Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 8141/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. от гр. София, чрез процесуален представител адв.П. С., срещу решение № 5162/31.07.2023 г. постановено по адм. дело № 4969/2023 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РВТ 23 – РД56-176 от 18.04.2023 г. на кмета на район "Витоша", Столична община, с която й е отказано получаването на средства за компенсиране на разходите, свързани с обучение на сина й К. С. в целодневен детски център за отглеждане на деца „Pianeta Bambino“ за месец март 2023 г..

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по касационна жалба - кметът на район "Витоша", Столична община, чрез процесуален представител - юрк.С. Д., в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение.

Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира направените разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Фактическите установявания в оспореното решение кореспондират на събрания доказателствен материал и не се оспорват от страните.

Спорът по делото е правен и е свързан с това правилно ли е отказано на Р. С., в качеството й на родител на детето К. С., компенсирането на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини за месец март 2023 г. /по заявление № РВТ22-ВУ01-294-4 от 05.04.2023 г./

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № РВТ 23 - РД56-176 от 18.04.2023 г. на кмета на район "Витоша", Столична община е издадена от компетентен орган, на когото с изрична заповед кметът на Столична община е делегирал правомощия да издава актове като процесния, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и в съответствие с материалния закон. Съдът е констатирал, че независимо че с ПМС № 231/01.08.2022 г. не е приета визираната в заповедта Наредба, която е и неотносима в случая, административният орган е издал заповедта на правно основание чл.4 от ПМС 231/01.08.2022 г., при фактическото основание, че детският център в който се отглежда детето не отговаря на изискванията на чл.4, ал.1 и ал.2, т.1 от същото ПМС.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът е изложил подробни съображения досежно релевантните за спора обстоятелства, направил е правилен анализ на приложимата нормативна уредба и аргументирано и подробно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства, поради което несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК и необоснованост на решението.

Правилни са изводите му, че Законът за държавния бюджет за 2022г. /ЗДБРБ за 2022 г./ определя само политиката на държавата спрямо децата, които не са класирани в държавни или общински ясли или градини, а реда и условията за компенсирането на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца от 3 месечна до три годишна възраст са определени с ПМС №231/01.08.2022 г., издадено на основание 19 от ПЗР към ЗДБРБ за 2022 г. Посоченото ПМС е относимо за процесния период – месец март 2023 г., тъй като съгласно ПМС № 7 от 19.01.2023 г., същото е в сила до приемането на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2023 г.

В чл.3, ал.1 от ПМС № 231 са посочени кумулативните условия при които родителите имат право да получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им. На компенсиране със средства от държавния бюджет подлежат обаче само допустимите разходи, които съгласно чл.4, ал.2 от ПМС са: 1. разходи за заплащане на такси по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с частна детска ясла или с частна детска градина с яслена група и 2. разходи за заплащане на възнаграждения по договори за отглеждане, възпитание и обучение, сключени с физически лица.

Посредством този механизъм държавната цели да обезщети гражданите за невъзможността да предостави на децата им достъп до държавни или общински възпитателни услуги в най-ранна детска възраст. Срещу правото на обезщетение обаче се поставя изискването възпитателните услуги, които гражданите са избрали да ползват за децата си, да отговарят на държавния стандарт заложен в дейността на детските ясли, като с това се цели недопускане на разходване на бюджетни средства за услуги, с които не се постигат тези изисквания.

По делото безспорно е установено, че детето на жалбоподателката е записано в целодневен детски център за отглеждане на деца, който не е нито частна детска ясла, нито частна детска градина с яслена група. Ето защо и направените разходи за отглеждането му се явяват недопустими за компенсиране със средства от държавния бюджет, предвид разпоредбата на чл.4, ал.2, т.1 от ПМС № 231.

Съобразявайки горното първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при правилното приложение на материалния закон.

Настоящият състав не споделя твърденията на касатора, че ПМС №231 противоречи по съдържание на актове от по-висок ранг, в т. ч. Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата на основните права на ЕС. Посочените международни актове предоставят на държавите избора на законови механизми за защита интересите на децата. В случая тази защита е обезпечена посредством държавната политика в тази сфера, като процесното ПМС и множеството други подзаконови актове са издадени в изпълнение на същата.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на оспореното решение – при разглеждане на спора и постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, спазен е материалния закон и е обосновано с доказателствата по делото. Ето защо, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на Столична община следва да се пресъди сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5162/31.07.2023 г. постановено по адм. дело № 4969/2023 г. по описа на Административен съд - София – град.

ОСЪЖДА Р. С. от гр. София с [ЕГН] да заплати на Столична община направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА