Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Д. С. Я. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 8908/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Кърджали срещу Решение №266 от 16.08.2023 г., постановено по адм. дело №271/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на М. [населено място], обл. Кърджали срещу Решение №2153-08-155 от 27.06.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане №2113-08-255#5 от 21.04.2023г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски.

Ответникът М. , чрез адв. К., оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна.

За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж в общ размер 1 година, 3 месеца и 9 дни на Емин в периодите: 01.08.1975г. 27.07.1976г.; 01.04.1978г. 18.05.1978г. и от 21.08.1984г. 16.10.1984г. като неработеща майка, не представлява действителен осигурителен стаж.

Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен.

Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните.

Спорът се концентрира само върху времето от общо 1 години, 3 месеца и 09 дни за отглеждане на първо, второ и трето дете на Емин, заключени в периода 01.08.1975г. 16.10.1984г., когато същата не е работила.

От страна на пенсионния орган, а и на ответника при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не попада в обхвата на действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО при недостигащ осигурителен стаж, а новелата на чл.9 КСО има действие само за напред.

Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно административният съдия не е споделил изводите и на пенсионния орган, а и на касационния жалбоподател.

Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите(отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

В процесния период относима е и уредбата, касателно правата на неработещите женимайки, дадена с отменения чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта(доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), която уредба е възпроизведена и в сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. .

В този дух е и нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Или налага се изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

В този смисъл и без основание се поддържа тезата от пенсионния орган, а и от горестоящият му Ръководител ТП на НОИ Кърджали, че законодателят е ограничил обхвата на тази привилегия, като е приел че този стаж е недействителен, т. е. не следва да участва при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Напротив такова ограничение не се установява и с оглед дефинитивната разпоредбата на 1,т.12 от ДР на КСО, досежно понятието действителен стаж, вкл. и след нейното допълване, направено с ДВ бр.8/2023г., доколкото следва да се приеме, че направеното там изброяване не е изчерпателно.

Отделно се поставя и въпроса как подобно тълкуване би се съотнесло с нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. № 9/ 2005 г. на КС на РБ разяснения в тази насока.

Или следва да се обобщи, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл.80 от ППЗП(отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, като това тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените майки съгласно цитирания по-горе Указ за насърчаване на раждаемостта.

В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК.

С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По разноските.

С оглед изхода, разноски са дължат на М. Е., за която страна се констатираха те да са в размер на общо 500 лева, които са и минимума по чл.8 ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №266 от 16.08.2023 г., постановено по адм. дело №271/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.Ал. Стамболийски№62-64 да заплати на М. Е. [населено място], обл. Кърджали направените в тази инстанция разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА

/п/ ЯВОР КОЛЕВ