Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 8174/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – В. Т. срещу Решение №100 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело №705/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т. с което е отменено негово Решение от 15.06.2021г., с което е прекратена регистрация №10007476 от 03.10.2011г. на М. Н. като безработно лице. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Ничовски. Претендира разноски.

Ответникът – М. Н. не взема становище по така депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени издаденото Решение на Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – В. Т. първостепенният съд е приел, че административният орган е приложим неправилно материалния закон при издаване акт си, с който е прекратена регистрацията на ответника по касация като безработно лице с начало от 2011г.

Настоящият касационен състав установи, че касационният жалбоподател е основал издаденото от него решение от 15.06.2021г. на обстоятелството, че Ничовски не е изпълнил препоръките на трудовия посредник или действията и сроковете в плана на действие, тъй като на дата 14.06.2021г. не се е явил за изпълнение на препоръките на трудовия посредник по информиране за свободни работни места, графика за посещение, включен в плана за действие и потвърждаване на декларираните данни.

Преди всичко обаче в касационната жалба се счита, че съдебното решение е недопустимо, тъй като то е постановено по нередовна(просрочена) жалба на Ничовски, подадена до Административен съд – В. Т.

По това възражение касационният състав приема, че то е неоснователно.

В тази връзка се сочи, че е била изпълнена процедурата по чл.18а ал.7 АПК, като Ничовски бил лично уведомен за приетото от органа решение на дата 18.06.2021г. при негово посещение в Бюро по труда – В. Т.

В тази връзка е бил оформен и Протокол от същата дата(л.40 от делото на Административен съд – В. Т. , в който е посочено, че при опит да му бъде връчен екземпляр от решението за прекратяване на регистрацията, лицето отказва.

Всъщност новелата на чл.18а ал.7 АПК е правноуреден способ за съобщаване, но чрез устно уведомяване на адресата за издаденото административно решение, което го засяга непосредствено. Предпоставка за реализиране на способа е да е налично преди това разпореждане на административния орган, респ. последващо да е налице неговото писмено удостоверяване от извършилото го длъжностно лице. В този смисъл този институт не удостоверява хипотеза на фингирано връчване при отказ, а уведомяване на адресата за издаденото в случая решение от 15.06.2021г., което го засяга, респ. че може да получи препис от същото в 7-дневен срок.

Видно е от съдържанието на протокола обаче, че с него не става ясно за кое конкретно решение е извършено устното уведомяване, за да се приеме последващо, че след изтичане на посочения срок документът(актът) ще се смята за връчен, респ. ще започне да тече и законоустановения срок за неговото оспорване.

С оглед на изложеното законосъобразно административният съдия е приел, че надлежно уведомяване на посоченото основание не е налице.

Що се отнася до опитите за връчване чрез лицензиран пощенски оператор, последващо на които е предприето и изпълнение на процедурата по чл.18а ал.10 АПК, то с основание първоинстанционния съд е посочил, че не са били налице предпоставките за провеждане на последната, след като не са били изпълнени надлежно възможностите за връчване на акта по чл.18а ал.8 и ал.9 АПК.

Върнатото от пощенския оператор препоръчано писмо с известие за доставяне с вписана формална причина "непотърсена", т. е. че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо) не освобождава пощите от задълже­нието им отново да потърсят получателя на адреса. В случая съгласно чл.36 във вр. с чл.6 ал.3 от Закона за пощенските услуги пощенските пратки се доставят на потребителите: лично; в пощенските им кутии, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.

По тези причини и отбелязването от страна на приемащата пощенска станция, че "прат­ката не е потърсена от получателя" не може да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ., че се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "непо­търсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приемане, че решението е редовно връче­но на неговия адресат, респ. че е налице основание за изпълнение на последващи възможности, визирани в процесуалния закон, като уредената такава в чл.18а ал.10 от АПК.

Що се отнася до твърденията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон, то собствено в същата не се изложени конкретни обстоятелства.

В тази връзка следва да се приеме, че съответно на съдържащите се в административната преписка доказателства, административният съдия е извел правилен извод, че ответникът по касация е изпълнил в изискуемата се от нормативния ред степен задължението си за явяване в срок до 14.06.2021г. при трудовия си посредник.

Останалите посочени в акта неща, свързани с дословното(бланкетно) възпроизвеждане на законовата норма на чл.20 ал.4, т.1 от ЗНЗ, без каквото и да е друго съдържание, не дават ясна отправна точка за установяване законосъобразност на постановеното прекратяване на регистрацията на лицето като безработно.

Или правилни се изводите на административния съдия за допуснато неправилно прилагане на материалния закон от страна на Д. Б. по труда – В. Т.

В тази връзка първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което касационният състав и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №100 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело №705/2022 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ