Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 8903/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - 229 от Административнопроцесуалния кодекст (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
С решение № 3286 от 18.05.2023 г. по адм. д. № 9787/2020 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Н. К. от гр. София, [улица], срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220219000491-091-001/21.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1238/10.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. С определение № 5932 от 11.07.2023 г. по същото дело е отхвърлено искането на Н. К. за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Срещу решението на АССГ е подадена касационната жалба от Н. К., чрез адв. Ю. З. от САК, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни доводи. В касационното производство са представени с молба от 12.12.2023 г. с писмени доказателства Писмо № 10442 от 15.11.2023 г. от Софийска градска прокуратура, Следствен отдел (СГП-СО); Разписка от 15.11.2023 г. на СГП; Договор за покупко-продажба на акции от капитала на Дунарит АД от 01.08.2014 г. между Никкомерс 01 ЕООД и Н. К. и Договор за покупко-продажба на акции от капитала на Дунарит АД от 02.11.2015 г. между Н. К. и А. Б.. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА, в условие на евентуалност да се върне делото за ново разглеждане на АССГ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Срещу определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решение № 3286 от 18.05.2023 г. в частта за разноските, е подадена частна жалба от Н. К., чрез адв. Ю. З. от САК, с която се иска се изменение на съдебния акт.
Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, представляван от гл. юрк. В. А., взима становище за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Претендират се разноски за касационното производство.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22220219000491-091-001/21.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1238/10.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Н. К. за данъчния период 01.01.2013 г. 31.12.2018 г. са установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 34 000,00 лв. и лихва 19 695, 71 лв.
При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 8-11 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:
1. Н. К. е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено за доходи, произтичащи от източници в България и в чужбина, съгласно чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ.
2. На Н. К. е връчено ИПДПОЗЛ с изх. №Р-22220219000491-040-001/04.04.2019 г., във връзка с изясняване на доходите му, източниците за тях, имущественото състояние, получени конкретни суми и др. Ревизираното лице е представило документи и писмени обяснения с писмо, вх. № 59-00-360#57/19.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на физически и юридически лица, а на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания до трети лица - държавни и общински органи, търговски банки и др.
3. След анализ на събраните доказателства не е установено несъответствие между стойността на имуществото на Н. К. и направените от него разходи и декларираните и/или получени доходи за съответните ревизирани периоди 01.01.2013 г. 31.12.2018 г.
4. С постановление от 14.11.2019 г. на С. М. прокурор при Специализирана прокуратура (СП) с изх. № 7578/15.11.2019 г. на директора на ТД на НАП София са предоставени заверени копия от материали от досъдебното производство по пр. пр. № 2077/2018 г. по описа на СП, досъдебно производство (ДП) № 1/2019 г. по описа на СО-СП. С Протокол № 1595462/29.11.2019 г. към административната преписка са приобщени доказателства, събрани в хода на досъдебно производство по ДП № 1/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 2077/2018 г. по описана СП.
5. Органите по приходите, са извършили анализи на писмените доказателства, получени от СП по пр. пр. № 2077/2018 г., а именно Съдебно-счетоводна икономическа експертиза № 6975, разходни касови ордери (8 бр.), протоколи за разпит на Б. Л. от 04.01.2019 г. и 09.01.2019 г., протокол за разпит на Ю. И. от 04.01.2019 г., Протокол № 178/2019 г. за извършена експертиза, Протокол № 259/2019 г. за извършена експертиза, експертиза с вх. № 2659/22.04.2019 г., писмо от КТБ АД с изх. № 3083/26.07.2018 г.
6. Органите по приходите, въз основа на приобщените материали от досъдебното производство, са приели, че за 2013 г. е установен недеклариран доход от Н. К., а именно - получено на 18.12.2013 г. имущество /пари/ в размер на 300 000,00 лв. Този извод на ревизиращите органи се дължи на наличието на разходен касов ордер (РКО) без посочен издател в поле организация, на който е поставена с щемпел дата 18.12.2013 г., на стара бланка, в която е записано, че на Н. К. от Б. Л. са изплатени 300 000,00 лв. с основание Коледна премия. В РА се твърди, че в резултат на извършения анализ на приобщените материали, е установено, че положеният подпис за съставител на РКО е на Н. К. и за главен счетоводител - на Б. Л.. В РА е посочено, че за получаването на сумата са налице косвени доказателства и в протоколите за разпит от 04.01.2019 г. и от 09.01.2019 г. на свидетеля Б. Л., в който разпит това лице е заявило, че по приложен списък на лица са изплащани коледни премии, в който списък е и името на ревизираното лице. Във връзка с горното Н. К. е поддържал в хода на данъчната ревизия, че не е получавал сумата от 300 000,00 лв. Предвид непредставяне от ревизираното лице на доказателства за произхода и предназначението на сумата, органите по приходите са приели, че полученото имущество в размер на 300 000 лв. представлява друг облагаем доход и следва да бъде обложено по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
7. В хода на ревизията органите по приходите са приели също така, че на 27.09.2016 г. Н. К. е получил паричен превод в размер на 40 000,00 лв. по банкова сметка с IBAN номер BG0UNCR0001500630192 от адвокатско дружество Карадалиев и партньори с посочено основание по Договор от 02.11.2015 г. за сметка на А. Б.. Данъчните органи са приели, че ревизираното лице не е декларирало получен доход общо в размер на 40 000, 00 лв. и същият не е обложен по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, поради което с РА е определено данъчно задължение по чл. 35 от ЗДДФЛ в размер на 4 000,00 лв.
8.Първоинстанционният съд е изискал двукратно от Специализирана прокуратура по молба на процесуалния представител на Н. К. с основание чл. 192 ГПК предоставянето на заверени копия от доказателства, вкл. договор за покупко-продажба на акции от 2014 г. между Никкомерс 01 ЕООД (продавач) и Н. К. (купувач), както и договор за покупко-продажба на акции от 2015 г. между Н. К. (продавач) и А. Б. (купувач). С Постановление от 15.02.2022 г. на Р. М. прокурор при Специализирана прокуратура е оставено без уважение искането за предоставяне на преписи от документите.
9. В хода на съдебното производство съдът:
а) разпитва свидетеля А. Б. (л.130-131 от делото), който заявява, че е купил през 2015 г. дяловете от Дунарит АД за 40 000,00 лв., която сума е платена през 2016 г. чрез доверителната сметка на адвокатското дружество на свидетеля.
б) приема заключение на съдебно-почеркова диагностична експертиза (л.242-254 от делото), която установява, че подписите на Б. Л. и Н. К. върху РКО, на който е поставена с щемпел дата 18.12.2013 г. не са положени около тази дата, а в периода 1998 г.
Административен съд София-град е приел, че в хода на административното и съдебното производство не са ангажирани други доказателства досежно основанието за получените средства и съответно за времето, когато са получени. Според първоинстанционния съд, от събраните доказателства се установява наличието на документ - РКО, съгласно който Н. К. е получил сумата от 300 000,00 лв., като този РКО е съставен на 18.12.2013 г., въпреки, че в него не е отбелязано наименованието на предприятието платец на сумата. Според АССГ същият РКО свидетелства, че Н. К. е получил цитираната сума, което се потвърждава косвено от свидетелски показания, дадени по досъдебно производство № 1/2019 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 2077/2018 г. по описа на СП. Съдът заключава, че по същото досъдебно производство са изготвени описаните в РД експертизи № 2659/22.04.2019 г. и № 6975/2019 г., според които положеният в РКО подпис за главен счетоводител е на Б. Л., а подписът в графа Съставил е положен от Н. К.. Първоинстанционният съд излага мотиви, че в Протокол за разпит от 04.01.2019 г., свидетелят Б. Л. е заявил, че по нареждане на Ц. В. на 17.12.2013 г. и 18.12.2013 г. на 8 лица (вкл. ревизираното лице Н. К.) са изплатени суми под формата на коледни премии по приложен списък на лицата. Според съда, същото се потвърждавало и от показанията на свидетеля Ю. И.. Административен съд София-град не е кредитирал заключението по приетата съдебно-почеркова диагностична експертиза, съгласно която подписите на Б. Л. и Н. К. върху РКО не са положени около поставената с щемпел дата 18.12.2013 г., а в периода 1998 г.
По отношение на получения паричен превод в размер на 40 000,00 лв. по банкова сметка на Н. К., първоинстанционният съд приема, че не са ангажиране никакви доказателства, че получената сума представлява необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ.
Според решаващия съд правилно ревизиращите органи са приели, че получените суми от ревизираното лице Н. К. съответно 300 000,00 лв. през 2013 г. и 40 000,00 лв. през 2016 г., представляват облагаем доход и в са налице установени задължения по ЗДДФЛ за данъчните периоди 2013 г. и 2016 г., тъй като лицето не е декларирало задължения във връзка с получените суми в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2016 г. Въз основа на горното АССГ е направил извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на Н. К..
Решението е неправилно.
Съгласно чл. 42, ал. 3 от ДОПК, когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. В случая, след образуване на процесната ревизия в НАП с Протокол № 1595462/29.11.2019 г. към административната преписка са приобщени доказателства, събрани в хода на досъдебно производство. С постановление на СП от 14.11.2019 г. по пр. пр. № 2077/2018 г., изх. № 7578/15.11.2019 г. на директора на ТД на НАП София са предоставени копия от доказателства, заведени в деловодните регистри на ТД на НАП София с вх. № 20-00-319/29.11.2019 г. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че недопустимо приходните органи (а също така и съдът) са изградили главните си фактически изводи въз основа само на материалите от досъдебното производство, вкл. назначените експертизи. Смисълът на разпоредбата на чл. 42, ал. 3 ДОПК, извлечен първо от лексикалното й значение, следващо главно от израза осигуряват достъп е, органите по приходите да разполагат с доказателства, събрани по установения в НПК ред от значение за определянето на данъчните задължения на определено лице. Това обаче не освобождава ревизиращите, при зачитане на правото на защита на ревизираното лице, от задължението да преценят тези доказателства обективно, нито дава на тези доказателства някаква по-голяма доказателствена сила или сила на решаващи доказателства. Обратното би означавало, както в случая са постъпили ревизиращите, доказването на съществени за едно административно производство факти да се приемат за доказани в различно (в случая наказателно) производство, което има съвсем различна цел, процедура, резултат и т. н. Посоченото е относимо и за съда. Първоинстанционният съд, като съд по същество, при оспорване на фактическите констатации на РА е длъжен да изясни фактите, а в случая АССГ е възприел изцяло мотивите на ревизиращите органи и е възпроизвел безкритично същите в съдебния акт, основавайки заключенията си на приобщените с Протокол № 1595462/29.11.2019 г. към административната преписка доказателства.
1. За периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г.
Твърденията на ревизиращите органи (възпроизведени изцяло в мотивите на съда от РА) за получена сума от Н. К. в процесния данъчен период се основават основно на изпратения от органите на специализираното правосъдие РКО. Посоченият РКО е без посочен издател в поле организация и няма данни да е част от редовно водено счетоводство. Същият РКО е на стара бланка, серията на отпечатване на РКО е от 199_. Идентификационният шифър в РКО на изплащащата средствата организация е посочен по ЕКПОУ (шифър, който е използван през 1998 г.) и също е непопълнен. Не са изписани имена на лица, като има само два подписа в графа Главен счетоводител и в графа Съставил. На РКО е поставена с щемпел дата 18.12.2013 г. (т. е. същата не е ръкописно положена) и в РКО е записано на ръка, че са изплатени 300 000,00 лв. с основание Коледна премия.
Органите по приходите са извършили анализи на писмените доказателства, получени от СП по пр. пр. № 2077/2018 г., като са приели, че с процесния РКО на 18.12.2013 г. на Н. К. са изплатени от Б. Л. 300 000,00 лв. с основание Коледна премия. Изводите им се основават на резултатите от извършени съдебно-счетоводни експертизи, съгласно които положеният подпис на съставител на РКО е на Н. К. и за главен счетоводител на Б. Л.. Наред с това ревизиращите органи са приели, че са налице и косвени доказателства и в протоколите за разпит от 09.01.2019 г. на свидетеля Б. Л., който дава информация за механизма и начина, по който тези суми са били предадени на Н. К., както и на протоколите за разпит на Ю. И..
Основателни са доводите в касационната жалба, че мотивите на АССГ, с които не кредитира приетата в първоинстанционното производство съдебно-почеркова диагностична експертиза, според която подписите на Б. Л. и Н. К. върху РКО, не са положени около поставена с щемпел дата 18.12.2013 г., а в периода 1998 г., са вътрешно противоречиви. На първо място, от изводите на решаващия съд, определяйки РКО като частен свидетелстващ документ, не става ясно дали съдът приема или не материална доказателствена сила на този документ и чия следва да е доказателствената тежест в развилото се данъчно производство. От друга страна, основните аргументи да не се кредитира приетото и неоспорено заключение на съдебно-почерковата диагностична експертиза пред АССГ, са наличието на други експертизи, направени във воденото наказателно производство по ДП № 1 по описа на СО - СП, пр. пр. № 2077/2018 г., в т. ч. Протокол № 178/2019 за извършена съдебно-комплексна експертиза и Протокол № 259/2019 за извършена седморна графическа експертиза, както и на принципната невъзможност за установяване на времето на полагане на даден подпис. Всъщност АССГ на практика приема, че датата на подписите не може да бъде установена от българската и международна криминалистическа практика, но наред с това приема че след като не е доказано безспорно, че подписите не са поставени през 1998 г., следователно същите са поставени през 2013 г. Както вече беше посочено, законът не дава на събраните доказателства в едно наказателно производство по-голяма доказателствена сила или сила на решаващи доказателства, какъвто смисъл може да се изведе от мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на свидетелските показания на Б. Л. и Ю. И., дадени по досъдебно производство № г. по описа на СГП, следва да се посочи, че същите представляват само косвени доказателства, както посочват и ревизиращите органи. Административен съд София-град отново безкритично се е позовал на тях, без да е направил задълбочен и съвкупен анализ. Тези свидетелски показания, дадени в наказателно производство, съвсем не са безпротиворечиви. В показанията на Ю. И., които не кореспондират с тези на Б. Л., свидетелката заявява, че е предала суми в брой около 2 400 000,00 лв. на Василев и на Лазов, но същата не спомена какво се е случило след предаване на парите, нито споменава никъде името на ревизираното лице Н. К..
С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема доводите на касатора, че в случая след съвкупната оценка на всички доказателства по делото доказателствената сила на процесния РКО и отразените в него данни е разколебана, за основателни. При така установената фактическа обстановка няма убедителни автентични и ползващи се с несъмнено висока доказателствена стойност писмени, гласни или други доказателства, които да установяват обстоятелството, че Н. К. през 2013 г. е получил имущество /пари/ в размер на 300 000,00 лв. Оттук и цялата изградена правна конструкция от данъчните органи, приемайки, че ревизираното лице е получило облагаем доход, съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който не е декларирал, е несъстоятелна.
2.За периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г.
За посочения период ревизиращите органи са приели, че Н. К. не е деклариралл получен доход общо в размер на 40 000,00 лв. и същият не е обложен по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, поради което с РА е определено данъчно задължение по чл. 35 от ЗДДФЛ в размер на 4 000,00 лв. Административният съд е възприел изцяло мотивите на ревизиращите органи и е възпроизвел безкритично същите в съдебния акт.
Безспорно е обстоятелството, че на 27.09.2016 г. Н. К. е получил паричен превод в размер на 40 000,00 лв. по банковата си сметка в УниК. Б. АД от адвокатско дружество Карадалиев и партньори с посочено основание по Договор от 02.11.2015 г. за сметка на А. Б.. Ревизираното лице константно е поддържало в данъчното производство, че процесната сума е във връзка с договор за покупко-продажба на акции, а документите по сделката се били иззети от разследващите органи при неговия арест. Разпитаният свидетел в първоинстанционното производство А. Б., заявява, че през 2015 г. е купил от Н. К. притежаваните от последния дялове от Дунарит АД за 40 000,00 лв., а чрез доверителната сметка на адвокатското дружество на свидетеля сумата е платена през 2016 г. Това обстоятелство се потвърждава и от мотивите на РД (стр. 74-75 от делото) при описанието на движенията по банковата сметка на Н. К., както и извлеченията от тази банкова сметка на ревизираното лице. Показанията на свидетеля А. Б. не само не са обсъдени, но напълно са игнорирани от първоинстанционния съд (същите дори не се посочват в мотивите на съдебния акт), въпреки че на стр. 8 от решението е отбелязаноо (възпроизведено изцяло от РА), че от извлечение на разплащателната сметка е видно извършеното разплащане от адвокатско дружество Карадалиев и партньори с основание по договор от 02.11.2015 г. за сметка на купувача А. Б..
Основен принцип в производството по ДОПК е принципът на обективността - чл. 3, ал. 2, който изисква актовете по кодекса да се основават на действителните факти от значение за случая, а не единствено на тези, които ревизиращите органи релевират, още повече, че последните са имали процесуална възможност да изискат доказателства не само от ревизираното лице, но и от други органи и институции вкл. от Специализираната прокуратура по воденото от нея наказателно производство.
От представените в касационното производство с молба от 12.12.2023 г. пред настоящия съдебен състав писмени доказателства, се установява, че следовател от СГП-СО на основание Постановление на СГП от 17.10.2023 г. по досъдебно производство № 669/22. по описа на СГП-СО, пр. пр. № 116545/22 г. по описа на СГП, е предоставил на Н. К. копия от документи иззети с протокол за претърсване и изземване от 10.01.2019 г. Видно от представения Договор за покупко-продажба от 01.08.2014 г., Никкомерс 01 ЕООД е продало на Н. К. акции от капитала на Дунарит АД за сумата от 40 000,00 лв., които са преведени по банков път. Последното обстоятелство е безспорно, а се установява и от констатациите в РД (л. 73 от делото). Впоследствие на 02.11.2015 г. е сключен Договор за покупко-продажба на акции от капитала на Дунарит АД (също представен с молбата след връщането му от разследващите органи) между Н. К. и А. Б. за сумата от 40 000,00 лв. Посочената сума е преведена по банков път през 2016 г., а като основание е посочен договор от 02.11.2015 г. за сметка на А. Б.. Последният като свидетел по делото изрично заявява, че е купил през 2015 г. дяловете от Дунарит АД за описаната сума, която сума е платена на следващата година - 2016 г. чрез доверителната сметка на адвокатското дружество.
При така установеното, АССГ е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на постановеното съдебно решение. Липсват законовите изисквания за задължение върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. 31.12.2016 г.
Като е стигнал до други правни изводи и е отменил оспорения акт като незаконосъобразен, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение. Спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага връщането му за ново разглеждане в друг състав на същия съд.
С оглед на изложеното и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което да се отмени РА № Р-22220219000491-091-001/21.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1238/10.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Н. К. за данъчния период 01.01.2013 г. 31.12.2018 г. са установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 34 000, 00 лв. и лихва 19 695, 71 лв. Следва да се отмени решението е в частта за разноските, като в този смисъл частната жалба срещу определение № 5932 от 11.07.2023 г. по адм. д. № 9787/2020 г. на Административен съд София-град, като основателна, следва да се уважи.
По разноските: Предвид изхода от спора, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 6 297, 00 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 5 160,00 лева (по 2580,00 лева за всяка съдебна инстанция), както и държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 10,00 лева, депозит за вещо лице 617,00 лв. и свидетел 50,00 лв. и държавна такса за касационно производство в общ размера на 460,00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3286 от 18.05.2023 г. по адм. д. № 9787/2020 г. на Административен съд София-град, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ по жалба на Н. К. от гр. София, [улица], Ревизионен акт № Р-22220219000491-091-001/21.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1238/10.08.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП.
ОТМЕНЯ определение № 5932 от 11.07.2023 г. по адм. д. № 9787/2020 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите София, да заплати на Н. К. от гр. София, [улица], деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер на 6 297,00 (шест хиляди двеста деветдесет и седем) лева
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ