Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 8885/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. П., подадена чрез адв. С. против Решение № 575 от 11.07.2023 г., постановено по адм. д. № 1104/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Пиронков срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/736#10 от 20.10.2022г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че е налице удължаване на поетият ангажимент, а не поемане на нов такъв. Излагат се подробни съображения за това, че волята на Пиронков кандидатствайки за подпомагане за кампания 2021г. е за поемане на нов ангажимент, след изтичане на предходния петгодишен. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспореният административен акт. Претендират се разноски съобразно представен списък.

Ответникът заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Хасково е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/736#10 от 20.10.2022г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с който по отношение на С. П. е прекратен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 г. -2020 г. за кампания 2021 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Контрол на почвената ерозия за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. във връзка с подадените от Пиронков заявления за подпомагане с УИН 26/140616/53961, УИН 26/020617/67083, УИН 26/220518/81058, УИН 26/170519/87999, УИН 26/150520/99069, в размер на 4 870.69 лв.

Установено от фактическа страна е че, С. П. бил регистриран с УРН [номер] в ИСАК и одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 г.-2020 г. с направление Контрол на почвената ерозия през кампания 2016, като след извършени административни проверки и проверки на място по заявлението е изплатено суми съответното подпомагане за периода 2016г. 2020г. в размер на 48 706.92 лв.

Безспорно установено е, че Пиронков е подал заявление за подпомагане с УИН 26/270521/14267 с вх. № 19554894/10.05.2021 г., с посочен УРН [номер] съответно и Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица, с УИН 26/270521/14267, УРН [номер]. Парцелите, заявени за подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат с направление Контрол на почвената ерозия, са 7 бр. и са в землището на [населено място].

Установено е от Таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 10 Агроекология и климат, ПРСР 2014 - 2020 г., че общо декларираната площ по мярката за 2020 г. е била 39.71 ха (при площ с ангажимент - 39.91 ха), а за 2021 г. - 7.43 ха.

Началото на административното производство за издаване на административният акт е поставено с изпращане на уведомително писмо с изх. № 01-6500/736 от 23.02.2022 г., с което Пиронков е уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат ПРСР 2014 г.- 2020 г. В писмото е посочено, че след извършени административни проверки е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление Контрол на почвената ерозия е 18.62 %. Във връзка с изпратеното писмо, С. П. е депозирал възражение, сочейки, че с подаденото заявление през 2021 г. не продължил стария ангажимент по мярката, а поел нов. Тези възражения са преценени за неоснователни. На 05.05.2022 г. под вх. № 01-6500#5 в ДФЗ е било заведено второ писмено възражение от земеделския стопанин срещу откритото производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат ПРСР 2014 г. - 2020 г. отново с твърдение, че през 2021г. Пиронков е поел нов ангажимент по мярката, а не е удължил стария петгодишен ангажимент, приключил през 2020г.

С писмо изх. № 01-6500/736#7 от 26.07.2022 г. Пиронков е бил уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с многогодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат ПРСР 2014 г.- 2020 г. В същото са описани предоставените на лицето суми като е посочено, че общата изплатена сума по направление Контрол на почвената ерозия, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, била в размер на 48 706.92 лв., с оглед на което и в съответствие с чл. 18, ал. 4, б. г от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., следвало да лицето да възстанови 10 % от 48 706.92 лв., равняващи се на 4 870.69 лв. Във връзка с писмото, на 10.08.2022 г. от страна на земеделския производител е представено писмено възражение, с което за пореден път е заявено, че подаденото през 2021г. заявление за подпомагане е за поемане на нов едногодишен ангажимент.

На 20.10.2022 г. на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/736#10.

При тази установена фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата на С. П. срещу процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 г. -2020 г. за кампания 2021 г. и за установяване на публично държавно вземане. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е валиден, като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.

Горният извод е изведен въз основа на безспорното обстоятелство, че от заявените и одобрени парцели през първата година на поетия ангажимент - 2016 г., които са в размер на 39.71 ха, през 2021 г. Пиронков е заявил 7.43 ха, и процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през кампания 2021 г., спрямо одобрените парцели през 2016 г. е 18.62 %, което значително под нормативно допустимата стойност от 90 %, като е счетено, че изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредбата не са спазени. Като неоснователен е приет и доводът на оспорващия за намаляване площите поради поемане на нов едногодишен ангажимент.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

По делото не е спорно, че С. П. е регистриран с УРН [номер] в ИСАК и одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 г.-2020 г. с направление Контрол на почвената ерозия през кампания 2016 г., като след извършване на административни проверки и проверки на място по заявлението е изплатено финансово подпомагане общо в размер на размер на 48 706.92 лв.

През 2021 г. е подадено заявление за подпомагане с вх. № 19554894/10.05.2021 г., като от заявените и одобрени парцели през първата година на поетия ангажимент - 2016 г., които са в размер на 39.91 ха, през 2021 г. жалбоподателят е заявил 7.43 ха, и процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от оспорващия през кампания 2021 г., спрямо одобрените парцели през 2016 г. е 18.62 %.

Като основания за издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., и чл. 18, ал. 3, т. 3 и, ал. 4, буква г; и чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 2015 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП.

Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 Наредба № 7 от 24.02.2015 г./ в приложимата редакция/ ДФЗ Разплащателна агенция едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани, не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7 от 2015 г. Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (нормата регламентира правомощие на Разплащателната агенция).

Съгласно нормата на чл. 20 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на поетия агроекологичен ангажимент, като в ал. 2 е посочено, че одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта.

Спорът по делото се свежда до това дали с подаването на заявление за подпомагане за 2021 г. С. П. е поел нов едногодишен ангажимент или е продължил поетия вече петгодишен ангажимент.

Съгласно чл. 8, ал. 1 вр., ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 7), агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, който започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на Заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане. През всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите за подпомагане подават Заявление за плащане. Според ал. 4 на чл. 8 от Наредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане от 2021 г., в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) се изпълняват за срок от една година.

В настоящия случай, аргументите на административния орган, които са приети за съответни на доказателствата по делото от първоинстанционният съд, не могат да бъдат споделени.

В тази връзка настоящият касационен състав счита за основателни възраженията в касационната жалба за доказаност на извода, че със заявление за подпомагане с вх. № 19554894/10.05.2021 г., за 2021 С. П. е поел нов едногодишен ангажимент съгласно нормата на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., а не е налице удължаване на приключил агроекологичен ангажимент по смисъла на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.

Основателни са аргументите изложени в касационната жалба, че твърденията на административния орган за удължаване на вече изтекъл 5 годишен ангажимент са недоказани. Аргумент в тази насока е факта, че за кампания 2021 г. С. П. е подал заявление за подпомагане и заявление за плащане и съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, съгласно която през всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите за подпомагане подават Заявление за плащане, може да се извлече волята на лицето за заявяване на нов ангажимент, а не удължаване на вече изтеклия. Видно от обясненията и възраженията дадени от земеделският стопанин, същият е считал поетият ангажимент за периода 2014 г. -2020 г. за изтекъл и волята му е за поемане на нов ангажимент с намалена площ на заявените парцели поради прекратяване на част от договорите. Това е поддържано от Пиронков, както в хода на кандидатстване по мярката, така и в производството по издаване на процесния акт, а извода на съда в обратна насока не съответства на доказателствата по делото и волята на земеделския стопанин. Друго не следва от обстоятелството, че подаденото през 2021г. заявление е по образец за приложение за кандидати за поредна година, доколкото не се установява от страна на органа да е бил одобрен образец за подаване на заявление за едногодишен ангажимент. Още повече, волята на стопанина се установява не от формата а от съдържанието на подаденото искане. По изложените съображения, нормите на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, б г Наредба № 7 от 24.02.2015 г. не намират приложение в настоящия случай.

Неоснователни са и изводите на административният съд, че според т.II.1 от Заповед № РД09-216/12.03.2021 г. на министъра на земеделието (достъпна на интернет страницата на Министерството), през кампания 2021 г. по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 г. се приемат само заявления за плащане по текущи ангажименти или удължават приключилите през 2020 г. ангажименти по тази мярка. Видно от т. т.II.2.2 през кампания 2021г. се приемат заявления и по направление контрол на почвената ерозия за дейности за противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения и противоерозионни в обработваеми земи, каквото е и заявеното подпомагане за кампания 2021 г. от Пиронков.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вместо него да се реши спорът по същество, като Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/736#10 от 20.10.2022г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие се отмени като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора в полза на С. П. следва да се присъдят разноски за две инстанции, като се уважи искането за присъждане на разноски за държавна такса за първоинстанционното и касационното производство в размер на 80 лева. От претендираните 1000 лева за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят 800 лева, за която сума са представени доказателства.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 575 от 11.07.2023 г., постановено по адм. д. № 1104/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/736#10 от 20.10.2022г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на С. П. разноски по делото в размер на 880 (осемстотин и осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА