Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 8838/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. Н. В. от гр. Хасково против Решение № 580/14.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1084/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-26-410-3 от 20.10.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, потвърждаващо разпореждане [номер]/№3/прот.№N01260/11.07.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. С последното, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.В.. Касаторът поддържа доводи за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска същото да се отмени изцяло, както и оспореният административен акт.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Хасково, в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт Т. З., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят в полза на ТП на НОИ – Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-26-410-3 от 20.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-26-410/26.09.2022 г., подадена от М. В., против разпореждане [номер]/№3/прот.№N01260/11.07.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. С него е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. В. по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С. З. № 2113-26-2688 от 14.12.2016 г., В. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е представила документи, доказващи осигурителния стаж и доход, вкл. Удостоверение № УП-3 № 34/26.03.2004 г., издадено от М. У. хранене – гр. Момчилград, за периода от 16.05.1982 г. до 14.05.1984 г. – 2 г., 00 м., 14 дни. С разпореждане [номер]/№14/пр.№N01089/07.03.2017 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, е отпусната желаната пенсия, считано от 13.12.2016 г. Пенсионният орган е приел, че към датата на отпускане на пенсията зачетеният стаж на В. е в размер на 39 г., 04 м. и 12 дни.

Във връзка с извършени контролни процедури относно верността на документите по пенсионните досиета, издадени от рисков осигурител Мероприятие „Ученическо - хранене“ – Момчилград, е изискано от Обединено счетоводство „Образование“- гр. Момчилград да извърши проверка и да потвърди достоверността на Удостоверение УП – 3 № 34/26.03.2004 г., издадено от Мероприятие „Ученическо хранене“, гр. Момчилград за периода от 16.05.1982 г. до 14.05.1984 г. – общо 02 г. 00м. и 14 дни, на длъжност „Ученическо хранене – Момчилград - фактуристка“. О. М. уведомява, че Мероприятие „Ученическо хранене“- гр. Момчилград е самостоятелно звено от 01.06.1983 г. до 01.10.1996 г., след което е закрито и архива на закритата организация е предаден за съхранение в Обединено счетоводство „Образование“. Удостоверение УП – 3 №34/26.03.2004 г. не е издадено от Обединено счетоводство „Образование“, но лицето М. В. фигурира в разплащателните ведомости за периодите от 08.06.1983 г. до 10.12.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 01.05.1984 г. с обща продължителност 10 месеца и 09 дни. Установено е още, че В. не фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя „Ученическо хранене“ ЕООД - гр. Кърджали за периода от 16.05.1982 г. до 14.05.1984 г.

О. О. счетоводство „Образование“- гр. Момчилград издал ново Удостоверение УП-3 №161/18.05.2022 г., по което на В. е зачетен осигурителен стаж за периодите от 08.06.1983 г. до 10.12.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 01.05.1984 г. и майчинство за периода от 16.05.1982 г. до 26.05.1982 г. Предвид горното, пенсионният орган, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, е изменил отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждането е обжалвано пред горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Хасково, който в образуваното по реда на чл. 117, ал. 3 КСО се е произнесъл с процесното Решение № 1012-26-410-3/2022 г., като е приел издаденото разпореждане за правилно и законосъобразно.

При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се отмени или измени от органа, който го е издал, в случай, че пенсията е определена в неправилен размер. В конкретния случай, след представяне на новото Удостоверение УП – 3 са налични документи за един период от време, но с различно съдържание. Посочил е, че В. не е представила доказателства, които да оборят констатациите на административния орган и че същата носи отговорност за декларираните от нея данни в заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Позовал се е на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и е формирал решаващ довод, че за процесния период е относимо новото удостоверение УП - 3 от 18.05.2022 г.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Хасково инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган обосновано и при точна преценка на относимите доказателства и установените данни в хода на административното производство е счел, че с оглед новото Удостоверение УП-3 № 161/18.05.2022 г., на В. се зачита осигурителен стаж за периодите 08.06.1983 г. до 10.12.1983 г.; от 01.01.1984 г. до 01.05.1984 г. и е зачетен осигурителен стаж за периода на майчинство от 16.05.1982 г. до 26.05.1982 г. Общо положеният стаж по УП -3 от 18.05.2022 г. възлиза на 00 г. 10 м. и 02 дни., предвид което с процесното разпореждане е редуциран общият осигурителен стаж от трета категория на В. от 39 г. 04 м. и 12 дни до 38 г. 02 м. и 27 дни. Данните в гореописаното удостоверение не са оборени от жалбоподателката пред административния съд и не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, като правилно е отбелязано, че за административния орган не съществува задължение да доказва отрицателния факт, че В. не фигурира в определен период в разплащателните ведомости.

Неоснователно е възражението на касатора, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради наличието на документи с различно съдържание досежно осигурителния й стаж, въпреки което не са допуснати до разпит свидетели за установяване на релевантния за спора стаж. За установяване на придобития осигурителен стаж и осигурителен доход нормите на чл. 40, ал. 1 - 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. На основание чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден съгласно ал. 3 въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Искането на жалбоподателя за установяване на осигурителния му стаж чрез разпит на свидетели е недопустимо. Свидетелските показания не са годно доказателствено средство за установяване на факти, пораждащи осигурителни правоотношения.

Относно възраженията на В., че според НПОС и КСО пенсионерите не могат да носят последствията от липса на отбелязвания в разплащателните ведомости, съдът отбелязва, че това обстоятелство само по себе си не е пречка да се установи действителният осигурителен стаж и доход на лицето. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че тя носи отговорност за декларираните в заявлението за отпускане на пенсия данни и приложените към него документи. Документите за осигурителен стаж и доход се издават по утвърден образец от съответните осигурители по чл.40, ал.2 и 3 от НПОС, въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Както бе посочено по - горе, касаторката е декларирала къде, кога и при кой осигурител е работила и съобразно събраните от трето неучастващо по делото лице доказателства се установява категорично, че изводите на административния орган са правилни, в случая - за определените периоди информацията от представеното Удостоверение УП – 3 № 161/18.05.2022 г.

С оглед на гореизтъкнатите съображения, настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото като правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата-ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 580/14.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1084/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА М. Н. В. от гр. Хасково да заплати на ТП на НОИ - Хасково разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ