срока с писмата от 01.04. и 04.04.2022 г. Те са представени в копие, заверени с надпис „вярно с оригинала“, но са без поставен подпис на лицето което представлява дружеството. Представен е бизнес план за извършване на товарни превози от дружеството за 2022 – 2026 г., като същия не е подписан от управителя на дружеството, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 6 от Наредба №42, като е представен и след срока.

Не е представено и актуално длъжностно разписание от дружеството, което е неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 11, б. “а“ Наредба №42, както и свидетелства за правоспособност на двама локомотивни машинисти, което е неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 11, б. „г“ Наредба №42.

Подаденото заявление на дружеството е непълно и не отговаря на изискванията на чл. 38 ЗЖТ, които трябва да са изпълнени в цялост, като липсата на всяка една от тези предпоставки е основание за отнемане на лицензията, съгласно чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ и „ж“ ЗЖТ.

Съдът е обсъдил и е приел за неоснователни възраженията на дружеството. Достигнал е до извод, че лицензията на „ДМВ К. Р. ЕООД правилно е отнета с оспорената заповед на посочените в нея правни основания.

Решението е правилно.

Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от АС – Враца, предвид неназначаването на поисканата от дружеството експертиза. С молба депозирана в проведеното на 01.06.2023 г. открито съдебно заседание пред АС – Враца, дружеството е поискало да бъде назначена комплексна съдебно технико-икономична експертиза, която да даде отговор на следните въпроси: 1. Може ли да се определи категорията на предприятието на жалбоподателя по чл. 19 ЗСч и ако да – каква е тя?; 2. Покрива ли кандидатът (жалбоподателят) критериите по чл. 5, ал. 2, т. 7 Наредба №42?; 3. Покрива ли кандидатът (жалбоподателят) критериите по чл. 5, ал. 2, т. 11 Наредба №42? Правилно първоинстанционният съд е приел, че така поставените въпроси са правни и не изискват наличието на специални знания.

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени основания за отнемане на лицензията на дружеството.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 и 3 ЗЖП регламентира, че лицензия за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице и е валидна за територията на Европейския съюз. Лицензията е безсрочна и на всеки 5 години се преразглежда за установяване спазването на изискванията по чл. 38 ЗЖП. Съгласно чл. 37, ал. 8 ЗЖТ лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия по ал. 1, за преразглеждане на изпълнението на условията, при които е получена лицензията, на всеки 5 години от издаването й, както и в случаите на преобразуване на железопътния превозвач, подават до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" писмено заявление, към което прилагат необходимите документи, определени в наредбата по чл. 40 ЗЖП. В случай че в заявлението по ал. 8 или в документацията, приложена към него, бъдат констатирани непълноти или нередовности, на кандидата се определя срок 10 работни дни за отстраняването им или за предоставяне на допълнителна информация (чл. 37, ал. 10 ЗЖП).

В настоящия случай от „ДМВ К. Р. ЕООД е подадено Заявление рег. № 32-01-2 от 28.01.2022 г. за преразглеждане на условията, при които му е издадена Лицензия №215 от 12.01.2017 г., с представени към него документи. След като от определената да разгледа заявлението комисия е установено, че приложените към заявлението документи са непълни, на дружеството е изпратено Писмо peг. № 32-01-2 от 08.03.2022 г., с което то е уведомено за констатираните непълноти и нередовности и необходимостта от допълнително представяне на документи, изрично посочени в писмото от т. 1 - т. 7 и определен срок от 10 работни дни за отстраняването им. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение за неяснота относно началото на срока за отстраняване на нередовностите. Видно от съдържащото се на л. 146 от делото известие за доставяне, писмото е получено на 14.03.2022 г. от управителя на дружеството – Е. В.. В изпълнение на указанията, дружеството е представило документи с писма от 24.03.2022 г., 01.04.2022 г. и 04.04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “ж“ ЗЖТ, посочена в заповедта, като основание за отнемане на лицензията на дружеството, лицензията се отнема и правата, произтичащи от нея, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато в случаите по чл. 37, ал. 10 ЗЖТ нередовностите или непълнотите не бъдат отстранени в срок.

Правилно със заповедта е прието, че в срока по чл. 37 ал. 10 ЗЖТ „ДМВ К. Р. ЕООД не е предоставило в цялост документите, изискани с Писмо peг. № 32-01-2 от 08.03.2022 г., което е самостоятелно основание за отнемане на лицензията, съгласно чл. 42, ал. 3, т. 1, б. „ж“ ЗЖТ. Посоченото основание е безспорно установено и индиректно е потвърдено от „ДМВ К. Р. ЕООД, което, след изтичане на определения му срок, е продължило да представя документи, в изпълнение на дадените му указания с писма от 01.04.2022 г. и 04.04.2022 г.

Съгласно чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ ЗЖТ, също посочена в заповедта като основание за отнемане на лицензията на дружеството, лицензията се отнема и правата, произтичащи от нея, се прекратяват по решение на лицензиращия орган, когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗЖТ. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЖТ лицензия се издава в случаите, когато кандидатът е финансово стабилен и професионално компетентен. А съгласно чл. 40 ЗЖТ министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за лицензиране на превозвачите. Тази наредба е именно Наредба № 42 от 6.07.2001 г. за лицензиране на железопътни предприятия за превоз на пътници и/или товари.

Правилно със заповедта е констатирано, че при разглеждането на всички представени към заявлението на „ДМВ К. Р. ЕООД документи, включително представените от дружеството след дадения му срок, то не е изпълнило изисквания по чл. 38 ЗЖТ и чл. 5 Наредба № 42, както следва:

Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба № 42, заявлението следва да съдържа документи относно финансовата стабилност на кандидата, посочени в букви от „а“ до „й“. В случая представените от „ДМВ К. Р. ЕООД счетоводен баланс към 31.12.2021 г., отчет за приходите и разходите за 2021 г. и справки по чл. 5, ал. 2, т. 4, букви от б. „б“ до б. „и“ от Наредба №42 са предоставени в копие, заверени с надпис „вярно с оригинала“, но са без поставен подпис на лицето, което представлява дружеството. Съгласно чл. 6 от Наредба №42 всички документи се подават на български език в оригинал или могат да бъдат представени в копие, заверено с надпис "вярно с оригинала" и с поставен подпис на лицето, което представлява кандидата. В случая документите за удостоверяване на финансовата стабилност на „ДМВ К. Р. ЕООД не са подписани от представляващия дружеството. Поради това представените документи не могат да удостоверят целените с тях обстоятелства. В хода на административното производство не са представени доказателства, че подписалото документите лице е с право да представлява „ДМВ К. Р. ЕООД. Макар, че пълномощно за лицето Г. Г., както и спесимен на подписа му, са представени в хода на първоинстанционното производство, това не може да санира констатираните непълноти пред органа. Ето защо със заповедта правилно е прието, че „ДМВ К. Р. ЕООД не изпълнява изискването за пълнота на документите, доказващи финансова стабилност, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 Наредба № 42, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЖТ. Посоченото е самостоятелно основание за отнемане на лицензията на „ДМВ К. Р. ЕООД съгласно чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ ЗЖТ във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЖТ.

Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредба № 42, заявлението следва да съдържа документи относно професионалната компетентност на кандидата: а) вътрешни правила за управление на превозната дейност или декларация, че такива ще бъдат разработени; б) документи, доказващи, че лицата, на които е възложено да ръководят превозната дейност, имат познания и/или опит, необходими за упражняването на дейността в обхвата на лицензията (автобиография, дипломи за завършено образование, документи за професионална квалификация, трудова книжка или друг документ, удостоверяващ стаж в областта на железопътния транспорт, документ за правоспособност и други). Във връзка с изискването по б. „б“ от посочената разпоредба, от „ДМВ К. Р. ЕООД, с т. 5 от Писмо peг. № 32-01-2 от 08.03.2022 г., изрично са изискани автобиография, дипломи за завършено образование, документи за професионална квалификация, трудова книжка или друг документ, удостоверяващ стаж в областта на железопътния транспорт, както и документ за правоспособност на Г. Г., ръководител отдел „Безопасност“. Неоснователно е направеното от дружеството възражение, че документите са примерно изброени в писмото и са му дадени указания да представи само някои от тях. От посочените документи от дружеството са представени единствено автобиография и диплома за завършена магистратура на Георгиев. Не са представени документи за професионална квалификация, трудова книжка или друг документ, удостоверяващ стаж в областта на железопътния транспорт, както и документ за правоспособност на посоченото лице. Както се посочи, представените в хода на първоинстанционното производство доказателства не могат да санират констатираните непълноти пред органа. Предвид изложеното със заповедта правилно е прието, че „ДМВ К. Р. ЕООД не отговаря на изискването за пълнота на документите, доказващи професионална компетентност, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7, б. „б“ от Наредба № 42, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЖТ. Посоченото също е самостоятелно основание за отнемане на лицензията на „ДМВ К. Р. ЕООД съгласно чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ ЗЖТ във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЖТ.

Със заповедта е прието, че дружеството не отговаря и на изискването за осигуряване на персонал за управление на движението на возилата, което се доказва с предоставяне на документи по чл. 5, ал. 2, т. 11, букви „а“ – „г“ Наредба № 42. Изложените в заповедта фактически констатации за неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 11, б. „а“ и „г“ Наредба № 42 обаче не са обвързани с неспазване на конкретно изискване от чл. 38, ал. 1 или 2 ЗЖТ, липсата на което би следвало да е установена, за да е налице основание за отнемане на лицензията по чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ ЗЖТ. В случая органът не е подвел установените факти към релевантната правна норма, а касационният съд не може да подвежда установените по делото факти към релевантната правна уредба, различна от приетата от органа, защото законосъобразността на акта е функция на съответствието на установените факти към сочената правна норма.

Независимо от изложеното по делото е установено, наличие на основанията по чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “б“ във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЖТ и по чл. 42, ал. 3, т. 1, б. “ж“ ЗЖТ за отнемане на лицензията на „ДМВ К. Р. ЕООД.

Видно от изложеното, доводите на касатора за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди ДМВ К. Р. ЕООД да заплати на Министерството на транспорта и съобщенията – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размера на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №225 от 30.06.2023 г. на Административен съд - Враца по адм. дело №215/2023 г.

ОСЪЖДА ДМВ К. Р. ЕООД, с адрес гр. Враца, [улица]да заплати на Министерството на транспорта и съобщенията, с адрес гр. София, ул. "Д. И. №9, разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА