Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 8897/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) „М. Р. чрез юриск. С. Т. срещу решение № 1385/18.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1809/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалба на „М.В.В.“ ЕООД – гр. Пловдив е отменено решение към митнически декларации /МД/ с МRN № 19BG004303007376R4/11.11.2019 г. и с МRN № 19BG004303007957R8 /03.12.2019 г., с рег. № 32-160846/18.05.2022 г., с което е определена нова митническа стойност на декларираните стоки с № 1 – семена от тиква, 2 –орехи без черупки и 3 – орехи с черупки, допуснати за свободно обращение, отхвърлено е преференциалното тарифно третиране за стока с № 2 и са установени за досъбиране задължения за мито в размер на общо 5 688,03 лв. и ДДС в размер на 19 547,48 лв., ведно с лихви за забава. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касационния жалбоподател изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при проведения последващ контрол са неправилни. В тази връзка счита, че не е извършено разграничение между двете процедури, регламентирани в чл. 84 от Закона за митниците (ЗМ) и необосновано е прието, че е необходимо издаването на заповед за възлагането на проверка. Изложени са подробни доводи относно приложението на чл. 70, параграфи 1 и 2, респ. на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Митнически кодекс), както и съображения за липсата на нарушение на предвидената в чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс (Регламент за изпълнение).

Налице е позоваване от касатора на решение по дело С-291/15 на Съда на Европейския съюз (СЕС) с твърдение, че при издаване на отмененото от съда решение е направен сравнителен анализ на стоките в базата данни от портала за Търговска статистика на ЕС Access2Markets, касаещи цялата 2019 г. В тази връзка касаторът счита за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че от страна на митническия орган са ползвани само данни от митническата система MIS3A, като е изследвана и справедливата цена, извлечена от информационната обощодостъпна база данни на Eurostat, като е съблюдаван рисков праг до 50 % от нейното равнище. Сочи, че в изпълнение на чл. 22, 6 от Митническия кодекс лицето е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно процесните МД. Касаторът развива подробни съображения относно приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност на процесните стоки и поддържа становище за правилното й определяне.

Относно прилагането на преференциалните тарифни мерки по смисъла на чл. 56, 2, б. „г“ от Митническия кодекс се твърди от касационния жалбоподател, че то е резултат от декларативния процес и прилагането на необходимите документи, а не се приема по подразбиране. В тази връзка счита, че представеният от дружеството сертификат EUR.1 се отнася за други стоки. В допълнение посочва, че не е изяснено и съобразно какви правила са съставени декларациите върху фактурите за продажба. Възразява и относно представените в хода на съдебното производство договор и банкови извлечения. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на административния акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В тази връзка се позовава на решение по дело № С- 438/22 на СЕС.

Ответникът по касация „М.В.В.“ ЕООД – гр. Пловдив в депозирани по делото писмени бележки от адв. Г. М., я оспорва и моли обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на директора на ТД „М. Р. , с което на основание чл. 74, 2, б. „в” (погрешно посочена вместо б. „б”), чл. 74, 3, чл. 77 и чл. 114, 2 от Митническия кодекс, чл. 55, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки - стока № 1 „семена от тиква“, стока № 2 – „орехи без черупка“ и стока № 3 – „орехи с черупки“; определена е нова митническа стойност за внасяните от дружеството стоки по същите декларации – за стоки с № 1 и 2 по реда на чл. 74, 2, б. „б“ от Митническия кодекс и за стока № 3 по реда на чл. 74, 3 от същия регламент; отхвърлено е преференциалното тарифно третиране за стока № 2 – „орехи без черупка“ и са определени за довнасяне държавни вземания за мито в размер на 5 688,03 лв. и ДДС в размер на 19 547,48 лв., ведно с лихва за забава.

Съдът е установил, че дружеството е запознато с обстоятелствата, които са породили съмненията в действителността на договорната стойност, но макар и уведомено по реда на чл. 22, 6 от Митническия кодекс (уведомление по реда на чл. 26 АПК, видно от писмо с изх. № 32-51536/15.02.2022 г. ) за предстоящото решение за промяна в митническата стойност, то не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. Приел е, че за първи път в решението са вписани факти и обстоятелства, по които на участващата страна в административното производство не е предоставена възможност за становище – относно транспортните разходи. Независимо от изложеното и предвид мотивите на оспорения акт, съдът е приел, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Относно проведения последващ контрол по реда на чл. 48 от Митническия кодекс, респ. чл. 84 ЗМ, според съда приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84в ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2 ЗМ, има реквизитите по чл. 84 ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. В тази връзка са изложени мотиви, че по преписката не е приложена заповед за възлагане, като такава не е представена и в хода на съдебното производство, поради което и при отсъствие на данни такава заповед да е издавана, е обосновал извод, че в процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. В този смисъл се е позовал и на практика на Върховния административен съд по адм. дело № 11796/2022 г.

За да отмени по жалба на „М.В.В.“ ЕООД решението на митническия орган първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно не е приета декларираната митническа стойност на внесените от дружеството стоки и е отхвърлено преференциалното третиране и съответно незаконосъобразно са определени за довнасяне вземания за мито и ДДС.

Съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличение на стойността на процесните стоки. Посочено е в митническото решение, че процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение изисква при съмнения относно декларираната митническа стойност, същите следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от решение от 28.02.2008 г. по дело С – 263/06. По силата на чл. 70, 1 и 2 от Митническия кодекс съдът е приел, че основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, а регламентираните в чл. 74 от Митническия кодекс вторични методи за определяне на митническата стойност на стоките са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Предвид събрания по делото доказателствен материал, вкл. и приетото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, съдът е посочил, че не е доказано правилното прилагане на вторичния метод по чл. 74, 2, б. „б”от Митническия кодекс от страна на митническите органи. Вещото лице е дало заключение, че от анализа на данните от файловете със справки от системата МIS3А и сортиране на същите по признака „Митническа стойност – лв./кг.“, както и сравняването с митническата стойност на процесните стоки, са налице приети и регистрирани от митническите органи стоки, с цени, по-ниски от тези по процесните МД.

По отношение на стока № 3 в обжалваното решение е посочено, че приложеният от митническите органи метод по чл. 74, 3 от Митническия кодекс изисква, когато не може да се определи митническата стойност по 1 на посочената разпоредба, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на всяка едно от следните: а). Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и б). член VII от О. С. за митата и търговията и в). настоящата глава. В тази връзка съдът е установил, че в оспорения акт не е отразена базата данни, въз основа на които е направено сравнението и не е отразена проверената информация при служебната проверка от МIS3А. Относно констатирания от митническите органи внос на процесната стока в относително малък обем, решаващият състав е изложил мотиви, че не е обоснован и количествен критерий за прилагане на резервния метод.

Във връзка с приложените от страна на дружеството фактури и с оглед представените в хода на съдебното производство договори и международни товарителници за осъществения транспорт на процесните стоки, в мотивите си съдът е посочил, че между същите е налице обвръзка досежно договорените условия и е обосновал извод, че макар и осчетоводяването на фактурите в счетоводството на дружеството да не е пряко доказателство за заплащане на договорената цена, с оглед ангажираните доказателства, разплащанията в случая са надлежно доказани, обстоятелство потвърдено и от вещото лице. Прието е за установено, че във фактурите е отразен договорът за износ, данните за транспорта, в това число данни за превозното средство, условието на доставка, мястото на изпращане и местоназначението и с оглед приложението на чл. 9, 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки е счел, че при отсъствие на недостатъци на транспортните документи, същите позволяват установявания, че получателят е придобил правото да се разпорежда със стоката, обстоятелство потвърдено и от представените в хода на административното производство доказателства за последващата реализация на стоката.

Изложени са обстойни мотиви в обжалваното решение, които са вследствие обсъждането на съдебно – счетоводната експертиза, в която вещото лице е констатирало, че е налице съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесните МД, както и наличието на данни за директна доставка на процесните стоки от износителя в Р. Украйна до вносителя в България, с оглед представените търговски фактури, ЧМР, Тир карнет и счетоводните записвания.

Обоснован е извод от решаващия съд, че в случая е налице основание за прилагането на чл. 70 от Митническия кодекс предвид, че търговските фактури показват договорна стойност на описаните стоки и са представени документи за извършени банкови преводи и съответстващи им счетоводни записвания, които доказват действително платена цена на стоките, като са налице и търговски договори.

По отношение на отказаното от страна на административния орган преференциално тарифно третиране за декларираната стока № 2 - орехи без черупки, в обжалваното решение са изложени мотиви, че изводите на митническите органи са необосновани с оглед наличието на годно доказателство, даващо право на преференция, а именно - декларация върху фактура. В случая според съда със Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна е създаден преференциален режим на стоките с произход от Украйна. Съгласно чл. 1, б. „а” от Допълнение „В” към Приложение I-А към глава I от дял IV от споразумението (Решение № 1/2018 на Съвета за асоцииране ЕС Украйна от 2 юли 2018 година – ОВ L192/36 от 18.07.2019 г.) митата върху стоки с произход от Украйна или ЕС, предвидени в тарифните линии от поетапна категория „0“ в графиците, каквито са и процесните орехови ядки без черупки, се премахват напълно и тези стоки се освобождават от всички мита, считано от датата на влизане в сила на настоящото споразумение - 01.01.2017г. В тази връзка и на основание чл. 56, 2, б. „г” от Митническия кодекс във вр. с чл. 15, ал. 1, б. „а” от Допълнение I към РЕМ Конвенцията, приложимо съгласно чл. 1, ал. 1 от Протокол I към Решение № 1/2018 на митническия подкомитет ЕС Украйна от 21 ноември 2018 година за замяна на протокол I към цитираното по – горе Споразумение за асоцииране по отношение на определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество - ОВ L20/40 от 23.01.2019 г. за стоките „орехови ядки”, с код по ТАРИК 0802 32 00 00, декларирани от дружеството, е предоставена тарифна преференция – ставка на мито 0 %.

Във връзка с предвидената възможност за пратки до 6,000 EUR т. нар. „одобрен износител“ да издава декларация върху фактура независимо от държавата партньор, съставът е възпроизвел заключението на вещото лице и с оглед установената взаимовръзка между представените доказателства, съпътстващи процесния внос, е обосновал извод, че наличието на декларация върху фактурата, която е изготвена от износител, одобрен от митническите органи на износ, видно от митнически оторизационен номер UA902/2019/0247, заверен с подпис дата и печат, представлява основание за прилагане на преференциално третиране. В тази връзка според състава необосновано от страна на митническите органи е отхвърлена тарифната преференция с мотиви, че декларациите не са съставени върху друг документ, тъй като същевременно в решението е налице позоваване на чл. 15, . 1, б. „в“ от Допълнение I към РЕМ Конвенцията.

С тези мотиви решаващият състав е постановил отмяна на оспорения административен акт.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Основателно е поддържаното в касационната жалба възражение по отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви за проведения последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Митническия кодекс. Необосновано съдът е приел, че при извършването на последващ контрол чрез проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи (чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ) и на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки (чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ) е приложима нормата на чл. 84в ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗМ е разписано, че проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и 84м ЗМ, т. е. при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи, какъвто е настоящият случай, не е въведено изискване за издаване на заповед. Изложените в тази връзка мотиви обаче не променят достигнатия краен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт.

Правилно първоинстанционният съд е изложил фактите по спора, относими към определянето на нова митническа стойност, когато митническият орган поради основателни съмнения не приема декларираната митническа стойност при внос на стоки по чл. 70, 1 от Митническия кодекс – основният метод – договорна стойност, която е действително платената или подлежаща на плащане цена. Възникналите у митническия орган съмнения по отношение на декларираната митническа стойност винаги трябва да са достатъчно обосновани от митническия орган, както и че, когато тази митническа стойност не може да се определи по чл. 70 от Митническия кодекс, то се прилага реда по чл. 74 от същия по т. нар. вторични методи. Посочените методи правилно решаващият съд е приел, че се прилагат последователно, докато се стигне до първата от посочените хипотези. Обосновани са и изводите в обжалваното решение, че в чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение е предвидено, че при основателни съмнения за декларираната договорна стойност, право на митническия орган е да поиска от декларатора да предостави допълнителна информация, която ако не е удовлетворителна, то съгласно чл. 140, 2 от същия Регламент може да отхвърли декларираната цена, респ. да определи нова митническа стойност.

От установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи относно приложимата материалноправна норма – чл. 74, 2, б. „б“ от Митническия кодекс, уреждаща третирането на т. нар. „сходни стоки“, на които се е позовал и митническия орган, постановявайки административния си акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, но съмненията му относно декларираната и платена митническа стойност на стоките с № 1 и № 2, са необосновани.

В съответствие с посочената правна норма и събраните по делото доказателства са изводите на решаващия съд, че в тежест на митническия орган е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоките и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, 1 от Митническия кодекс. Настоящият съдебен състав счита, че т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са доказани.

В случая, видно от съдържанието на оспорения административен акт е извършено сравнение единствено между цените по процесните митнически декларации и тези по изброени декларации за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Не е извършена съпоставка по останалите критерии за сходство на стоките по смисъла на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента на изпълнение. По делото не се установява, че при прилагане на вторичния метод по чл. 74, 2, б. „б“ от Митническия кодекс са съобразени и условията на доставка. Позоваването в митническото решение на данните от митническата информационна система с изброяване на митнически декларации, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. Необосновано се поддържа от касатора, че в случая е изследвана и справедливата цена, извлечена от информационната обощодостъпна база данни на Eurostat, като е съблюдаван рисков праг до 50 % от нейното равнище, тъй като такива данни не се съдържат в акта. Извършеното сравнение на цените, по данни от МIS3А, Eurostat и Access Markets -/таблица 2, без да е направен анализ на данните за производителите, количество и качество на стоките по вноса, осъществен от третите лица, разколебава становището на митническите органи, че внасяните от „М.В.В.“ ЕООД стоки са със занижени цени.

Изложените от касатора възражения относно представянето на търговски договор между страните по доставката едва в хода на съдебното производство, се явяват неоснователни. Непредставянето на договор, а само търговска фактура, не може да доведе до направения от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Търговската фактура замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Липсата на бизнес кореспонденция не освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други сходни стоки, внесени в приблизително същото време. В решението на административния орган липсва каквото и да e мотивиране за прилагането на чл. 74, 2, б. „б“ от Митническия кодекс, липсва и сравнение между стоките по посочените от митническия орган митнически декларации от митническата информационна система относно качество, репутация и търговско равнище. Посоченото тарифно класиране на стоката не е сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките.

Относно приложението на чл. 74, 3 от Митническия кодекс, правилно в обжалваното решение е посочено, че в посочената разпоредба, на която се е позовал и митническия орган, е регламентирана последната възможност за определяне на митническата стойност, но в административния акт не са изложени фактически обстоятелства за невъзможността за определяне на митническата стойност по предходните методи. В оспорения административния акт липсва обосновка за неприложимостта на последователността на уредените в чл. 74, 2 Митническия кодекс хипотези, поради което не е следвало да се преминава към последната възможност по чл. 74, 3 за процесната стока № 3.

Относно приетото от съда заключение на съдебно – счетоводната експертиза, необосновани са оплакванията на касатора за липсата на доказателства за извършено плащане на стойността на представените по делото фактури по процесните доставки, тъй като за определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Митническия кодекс се използва договорната стойност, която при условията на алтернативност може да е действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката.

По отношение на отказаното преференциално тарифно третиране за стока № 2 – орехи без черупка следва да се посочи, че произходът на стоката е един от основните елементи при определянето размера на дължимото държавно вземане. На основание чл. 56, 1 от Митническия кодекс дължимото вносно мито се основава на Общата митническа тарифа, а според 2, б. „г“ от същата разпоредба Общата митническа тарифа включва преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии, а съгласно чл. 64, 2 от Митническия кодекс, правилата за преференциалния произход по отношение на стоки, които се ползват от преференциални мерки, посочени в споразуменията, които Съюзът е сключил с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии, се установяват в тези споразумения.

Предвид изложеното, правилно и въз основа на установените в настоящия случай факти и обстоятелства е позоваването от решаващия съд на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна и Протокол I към Решение № 1/2018 на митническия подкомитет ЕС Украйна от 21 ноември 2018 година за замяна на протокол I към Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна по отношение на определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, съгласно който е приложимо Допълнение I към РЕМ Конвенцията, в което са изложени общите правила за определяне на понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество - част 1, чл. 1, 2 от РЕМ Конвенцията. За използването на тарифна преференция съгласно чл. 15, 1 от Допълнение I, Дял V към РЕМ Конвенцията следва да се представят доказателства за произхода на декларираната стока. В разглеждания случай при декларирането на процесната стока от страна на дружеството са представени фактури, съдържаща деклариран от износителя произход по смисъла на чл. 15, 1, б. „в“ от Допълнение I, Дял V към РЕМ Конвенцията. Съгласно чл. 21, 1, б. „а“ от това допълнение декларация за произход или декларация за произход EUR-MED, посочена в чл. 15, 1, б. „в“, може да бъде изготвена от одобрен износител по смисъла на чл. 22. Както обосновано е посочил и съда в своето решение, видно от съдържанието на представените фактури, същите съдържат деклариран от износителя произход с посочването на номер на износителя - UA902/2019/0247, в съответствие с чл. 22, 3, като същите са заверени с подпис, дата и печат на митническата администрация на Р. У. и не са налице данни, а не се и твърди от страна на органа, същото да е оттеглено при условията на 5 от същата разпоредба. От друга страна, не се ангажират и доказателства за предприемането на действия от страна на митническите органи за изискването по реда на чл. 24 от допълнението на декларация на вносителя, че продуктите отговарят на необходимите за изпълнението на съответното споразумение условия, както и за извършването по реда на чл. 32 от цитираното допълнение на последваща проверка на представените от страна на „М.В.В.“ ЕООД доказателства за произход. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е отменил оспореното решение и в частта за отказаното предоставяне на тарифна преференция.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Г. М., на „М.В.В.“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 2 700 лв., представляващи платено по банков път възнаграждение по договор за правна услуга от 16.02.2024 г. Неоснователно е възражението в касационната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед установения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1385/18.07.2023 г., постановено по адм. дело № 1809/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „М.В.В.“ ЕООД – гр. Пловдив направените разноски за касационното производство в размер на 2 700 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА