Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 8957/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. В. против решение № 3017 от 04.05.2023 г. по адм. дело № 13755/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА- 30-292/24.09.2019 г., издадена от главния архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект да бъде прогласена за нищожна поради некомпетентност на издателя или евентуално отменена.

Ответникът главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът З. Д., действащ като ЕТ Звезди - З. Д. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед № РА-30-292/24.09.2019г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено премахване на незаконен строеж от пета категория: двуетажна търговска сграда, находяща се в ПИ 5413 и ПИ 5414 по плана на гр. София, м. Студентски град, е издадена от компетентен орган. В този смисъл законосъобразно е обсъдена заповед № СОА-19-РД09-934/ 01.07.2019 г. на кмета на Столична община, с която на основание 1, т. 3 от ДР на ЗУТ на главния архитект на Столична община са делегирани правомощия за издаване на заповеди за премахване на основание чл. 225, т. 2 ЗУТ на незаконни строежи от четвърта до шеста категория (т. 1.47 от заповедта). Поради това настоящата инстанция приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни.

Останалите изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадената заповед и за отхвърляне на жалбата също са правилни и се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, който представлява двуетажна търговска сграда със застроена площ от около 200 кв. м. Сградата е с метална носеща конструкция от метални колони и греди, облечена с термопанели, остъклена фасада и плосък покрив. В нея са разположени заведение за бързо хранене и магазин, които не се обособени в конструктивно отношение. Сградата в този вид е изградена през периода 2016г.- 2018 г. без одобрен проект и разрешение за строеж.

При тези факти административният съд правилно приема, че нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен.

Като изграден след 2016 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на 16 от ПР на ЗУТ и на 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.

Възраженията на жалбоподателя, че сградата е реконструиран търговски обект с обща площ от 78 кв. м., за който е издаден акт за узаконяване № 25/ 01.06.1993г., са неоснователни. Обратно на поддържаната от касатора теза търговският обект, за който е издаден акт за узаконяване, не съществува. Описаната в заповедта за премахване търговска сграда по своите параметри, конструктивни характеристики и начин на изграждане представлява изцяло нов строеж, който не е идентичен със съществувалия на същото място едноетажен търговски обект с РЗП от 78 кв. Не се установява също и пристрояване или надстрояване на съществуваща сграда, както и запазени структурни елементи от по-страна сграда, а цялостен в конструктивно отношение строеж, изграден след 2016 г. Тези изводи следват от заключенията основно и допълнително на вещото лице Менгова. Заключенията са подробни и пълни и се подкрепят от представените скици, снимков материал и писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице Цветков и не се опровергават от констатациите на вещото лице Савова.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила.

С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3017 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело № 13755/2019 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Ц. В., от гр. София, [адрес] да заплати на Столична община, гр. София, [улица]сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА