Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 8096/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. С. в Агенция "Митници", чрез юрк. Т. П., против Решение № 348/20.01.2023 г., постановено по адм. дело № 5209/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на „Г. М. ЕООД, [ЕИК], е отменено Решение № P3M-5800-702/32-376235/18.12.2020 г. на с. д. директор на ТД „Югозападна“ (сега ТД М. С. .

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на първоинстанционното решение, както и за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По първия пункт касаторът счита, че съдебните мотиви за спазване на 14-дневния срок за обжалване са непълни и неясни. Всички опити за връчване на административния акт на жалбоподателя са били неуспешни, поради което актът следва да се счита връчен надлежно на 19.03.2021 г. по реда на чл. 19а, ал. 7 ЗМ. Оплакванията по същество са за наличие на достатъчно основания за отхвърляне на декларираната стойност на процесните стоки. Твърди че събраните доказателства не са обсъдени в цялост, както и че заключението вещото лице по делото не е следвало да бъде кредитирано от съда. Отправя искания обжалваното решение да бъде обезсилено, респективно да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба - „Г. М. ЕООД, чрез адв. А., я оспорва като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 05.12.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК.

По делото е постъпила и частна жалба от „Г. М. ЕООД срещу Определение № 3229/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 5209/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че първоинстанционният съд е уважил претенцията за разноски частично и неправилно е отхвърлил искането за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай банковите сметки на жалбоподателя са били запорирани и същият не е могъл да се разпорежда с паричните си средства, за да защити правата си. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно определение и осъждане на ТД „М. С. да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на посоченото основание.

Ответникът по частната жалба - ТД М. С. чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна и моли Определение № 3229/11.04.2023 г. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната и частната жалби са процесуално допустими като всяка от тях е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София – град било Решение № P3M-5800-702/32-376235/18.12.2020 г. на с. д. директор на ТД „Югозападна“, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС са определени нови митнически стойности за стоки №№ 4, 5, 6 и 7 по МД с MRN 19BG005808H0000489/03.01.2019 г., в резултат на което за „Г. М. ЕООД е възникнало митническо задължение за доплащане на публични държавни вземания в общ размер на 86 588,16 лв., от които за мито в размер на 31 787,51 лв. и за ДДС в размер на 54 800,65 лв., ведно с дължимата лихва на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

От фактическа страна съдът е приел, че на 03.01.2019 г. дружеството е декларирало за поставяне под митнически режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана като 1 230 колета с бруто тегло 13 680 кг., позиции 1-7: 1. „Принадлежности за мобилни телефони“ - 25 000 бр., 2. „USB кабел“ – 25 000 бр.; 3. „Ръчни чанти/от изкуствени материали/“ – 3 700 бр., 4. „Дамски спортни обувки /горна част от текстилни материали/“ – 11 196 чифта, 5. „Дамски къси панталони /от синтетични материали/“ – 11 500 бр., 6. „Дамско бельо /от синтетични материали/“ – 198 000 бр., 7. „Дамски якета /от синтетични материали/“ - 600 бр., и 8. „Работни очила“ - 1 500 бр., държава на внос – КНР, с декларирана митническа стойност в размер на USD 16 530. В решението са посочени приложените документи към МД с MRN 19BG005808H0000489/03.01.2019 г.

В рамките на осъществения последващ контрол по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ са направени констатации за необичайно ниски цени на стоки с №№ 4, 5, 6 и 7 по описаната декларация в сравнение е цените, декларирани от вносители на територията на ЕС. С писмо от 21.07.2020 г. е изискано от „Г. М. ЕООД да бъдат представени допълнителни документи относно реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Тъй като не е получен отговор, проверяващият екип е пристъпил към определяне на нова митническа стойност на стоката.

Със съобщение от 10.08.2020 г. до дружеството е било изпратено уведомление относно започването на административното производство по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно изводите в Решение № P3M-5800-702/32-376235/18.12.2020 г., резултатите от направените анализи на данните от МИС-IIIA водят до определяне на митническата стойност по последния от резервните методи по чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, както следва: за стока № 4 единична цена – 5,88 лв. за чифт, за стока № 5 единична цена – 6,90 лв. за брой, за стока № 6 единична цена 0,54 лв. за брой, за стока № 7 единична цена – 17,82 лв. за брой.

За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза (СЕИ). Отговорите от заключенията на вещото лице (основно и допълнително) са обсъдени при постановяването на решението.

С оглед на направените правни изводи решаващият съд е приел жалбата за процесуално допустима, а по същество – за основателна. На първо място са разгледани и отхвърлени възраженията на ответната страна, че всички възможности за надлежно уведомяване на жалбоподателя за издаването на решението на митническия орган са били изчерпани. Предвидените различни механизми за връчване в чл. 19а, ал. 1 ЗМ целят ефективност на процедурата. Единствено когато връчването не може да бъде осъществено по изброените начини, то се извършва чрез прилагане към преписката. В случая дружеството е посочило адрес за кореспонденция, различен от адреса на управление, на който органите вече са осъществили контакт с негов представител.

По същество съдът е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на приложимата правна уредба и изискванията на Регламент (ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническите органи имат ясно разписани правомощия по осъществяването на последващ контрол и определяне на митническата стойност на стоките, когато възникнат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена. Доказателствената тежест за наличие на основание за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Въз основа на СИЕ и представените справки от системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към ЕК, която е на разположение на държавите членки на ЕС, решаващият състав е достигнал до заключение, че по делото не са доказани по несъмнен начин предпоставките за прилагане на нова митническа стойност на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Обобщението на правните мотиви разкрива липса на подробни данни относно критериите и механизма на определяне на „справедливата“ цена на стоките, до степен препятстваща жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е определена новата митническа стойност.

Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно.

Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила като доказателствената тежест в процеса е разпределена надлежно. Съдът е обсъдил наведените оплаквания и аргументите на страните, в резултат на което е направил правилни изводи относно приложението на материалния закон.

Оплакванията за неправилна преценка по допустимостта на подадената жалба от „Г. М. ЕООД са неоснователни. Както отбелязва касаторът, в хода на административното производство на адреса за кореспонденция с дружеството в гр. София, ж. к. „Ф. Ж. е било връчено писмо с рег. № 32-210131/21.07.2020 г. Последното се установява от известие за доставяне от 27.07.2020 г. на пощенския оператор. Нещо повече, по делото е представен и протокол за извършена митническа проверка от 03.01.2019 г. (л. 93) на същия адрес. В случая не е спорно обстоятелството, че трите посещения с цел връчване на индивидуалния административен акт (на 31.01.2021 г., на 22.01.2021 г. и на 08.02.2021 г.), както и изпратените по пощенския оператор документи (на 30.12.2020 г. и на 19.01.2021 г.), се отнасят само до адреса на управление. Изводите на решаващия съд във връзка с водената кореспонденция и приложението на чл. 19, ал. ал. 1, 5 и 7 ЗМ са правилни.

Предметът на делото се свежда до преценката за законосъобразно определяне от митническия орган на стойността на процесния внос по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а не съобразно някой от вторичните способи, регламентирани в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, т. е. посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност.

От формална страна при издаването на оспорения административен акт органът се е позовал на относимата правна уредба. В случая обаче липсват конкретни доводи и анализ за неприложимост на реда, регламентиран в чл. 74, § 2, б. от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Изложените съображения са бланкетни и се свеждат най-общо до това, че митническата система не съдържа данни за внос на стоки, които биха могли да послужат при прилагане на методите, предвидени в чл. 74, § 2, б. от „а“ до „г“. На практика мотивите биха могли да бъдат отнесени към широк кръг от хипотези и подадени митнически декларации за внос при евентуална необходимост от съпоставителен анализ. В тази връзка правилно административният съд е съобразил заключението по СИЕ, според което от приложените справки не е възможно установяване на търговското равнище на стоките, предмет на анализ, както и видовете марка и по какви критерии са били сравнявани с тях, още повече че процесният внос е от 03.01.2018 г., а справките се отнасят за периода януари 2010 г. – ноември 2021 г. Единствените посочени стойности за целта са дадени в табл. № 2 от обжалвания административен акт, но липсата на яснота по механизма не аргументира приложението на използвания метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, въз основа на който са определени новите митнически стойности на четирите вида стоките по вноса.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № P3M-5800-702/32-376235/18.12.2020 г., Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав намира за неоснователна частната жалба срещу Определение № 3229/11.04.2023 г. за допълване на решението в частта на разноските. Позицията за разширително тълкуване на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД и наличието на материална затрудненост по повод на упражненото право на защита не се споделя. Следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства в подкрепа на направените твърдения. На тази плоскост не се установява промяна във финансовото и материално положение на „Г. М. ЕООД към настоящия момент. Съгласно клаузите на приложения договор от 05.12.2023 г., възнаграждението в размер на 8 500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция, е платено изцяло в брой.

При този изход на спора А. М. следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Г. М. ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 7 577,05 лв. - възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора до претендирания размер от 8 500 лв. е основателно, предвид фактическата и правна сложност, както и материалния интерес по делото.

Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 348/20.01.2023 г., постановено по адм. дело № 5209/2021 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3229/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 5209/2021 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати в полза на „Г. М. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Ф. Ж. , бл. 210, вх. А, ап. 16, сума в размер на 7 577,05 лв. (седем хиляди петстотин седемдесет и седем лева и пет стотинки), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА