Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 8953/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Витоша“ – Столична община против решение № 3298 от 18.05.2023 г., постановено по адм. д. № 6458/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – Р. М., В. Ц., Л. Д., Н. К., Г. М., Т. М., И. М., Ц. М.-Георгиева, Б. М.-Томова, К. К.-Коцева и М. К., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата – А. К., чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд – София – град отменя заповед № РВТ22-РД09-148/18.05.2022 г. на кмета на район „Витоша“ – Столична община, с която е наредено да се прокара временен път през ПИ с идентификатор 68134.1975.1149 по КК на гр. София, представляващ трасе, отредено за улица – тупик от о. т. 35а до о. т. 35б, кв. 26 по действащия ПУП на гр. София, м. „Киноцентъра І част – разширение“, одобрен със заповед от 16.03.1990 г., със засегната площ 61.50 кв. м.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза по несъмнен начин е установено, че временният път следва предвидената по ПУП от 1990 г. улица – тупик, която не е реализирана и не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 3 ЗУТ. Установено е, че заявителката в административното производство е собственик на УПИ ІХ-521, УПИ VІІІ-521, кв. 26, както и на ПИ с идентификатор 68134.1975.2741 с площ от 131 кв. м., като последния е с изход на реализирана улица, граничи с УПИ ІХ-521, УПИ VІІІ-521 и е съседен на ПИ с идентификатор 68134.1975.1149, като е налице техническа възможност временният път да се прокара през ПИ с идентификатор 68134.1975.2741. Действително съгласно чл. 190, ал. 3 ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания, но това изискване не е императивно, а по възможност, като следва да се избере най-икономичното решение, което не засяга права и интереси в по-голяма степен от колкото е необходимо. В случая е установено, че улицата – тупик не е реализирана, срокът по чл. 208, ал. 1 ЗУТ е изтекъл, а с избраното трасе на временния път служещия имот се разделя на две части, като се влошават условията за застрояване и ползване на имота, а собствениците на двата УПИ притежават имот, съседен на ПИ с идентификатор 68134.1975.1149 и с излаз на реализирана улица, като е налице техническа възможност за прокарване на временен път през ПИ с идентификатор 68134.1975.2741 с площ от 131 кв. м. Фактът, че собствеността не се променя и собствениците на ПИ с идентификатор 68134.1975.1149 ще получават обезщетение не обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед, след като е налице друго възможно решение в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и на изискванията на чл. 6, ал. 2 и 4 АПК, което обосновава нейната незаконосъобразност. Ето защо като стига до този извод, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон.

При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 28.07.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и достига до обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Неоснователен е доводът на процесуалния представител на А. К., че същата не е била редовно призована в първоинстанционното производство, а в същото е следвало да участва и съпругът й тъй като е съсобственик на трите имота. Костадинова е редовно призовавана в съдебното производство, на адреса посочен от административния орган, а призовката е получена от пълнолетно лице със задължение за предаване. Фактът, че същата не е открита на този адрес за връчване на препис от съдебното решение, не обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при узнаването му същата има право да подаде касационна жалба в законоустановения срок, което не е упражнено. Костадинова е заявител и участник в административното производство, тя е адресат на обжалваната заповед и участва в съдебното производство, като същата не може да се позовава на чужди, нарушени процесуални права в т. ч. и на съпруга й.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на Р. М., В. Ц., Л. Д., Н. К., Г. М., Т. М., И. М., Ц. М.-Георгиева, Б. М.-Томова, К. К.-Коцева и М. К. сумата 2000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, както и предвид факта, че упълномощителите са единадесет лица, е неоснователно.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3298 от 18.05.2023 г., постановено по адм. д. № 6458/2022 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Р. М., [ЕГН], В. Ц., [ЕГН], Л. Д., [ЕГН], Н. К., [ЕГН], Ц. М.-Георгиева, [ЕГН], К. К.-Коцева, [ЕГН], М. К., [ЕГН], Г. М., [ЕГН], Т. М., [ЕГН] и И. М., [ЕГН] сумата 2000 лв.(две хиляди лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ