Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията М. З. по административно дело № 8780/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на „УОН“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „България“ №1, подадена чрез пълномощника му адв. Г., против Решение №3610/02.06.2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. д. №3016/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22221022002394-091-001/09.11.2022 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП с Решение №155/02.02.2023 г., и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 385 лв.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да му се присъдят направените разноски за държавна такса. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея съображения се поддържа от адв. Г..

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Н. и заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Предмет на правния спор, с който е сезиран АССГ, е законосъобразността на РА №Р-22221022002394-091-001/09.11.2022 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Със същия е установен ДДС за възстановяване в размер на 52 459.57 лв. при деклариран от „УОН“ ЕООД ДДС за възстановяване в размер на 63 406.19 лв. Корекцията е в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС в размер на 10 946.62 лв. по фактура №3000000022/10.03.2022 г., издадена от „АгриВ. О. ЕООД.

АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган, в което не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е изложил подробно констатациите на приходните органи въз основа на събраните в ревизионното производство писмени доказателства и е обосновал извод за съответен на материалния закон отказ на правото на приспадане на ДДС.

Според мотивите на оспореното решение процесната фактура е издадена без да е налице настъпило данъчно събитие и правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. АССГ приема, че според данните в протокола към фактурата услугата, за която е поет ангажимент с договор от 04.01.2021 г., фактически е предоставена на 15.10.2020 г., т. е. не е налице посредническа услуга, за която е издадена фактура на 10.03.2022 г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Фактура №3000000022/10.03.2022 г., издадена от „АгриВ. О. ЕООД, по която „УОН“ ЕООД в качеството си на получател е упражнило право на приспадане на ДДС, е с предмет „комисионни по договор ВЕW2101000/04.01.2021 г.“

Според чл. 1, ал. 1 от договор за посредничество №ВЕW2101000/04.01.2021 г. изпълнителят приема да посредничи на възложителя за продажбата на 1 330 м. т. сурово слънчогледово олио, реколта 2020 г. Задължение на изпълнителя е да съдейства на възложителя за сключване на договор за покупко – продажба на така описаната стока като свърже продавача с купувача. Според чл. 1, ал. 2 от договора изпълнителят се задължава да съдейства освен за свързването на продавача с купувача, но и за уточняване на условията на доставката относно количество, качество на стоката, местоизпълнение, период на изпълнение, начин на плащане и др., като разменя насрещни предложения и уведомления и окончателни потвърждения и извършва необходимите действия, способстващи и улесняващи надлежното последващо изпълнение на сделката по така сключения договор.

Възнаграждението на посредника е договорено в размер на 21 евро на м. т. закупено количество и се дължи в 5 дневен срок от изпълнението на сключения договор за продажба. Съгласно чл. 4, ал. 2 възнаграждението се дължи и когато няма изпълнение по сключения договор. Според чл. 7 от договора същият влиза в сила на датата на подписването му и е валиден за срок от 2 месеца, но се прекратява не по-рано от изпълнението на търговската сделка, сключена с посредничеството на изпълнителя.

С Анекс от 06.01.2021 г. страните се споразумяват да разширят обхвата на стоките по договора със следните продукти: отработени мазнини, свободни мастни киселини, животински мазнини при комисионна в размер на 30 – 50 евро на м. т. според количеството на продуктите.

Според протокола от 10.03.2022 г. в изпълнение на договора за посредничество №ВЕW2101000/04.01.2021 г. между „УОН“ ЕООД като продавач и „А. Б. ЕООД като купувач е сключен договор №1811/15.10.2020 г. Изпълнителят е съдействал за сключването на този договор и за неговото изпълнение, осъществено по начин, описан в табличен вид с посочени периоди – м. януари, м. февруари, м. март, м. юни и м. декември 2021 г. и количества без данни за стоката, доставени в Русе.

Договорът с №1811/15.10.2020 г., сключен между „УОН“ ЕООД като продавач и „А. Б. ЕООД като купувач, не е представен, но от наличното по делото извлечение от дневниците за продажбите на „УОН“ ЕООД се установяват издадени от това дружество множество фактури в периода 01.01.2021 г. – 01.12.2021 г. на „А. Б. ЕООД с предмет на доставките отработена фритюрна мазнина – по няколко фактури всеки месец. В хода на ревизията е констатирано издаването на фактури с такъв предмет и през март 2022 г. Безспорно между страните е и обстоятелството, че такива доставки са извършвани и през 2020 г.

В дадените обяснения пред съда управителят на „УОН“ ЕООД потвърждава, че е имал търговски отношения с „А. Б. ЕООД и преди сделката с посредника „АгриВ. О. ЕООД, но за продажбата на конкретната суровина се е свързал с посредника, за да му намери клиент, предлагащ най-добра цена. Този клиент се е оказал „А. Б. ЕООД. Договорът с посредника е сключен след като вече е бил утвърден график на доставките.

С. В. управител на „АгриВ. О. ЕООД, потвърждава, че договорът за посредничество е сключен, когато има изпълнение на сделката, т. е. когато се натовари стоката, защото ако не се стигне до изпълнение на сделката трудът на посредника не се заплаща.

В жалбата си против РА до решаващия орган ревизираното дружество чрез своя управител твърди, че възнаграждението е заплатено на посредника не само за сключването на договора за продажба, но и за съдействието му за неговото изпълнение. Не е налице кореспонденция в писмен вид, тъй като комуникацията е осъществявана чрез конферентни и телефонни обаждания.

Според предмета на процесната фактура услугата, която е предоставена от „АгриВ. О. ЕООД на „УОН“ ЕООД, е описана в договора за посредничество между двете дружества ВЕW2101000/04.01.2021 г. Договорът е със срок на валидност 2 месеца от датата на подписването му, т. е. в рамките на този срок изпълнителят се е задължил да посредничи за сключването на договор за продажба на определена стока - 1 330 м. т. сурово слънчогледово олио. Договор, сключен от жалбоподателя след датата на договора за посредничество, за продажбата на 1 330 м. т. сурово слънчогледово олио не е представен като доказателство по делото, нито договор за продажбата на някоя от стоките, описани в анекса към договора.

Както беше посочено по-горе, договорът между жалбоподателя и „А. Б. ЕООД от м. октомври 2020 г. също не е представен по делото, но безспорно през 2020, 2021 г. и 2022 г. са осъществявани доставки на отработена фритюрна мазнина от „УОН“ ЕООД на „А. Б. ЕООД, за които ежемесечно през 2021 г. са издавани по няколко фактури.

Изводът, който следва от така установените факти е, че възнаграждението за посредническата услуга е възнаграждение за посредничество при сключването на договор за покупко – продажба на стока на жалбоподателя, описана в посредническия договор и анекса към него, и за съдействие на посредника за неговото изпълнение. Тъй като според чл. 4, ал. 2 от договора за посредничество възнаграждението на посредника се дължи и когато няма изпълнение на сключения договор за продажба и неговият размер се определя на базата на количеството продадена и закупена стока, то този размер се изчислява при договарянето на количеството стока в договора за покупко - продажба.

Дори и да има сключен договор между „УОН“ ЕООД на „А. Б. ЕООД на 15.10.2020 г., с оглед датата му и клаузите на договора за посредничество няма как да се приеме, че този договор е сключен в изпълнение на посредническия договор от 04.01.2021 г. с посредничеството на „АгриВ. О. ЕООД. Дори и възнаграждението на посредника да се дължи при изпълнението на договора за покупко – продажба, което не е договорено между страните в договора за посредничество, противно на свидетелските показания, то това не налага договорът за посредничество да се сключва след като вече има договор за покупко – продажба и с него изпълнителят да се задължава да посредничи за сключването на вече сключения договор.

От това следва, че посредническата услугата е изпълнена при сключването на договора за покупко – продажба и именно тогава съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС настъпва данъчното събитие.

При така установените факти правилно е приел АССГ, че към датата на фактурата, т. е. в данъчния период м. март 2022 г. няма извършена посредническа услуга и не е настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Следователно, фактурата е издадена без основание и данъкът в нея е начислен без основание по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Не може да се приеме за основателен доводът на касатора, че услугата е посредничество за изпълнението на доставките от него на „А. Б. ЕООД, доколкото това не съответства на предмета на договора, към който препраща фактурата. Във фактурата не е посочено, че се издава във връзка с оказано съдействие от издателя й за изпълнението на договор между получателя и „А. Б. ЕООД от 15.10.2020 г., какъвто не е представен, нито са представени данни и доказателства за това в какво се изразява съдействието за изпълнението само на част от доставките през м. януари, м. февруари, м. март, м. юни и м. декември 2021 г. на отработена фритюрна мазнина (няма данни за доставки на други стоки), но не и за същите доставки през останалите месеци на 2021 г.

Както е приел и първостепенният съд, не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 4 ЗДДС, според която при периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Не е договорено и поетапно изпълнение на услугата, за да се приеме, че завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап, но дори и тогава данъчните събития биха настъпили в данъчните периоди, в които се твърди, че са доставени стоките - м. януари, м. февруари, м. март, м. юни и м. декември 2021 г. Не е налице и доставка на услуга с непрекъснато изпълнение за период по-дълъг от една година по смисъла на чл. 25, ал. 5 ЗДДС, но дори и при такава доставка данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.

По делото не са налице данни за настъпило данъчно събитие през м. март 2022 г.

Както е посочено в мотивите на оспореното първоинстанционно решение, в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на материалноправните предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС, а именно наличието на доставка на услуга и използването й за неговите следващи облагаеми доставки. При липсата на достатъчно данни във фактурата за вида, характера, обхвата и естеството на услугата, тези данни следва да се съдържат в други документи, представляващи приложения и даващи подробно описание на услугите. Целта на данните, които задължително трябва да фигурират във фактурата, е да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС (виж т. 27, т. 30 и т. 34 от Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело C-516/14, Barlis.

В случая във фактурата е посочен договорът за посредничество и наличието на доставка на услуга следва да се прецени с оглед предмета на договора. Както посочва СЕС в т. 43 от решението си от 20 юни 2013 г. по дело С-653/11, Paul Newey, обикновено положението по договора отразява действителното икономическо и търговско положение по сделките, и за да се отговори на изискванията за правна сигурност, релевантните договорни клаузи представляват един от елементите, които следва да се вземат под внимание при установяване на доставчика и получателя по сделка за доставка на услуги.

Договорът за посредничество не е изпълнен към датата на фактурата. Същият изисква сключен със съдействието на посредника договор за покупко – продажба в срок от 2 месеца от подписването му. Що се отнася до съдействието за изпълнението, то също е свързано с наличието именно такъв договор, който следва да се изпълнява.

Като е достигнал до същите равни изводи АССГ е постановил правилно решение, съответно на приложимите материалноправни норми, което следва да бъде оставено в сила. Не са допуснати от съда твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане подробно на гласните доказателства, доколкото обсъждането им не може да обоснове различни правни изводи.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3610/02.06.2023 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. №3016/2023 г.

ОСЪЖДА „УОН“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „България“ №1 да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски в размер на 1385 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА