Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 8966/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Л. Г. от гр. София, подадена чрез адв. М., срещу решение № 4217 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 669/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу заповед № 513з-50/04.01.2022 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът директор на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез юрк. С. и юрк. Х., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Л. Г. срещу заповед № 513з-50/04.01.2022 г. на директора на СДВР, с която за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /Етичен кодекс/ – т. т. 15, 18, 19, 20, 24, 76в и 83 на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на Гечева е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение. В заповедта е посочено, че на 25.09.2022 г., младши инспектор Л. Г. в качеството си на полицейски служител от състава на АП 630, е станала свидетел на настъпило в 03:56 ч. 43 сек. тежко пътнотранспортно произшествие, но не е предприела незабавни първоначални действия по разкриване на престъплението и оказване на съдействие за получаване на спешна медицинска помощ на пострадалите лица, а е напуснала местопроизшествието, отдалечавайки се в обратна на произшествието посока. След анализ и оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства ДНО е приел, за доказано по несъмнен начин, че с действията си младши инспектор Л. Г. е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу заповедта на директора на СДВР. За да постанови този резултат съдът, въз основа на събраните доказателства и относимите към спора факти, е изложил подробни съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, в предвидената от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и посочените в заповедта като нарушени разпоредби на т. т. 15, 18, 19, 20, 24, 76в и 83 от Етичния кодекс е приел, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е обсъдил и приел за неоснователни всички наведени от жалбоподателката оплаквания и възражения, сред които са липсата на достатъчно доказателства за извършено от нейна страна нарушение, нарушение на презумпцията за невиновност, наличието на висящо наказателно производство, за неизлагане на мотиви в оспорваната заповед и относно тежестта на наложеното наказание. Приел, че при издаване на оспорената заповед е спазена целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед.

Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР.

Правилен е изводът на съда, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантните юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда извод, че Гечева е имала поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта и те са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, с които е уронен престижът на службата, което от своя страна представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание „уволнение“.

Правилен е и изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства – събраните сведения, обяснения, докладни записки, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, а сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР са спазени. Дисциплинарно разследващият орган е събрал доказателства, от които категорично е установено нарушението, в рамките на дисциплинарното производство служителката е запозната с обобщената справка и всички материали по преписката, предоставена ѝ е възможност за даване на обяснения и възражения. На служителката е връчена и покана от ДНО за даване на обяснения или възражения, съгласно изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като тя се е възползвала от правото си и активно е участвала в производството като е представила обяснения и възражения. В тази връзка наведените в касационната жалба оплаквания за нарушение от страна на ДНО на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР се явяват неоснователни.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че извършеното деяние не съставлява престъпление, тъй като няма влязла в сила присъда. В случая дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а не на основание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност/. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, какъвто настоящият случай не е. Дисциплинарната отговорност на Гечева е ангажирана за нарушения на Етичния кодекс, което е довело до уронване престижа на службата, като събраните доказателства, потвърждават така вмененото за извършено дисциплинарно нарушение. В тази връзка нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР изрично визира, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР има самостоятелен характер и е независима от „друг вид отговорност“ за същото деяние. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по тълкувателно дело № 4/2007 г.

Въпросът относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. По несъмнен начин по делото е установено, че Гечева е извършила описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина, като са налице и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Наведените в касационната жалба твърдения, че в случая е налице виновно неизпълнение на служебно задължение, чийто източник са разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му, представляващо нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което следва да бъде наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, са неоснователни.

В случая, младши инспектор Л. Г. в качеството си на полицейски служител от състава на АП 630, по време на изпълнение на служебните си задължения е станала свидетел на настъпило на 25.09.2022 г. в 03:56 ч. 43 сек. тежко пътнотранспортно произшествие, но не е предприела незабавни първоначални действия по разкриване на престъплението и оказване на съдействие за получаване на спешна медицинска помощ на пострадалите лица (едното от които е починало на местопроизшествието), а е напуснала местопроизшествието, отдалечавайки се в обратна на произшествието посока и то за изпълнение на нерегламентирани действия. С тези си действия, държавният служител е нарушил текстове на т. т. 15, 18, 19, 20, 24, 76в и 83 от Етичния кодекс. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че ДНО правилно е определил установеното от фактическа страна към цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Деянието е станало известно на широк кръг лица, посочени в административния акт, с което е уронен престижът на службата и на МВР като цяло. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР, наказание. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание „уволнение“, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание – „уволнение“, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява с оглед основната й функция за защита на правовия ред и обществото. Поради тези съображения оплакването на касатора за неправилно квалифициране на нарушението и съответно неправилно наложено дисциплинарно наказание е неоснователно.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, както правилно е посочил първоинстанционният съд.

Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4217 от 26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 669/2023 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Л. Г. с адрес: гр. София, ж. к. „Сердика“, [адрес] с [ЕГН] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 150лв /сто и петдесет лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА