Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 8132/2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрк. З., против Решение № 3732 от 07.06.2023г., постановено по дело № 9690 по описа за 2021г. на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменен по жалба на Р. К., Ревизионен акт № Р-22221020002747-091-001 от 18.03.2021г., издаден от орган по приходите, изменен с Решение № 1365 от 02.09.2021г. на Директора на дирекция „ОДОП“.

Поддържат се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, с които се обосновава и неправилността на съдебния акт. Оспорва извода на първостепенния съд, че не е осъществен изцяло фактическият състав, обуславящ ангажирането на отговорността по чл. 19, ал.2, т.1 ДОПК-извършването на недобросъвестно разпоредително действие с имущество на дружеството и наличието на причинно-следствена връзка между неправомерното действие и невъзможността да бъдат събрани или погасени задълженията. Сочи, че видно от данните от оборотната ведомост на дружеството, значителна част от неразпределената печалба е отчетена в счетоводството му като предоставена на ревизираното лице, вследствие на извършеното отклонение е намалял капитала на дружеството и по делото не е доказано, че същата е използвана за икономическата му дейност. Навежда доводи, че процесната сума, с която ревизираното лице се е разпоредило под формата на дивидент, е могла да послужи за удовлетворяване на публичните задължения на дружеството. Излага подробни съображения в тази насока в касационната жалба. Настоява се за отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се потвърди процесния РА. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Р. К., чрез адв. Д., оспорва основателността й, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА № Р-22221020002747-091-001 от 18.03.2021 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - София, изменен с Решение № 1365 от 02.09.2021г. на Директора на дирекция „ОДОП“, с който на ответника по касация - Р. К., на основание чл. 19, ал.2 ДОПК е вменена отговорност за задълженията на „Е. Е. ЕООД за корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за ДОО за осигурители и за здравноосигурителни вноски за осигурители и за осигурителни вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители на „Е. Е. ЕООД в общ размер на 64 664, 36 лева.

В хода на ревизията за ангажиране на отговорност по чл.19, ал. 2 ДОПК е установено и не е предмет на спора, че ревизираното лице е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Е. Е. ЕООД през ревизираните периоди. Прието е, че „Е. Е. ЕООД е задължено лице по смисъла на чл. 14, т.1 и 2 от ДОПК за ревизираните периоди има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Приходната администрация е констатирала, че дългът на дружеството по дело № 190740323 от 2019г. е класифициран като „несъбираем“. Ревизиращите органи са формирали извод, че са налице обстоятелствата по чл.19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на Р. К., в качеството му на управител, след анализ на паричните средства по оборотните ведомости на „Е. Е. ЕООД за 2018г., са установили, че е отчетен дебитен оборот в размер на 68 100 лева по дебита на счетоводна сметка 122- „Неразпределена печалба“, като сметката е кредитирана със сметка 429- „Разчети със съдружници“ в размер на 64 734 лева и 454- „Разчети за данъци върху доходите на физическите лица“, т. е налице е скрито разпределение на печалбата, чрез дебитирането на неразпределаната печалба, осуетяващо възможността за погасяване на публичните задължения. Издателят на ревизионния акт е достигнал до извода, че отклонените средства, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, са излезли от патримониума на дружеството, при липса на счетоводни данни същите да са били използвани за целите на икономическата дейност на дружеството, и са станали причина за невъзможността за събиране на публичните задължения на основния длъжник- „Е. Е. ЕООД.

Административният съд е приел въз основа на доказателствата по делото, че наличието на третия елемент от фактическия състав на нормата на чл. 19, ал. 2 не се установява, като е счел за недоказано твърдението на приходната администрация, че ревизираното лице е извършило плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба. Решаващият състав е преценил за недоказано обстоятелството, че извършените плащания представляват скрито разпределение на печалбата, поради липса на извършен анализ за състоянието на касата преди и след решенията за изплащане на дивидента и за дебитното салдо на оборотната ведомост за годината, и за начина им на изплащане. Според съда, субективният елемент на фактическия състав също не е доказан. На основание изложеното е формиран краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

По приложението на материалния закон и обосноваността на изводите на първостепенния съд, които оплаквания следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция приема следното:

Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Правилно първоинстанционният съд е определил елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно: 1. субект на отговорността е орган на управление или управител на задълженото лице; 2. установено е наличието на извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или е извършено отчуждаване на имущество безвъзмездно или по цени, значително по - ниски от пазарните; 3. трябва да е налице е причинно-следствена връзка между извършените действия и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 4. следва да е налице и обективна невъзможност публичните задължения да се съберат от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.

Не се спори по делото, че през ревизирания период Р. К. е бил управител на „Е. Е. ЕООД, налице е задължение на лице по смисъла на чл. 14, т.1 ДОПК или т.2 ДОПК - дружеството „Е. Е. ЕООД.

Основният според въпрос се свежда до това извършените от ревизираното лице действия съставляват ли предвидените в чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК и ако да - налице ли е причинно-следствена връзка между действията му и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани от основния длъжник - дружеството. Тежестта на доказване на наличието на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК фактически състав, лежи върху органа по приходите / чл. 170, ал.1 АПК във вр. с пар.2 ДР ДОПК/, като поради това обстоятелство, настоящият състав намира изводите на административния съд в тази връзка за основателни.

Обоснован е изводът на първостепенния съд за недоказаност на твърденията на ревизиращия орган за извършени плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивиденти. Същите почиват единствено на анализа на счетоводните операции, но приходната администрация не се е справила с доказателствената тежест при условията на пълно и гладно доказване да установи основанията за извършените плащания, също и че тези плащания са реално извършени и представляват скрито разпределение на печалба или дивидент по смисъла на легалното определение за това по 1, т. 5 ДР ЗКПО, че се касае за скрито разпределение на печалба или дивиденти по смисъла на 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО /суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б"/ и, че поради извършването на тези плащания, не е погасен публичния дълг на дружеството, който е бил известен на ревизираното лице, в качеството му на управител и на едноличен собственик на капитала на основното дружество. По никакъв начин приходните органи не са доказали реално извършеното плащане от имуществото на дружеството, представляващо скрито разпределение на печалбата, доколкото няма данни да са извършвани по време на ревизирания период плащания, нито по банковата сметка на дружеството към ревизираното лице, нито в брой от касата. Недоказан е и фактът, че процесната сума от 64 734 лева е начислена или изплатена, или разпределена под някаква форма на едноличния собственик на капитала по смисъла на пар. 1, т. 3 ДОПК, за да се обоснове извод, че е налице скрито разпределение на печалбата, довело до намаляване на имуществото на дружеството. Не би могла да се приеме основата теза на приходния орган за скрито разпределение на печалбата, тъй като няма доказателства по делото, които да установят реалното изплащане на дивиденти, поради което съдът правилно е приел за ненастъпили недоказаните факти от описания по-горе фактически състав.

Обжалваното решение е законосъобразно и в частта на изложените мотиви досежно приетата недоказаност на причинно-следствената връзка между извършените действия и невъзможността да се събере задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. По делото не се установява ревизиращият орган да е изследвал имущественото състояние на дружеството за ревизирания период – движение по банкови сметки, касова наличност. Не става ясно и как действията конкретно на управителя са рефлектирали на причинена щета на фиска, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. В случая, липсва изложение на обстоятелства и направените въз основа на тях изводи, относно наличието на причинна връзка между действията от страна на управителя и непогасяването на публичните задължения на дружеството за данъци и осигуровки, поради което не би могло да се обоснове извод, че единствената причина да не са погасени публичните задължения на дружеството за данъци и осигуровки е поведението на ревизирания субект.

Ето защо, и с оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Или изводите на органите по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, са незаконосъобразни, както правилно е приел първостепенния съд.

Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от ответника по касация - Р. К., в рамките на касационното производство. Същите се установиха в размер на 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 02.09.2023г. (л.20) и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на 1, т. 6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3732 от 07.06.2023г., постановено по дело № 9690 по описа за 2021г. на Административен съд-София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на Р. К. сумата от 2 000 лева ( две хиляди лева), представляваща разноски за адвокатски хонорар пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ