чл. 45 ЗЗД;

чл. 110 ЗЗД;

чл. 200 КТ;

Председателят на Върховния съд на НРБ предлага на ОСГК на Върховния съд да издаде на основание чл. 212 ГПК тълкувателно решение по въпросите:

1. Когато на увредения работник е присъдено обезщетение за имуществени вреди, изразил се в разлика между получаваното трудово възнаграждение и отпусната пенсия преди влизане в сила на КТ, може ли в петгодишния давностен срок от датата на инвалидизирането, като се основава на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, той да търси обезщетение за такива вреди и до навършване на 60 години за мъжете и 55 години за жените?

2. При влошаване на здравословното състояние на пострадал от трудова злополука или професионално заболяване при действието на КТ, но за увреждане при условията на чл. 45 и сл. ЗЗД коя давност ще се прилага - петгодишната по чл. 110 ЗЗД или тригодишната давност по чл. 358, т. 4 КТ. Ако се прилага тригодишната давност, отговорността може ли да се намали, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, без да е налице груба небрежност.

3. Може ли пострадалият работник при трудова злополука или професионално заболяване да търси обезщетение за вреди на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, когато тригодишният давностен срок по КТ е изтекъл, преди да предяви иска си.

ОСГК, за да се произнесе по поставените от предложението въпроси, съобрази:

Отговорността на предприятието за вреди от трудова злополука или професионално заболяване по чл. 200 КТ се различава от гражданската отговорност, уредена в ЗЗД, по тежест, обхват, предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и пр. Предприятието отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник има вина за настъпването на вредите. Отговарят и когато трудовата злополука или професионалното заболяване е причинено от непреодолима...