Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 8147/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение №355 от 02.06.2023г., постановено по адм. д. №994/2022г. от Административен съд-Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което по жалба на „Х. Г. 13“ЕООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., с изх.№02-130-2600/3465#6 от 26.08.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2018г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ както следва: По подмярка 13.2/НР-2-174.90 лева; СЕПП-3379.27 лева; СПП- 58.26 лева; СП-21436.56 лева; ЗДП-901.85 лева, и преписката е върната на Зам. ИД на ДФЗ-РА за ново произнасяне по заявлението на „Х. Г. 13“ЕООД, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът – „Х. Г. 13“ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли оставяне на обжалваното съдебно решение в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение АС-Пазарджик е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, като актът е мотивиран и съдържа подробни фактически и правни основания.

По отношение спазване материалноправните разпоредби съдът е намерил, че констатациите на административния орган по обжалваното УП са оборени от представените по делото доказателства, поради което не може да се направи еднозначен извод, че към момента на проверката на място, жалбоподателят не е полагал дължимата грижа за процесните трайни насаждения, поради което и неправилно АО е приел, че заявените площи са недопустими за подпомагане и е постановил отказ за финансово подпомагане по подаденото заявление.

Решението е неправилно. Същото е постановено при липса на мотиви по смисъла на чл.172, ал.2 АПК, обосноваващи диспозитива на съдебния акт.

С жалбата пред АС-Пазарджик като предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заявено УП изх.№02-130-2600/3465#6 от 26.08.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ-РА, в частта, с която е наложена санкция и е отказано финансово подпомагане за 2018г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ както следва: По подмярка 13.2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения/(НР2) -174.90 лева; Схема за единно плащане на площ (СЕПП)-3379.27 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП)- 58.26 лева; Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група)-СП (основна)- 21436.56 лева, и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП)- 981.85 лева, в т. ч. наложени на земеделския производител санкции за бъдещ период в размер общо на 10735.88 лева по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от делегиран регламент №640/2014г.

Оспореното УП е издадено предвид влязло в сила решение №476 от 07.06.2022г. по адм. д.№473/2021г. по описа на АС-Пазарджик, с което е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по СМДП, базирани на площ за кампания 2018г. с №02-130-2600/3465 от 30.03.2021г., и след преразглеждане заявление за подпомагане УИН 13/120618/98994 за кампания 2018г.

Предметът на оспорване е поддържан от жалбоподателя в проведеното първоинстанционно производство (вкл. в писмени становища от 12.12.2022г. и 30.01.2023г. подадени от пълномощника на жалбоподателя) и е възприет от съда, видно от постановеното в ЗЗ определение №2151/31.10.2022г. и проведените по делото открити съдебни заседания.

В мотивите на съдебния е разгледано само възражението на оспорващия, изразено в цитираните по-горе писмени становища, относно заявената за подпомагане за кампания 2018г. Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група)-СП (основна), и то за част от заявените площи (от общо 8 парцела според таблица за използваните парцели 2018г.) с декларирана култура „вишни“ и „ябълки“ в заявление за подпомагане УИН 13/120618/98994.

В тази част изводът на съда за „оборени констатации на административния орган“ е формиран изолирано, без да е разгледан и анализиран в съвкупност относимия приет доказателствен материал по делото - част от административната преписка по издаване на оспорения акт, в това число сателитни снимки и доклад за проверка на площи.

Фактическите установявания на съда са основани само на приетите по делото заключения на вещите лица по допуснатите от съда съдебно-агрономическа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, и предвид показанията на допуснатия свидетел А. Д., а мотивите на съда по същество представляват препис на заключенията на вещите лица и показанията на свидетеля, въпреки, че повечето от въпросите, на които са отговорили вещите лица са неотносими към спора, особено в приетото заключение по съдебно-икономическата експертиза, като съдържащите се относими към спора установявания в заключението по съдебно-агрономическата експертиза сочат на извод, противоположен на формирания от едноличния съдебен състав. Не става ясно защо съдът е възприел като относимо и допустимо искането за събиране на гласни доказателствени средства, и в каква връзка са ценени показанията на разпитания свидетел, след като фактите, които същия би следвало да установи се съдържат в писмени документи, налични по делото.

В тази част съдебното решение е необосновано, като възприетия от съда „нееднозначен извод“ относно фактите за състоянието на процесните площи по СП-основна към момента на извършената проверка на място е предположение, сочещо на липа на установени по делото релевантни факти, които да формират еднозначен извод на съда в тази негова част.

Същевременно в обжалваното съдебно решение липсват мотиви по отношение приложения от АО материален закон за извършените намаления спрямо подмярка 13.2 Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения/(НР2), Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), като и за наложените на земеделския производител с оспореното УП санкции за бъдещ период в размер общо на 10735.88 лева по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от делегиран регламент №640/2014г. на Комисията, които мотиви да обосновават отмяната на оспореното УП и в тези негови части.

Противоречието между мотиви и диспозитив в обжалваното решение налага неговата отмяна при наличие на сочените от касатора основания по чл.209, т.3 АПК, и връщане делото на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти, включително чрез изискване ако е необходимо на документи, съдържащи относими за спора факти, при даване конкретни указания до страните за представяне на допустимите и относимите към решаване на спора доказателства, евентуално чрез използване на специални знания на ВЛ, но относими към изясняване релевантните за спора факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона, включително приложими ли са в случая възприетите от АО материалноправни разпоредби, регламентиращи намаляване исканата финансова помощ в съответните размери по всички схеми и мерки, предмет на оспореното УП, включително в частта за наложени санкции за бъдещ период.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №355 от 02.06.2023г., постановено по адм. д. №994/2022г. от Административен съд-Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията, дадени по-горе в мотивите.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ