Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: П. П. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 8137/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД чрез процесуален представител юрисконсулт Николов, срещу Решение № 4532 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4510/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното пред съда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Искат присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

О. К. за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Костадинов, в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът О. П., в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД, срещу Решение № Ж-293 от 30.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружествата са дадени задължителни указания: 1. в 7-дневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на О. П. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект магазин с ИТН 4515071, находящ се в к. к. Слънчев бряг, [жк], [адрес]; 2. в 7-дневен срок след изпълнение на указанията по т. 1, да уведомят КЕВР за предприетите действия.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав.

Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тези страни в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт.

Съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2, и ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на които се и основава оспореното пред съда решение на комисията, тя разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в случаите, когато приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. В случая е отправена жалба от клиент на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, по която именно КЕВР дължи произнасяне по правилното приложение на закона по възникналия спор.

При постановяване на оспорения административен акт, КЕВР се е позовала на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13.07.2009 г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент, клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент е физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Безспорно е, че по същия начин са регламентирани посочените термини и в Закона за енергетиката. Обосновано съдът след обстоен анализ на относимите правни норми е приел, че според ЗЕ водещо обстоятелство за разделението на битови от небитови клиенти е нуждата, която те ще задоволяват със закупената електрическа енергия, а не предназначението на обектите, където ще я потребяват. Самото лицензирано дружество с чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени от КЕВР, определя видовете клиенти за битови нужди и за стопански нужди, независимо от характера и предназначението на обекта. Поради горното правилни са изводите на административния съд, съответно на КЕВР, че О. П. следва да има статут на битов клиент по отношение на ползваната електрическа енергия в обект с ИТН 4515071 и попада в приложното поле на дефиницията по 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и дадените от Комисията задължителни указания са в съответствие с приложимия материален закон.

Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ относно категорията на обектите. Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага към взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия, като фактът дали предназначението на обекта е сменено съгласно изискванията на ЗУТ е неотносим към спора. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба по приложението на 15 на ПЗР към ЗИД на ЗЕ. В 15 на ПЗР към ЗИД на ЗЕ не се съдържат ограничения относно промяна на нуждите, за които се ползва електрическата енергия в даден обект, и същите не противоречат на заложените в ЗЕ критерии за разделение между битов и небитов клиент.

Правилно съдът от първата инстанция е приел, че оспореното пред него решение е постановено при правилно приложение на закона и е съответно на целите му. По законовите дефиниции разделението на клиентите/потребителите е на плоскостта на различните нужди, които те задоволяват със закупената енергия за битови или небитови такива, а не от характера на обекта в който се извършва реалната и консумация. Дали в случая обектът, за който физическото лице иска доставка на електроенергия за битови нужди отговаря на законовите изисквания за жилище е предмет на друг закон, чието нарушение не може да основе отказ за доставка съобразно заявената нужда за която фактически се ползва имота.

С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора исканията на касационния жалбоподател ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на разноски по делото е неоснователно.

На ответника КЕВР, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв., платими от всеки един от касационните жалбоподатели.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4532 от 06.07.2023 г., постановено по адм. дело № 4510/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, гр. Пловдив, [ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Електроразпределение Юг ЕАД, гр. Пловдив, [ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА