Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. К. Б. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 9070/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Перник (ОД на МВР гр. Перник) със седалище и адрес на управление в гр. Перник, [улица] на Т. Х. Х. с адрес в София, [жк], [адрес], срещу Решение № 3185/15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 10839/2022 г. по описа на Административния съд София-град в неблагоприятните му за всеки от касационните жалбоподатели части.

С обжалваното решение ОД на МВР гр. Перник е осъдена да заплати на Т. Х. Х. сумата от 2 000, 00 лв., с лихвата от 01.12.2018 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник. Със същото решение предявеният от Х. против ОД на МВР гр. Перник иск за неимуществена обезвреда е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 28 000, 00 лв., ведно с претенцията за лихва. Отхвърлена е също, като неоснователна, исковата претенция на Х. за осъждането на ответника да му заплати сумата от 25 550, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същия административен акт, изразяващи се в заплатената от него наемна цена за автомобил, рег. № [рег. номер] за периода от 29.11.2017 г. до 01.12.2018 г., претендирана ведно с лихва. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца 410, 00 лв. съдебни разноски по компенсация.

Касационният жалбоподател ОД на МВР гр. Перник обжалва решението в частта му, в която е частично уважена исковата претенция на Х. за неимуществена обезвреда с цена 30 000, 00 лв. Твърди неправилност на атакувания съдебен акт в тази му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото не се доказва кумулативното наличие на предпоставките от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност по специалния закон Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Изразява становище, че липсата на автомобил до момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена Заповед № 17-1158-001005/29.11.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник, не обосновава, сама по себе си, наличието на обективирани вреди, а се явява липса на определено ниво на комфорт, подсигурено с ежедневното ползване на моторно превозно средство (МПС), който комфорт не е задължителен, нито за осъществяване на професионалната дейност на ищеца, нито за личния му живот. Иска отмяната на обжалваното решение в осъдителната му част и цялостно отхвърляне на исковите претенции на Х.. Алтернативно, иска намаляване на присъдения с първоинстанционното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди, като излага доводи за завишен размер и липса на съответствие между присъденото и установените факти по делото. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендиранотото от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Т. Х. Х. я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставяне в сила на решението в осъдителната му част и присъждане в тежест на ОД на МВР гр. Перник на разноските за настоящото производство.

Касационният жалбоподател Т. Х. Х. обжалва първоинстанционното решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство, в отхвърлителната му част и в частта му за присъдените по компенсация разноски. Релевира всички касационни отменителни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. Относно иска за неимуществени вреди, оспорва присъдения по този иск размер от 2 000, 00 лв., като несправедлив, с оглед интензитета и времевата продължителност на претърпените емоционални страдания, както и професията, която практикува. По отношение на обезщетенето за имуществени вреди, изразява несъгласие с формираните от първоинстанционния съд правни изводи за неоснователност на тази искова претенция, както и становище, че се е справил с доказателствента тежест да установи наличието на претърпени вреди в пряка причиннно-следствена връзка с отменената по съдебен ред Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник. Иска отмяна на решението в обжалвната част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който исковите му претенции за имуществена и неимуществена обезвреда бъдат уважени в цялост. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за сторените в касационното производство разноски.

Ответникът по втората касационна жалба ОД на МВР гр. Перник не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които решението в обжалваните от всяка от тях части е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими.

По съществото на касационните жалби, касационният състав приема следното:

Обжалваният съдебен резултат е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по искова молба на Т. Х., предявена против ОД на МВР гр. Перник, за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 550, 00 лв. за периода 01.12.2017 г. 01.12.2018 г., изразяващи се в заплатената от него наемна цена по Договор за наем на моторно превозно средство от 01.12.2017 г. и претърпени в резултат на Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник, отменена с влязло в сила Решение № 348 от 04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 355 по описа на Административния съд Перник за 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 01.12.2018 г. до окончателното му изплащане. С исковата молба е предявена и претенция за неимуществени вреди в размер на 30 000, 00 лв. за периода 29.11.2017 г. 01.12.2018 г., произтичащи от същия административен акт и изразяващи се в преживяно от ищеца унижение, стрес, дискомфорт и нарушаване на чувството му за справедливост, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 01.12.2018 г. до окончателното му изплащане.

Административният съд София-град е установил, от фактическа страна, че на 29.11.2017 г. в София срещу Т. Х. е издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия Д, № 0294422 (л. 6 от НАХД № 266/2018 г. по описа на Районен съд Перник), както и Наказателно постановление (НП) № 17-1158-005863 от 28.12.2017 г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник (л. 7 от същото дело), което НП е частично изменено и отменено с Решение № 140 от 08.03.2018 г. по НАХД № 266/2018 г. на Районен съд Перник.

С Решение № 348 от 04.10.2018 г. по адм. дело № 355/2018 г. на Административния съд Перник е отменена Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник, с която е прекратена регистрацията на лекия автомобил, собственост на ищеца, с [Марка], модел 528 и рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца поради шофиране на лекия автомобил под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда. Решението е влязло в сила на 20.10.2018 г.

С Договор за наем на МПС от 01.12.2017 г. (л. 13-14 от адм. дело № 10839/2022 г. по описа на Административния съд София-град), сключен между Я. Я. Н., в качеството на наемодател и Т. Х. Х., в качеството на наемател, страните са се съгласили Х. да ползва временно, за период от една година, МПС Ауди, модел А8, рег. № [рег. номер] срещу цена от 70, 00 лв. на денонощие.

За установяване на твърдените вреди, пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. В. Ю., приятел и колега-адвокат на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел за допустими предявените от Х. против ОД на МВР гр. Перник претенции за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и ги разгледал по същество. Уважил е частично иска за неимуществена обезвреда до присъдения размер от 2 000, 00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, така както е претендирана. Мотивирал се е, че по делото се доказва наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ претърпени морални вреди, така както се твърдят в исковата молба, в пряка причинно-следствена връзка с отменен по надлежния ред, като незаконосъобразен, индивидуален административен акт. Приел е, че за исковия период, отменената Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник, е причинила дискомфорт, страдание и неблагоприятни емоции на ищеца и собственик на лекия автомобил, чиято регистрация е временно прекратена. За да формира този извод, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитания по делото свидетел. Посочил е аргументи, че наложената ПАМ е причинила на ищеца стрес и неблагоприятни усещания, включително и защото лицето е [професия], който защитава чужди права, а, в конкретния случая, не е могъл да защити веднага своите интереси, което го е накарало да се почувства още понеудовлетворен. Според съда, доколкото ищецът е ползвал ежедневно собственото си МПС с прекратена регистрация, той е обслужвал, чрез лекия автомобил, своите професионални ангажименти и нуждите на своето семейство. Приел е, че Х. е имал определено ниво на комфорт, подсигурено с ежедневното ползване на МПС, което било спряно от движение от служители на ответника. Счел е, че отменената Заповед за прилагане на ПАМ е причинила на ищеца и вреди в сферата на семейните отношения. При определяне на размера на присъденото обезщетение, съдът се позовал на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Взел е предвид интензитета на негативните изживявания, като посочил, че периодът, в който те са търпени е от връчването на ищеца на Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник 26.01.2018 г. до 20.10.2018 г. датата на влизане в сила на Решение № 348/04.10.2018 г. по адм. дело № 355/2018 г. по описа на Административния съд Перник, с който тази заповед е отменена. Съобразил е доказателствата по делото Справка за нарушител/водач на л. 36-42 от първоинстанционното дело, че Х. не е водач без нарушения на ЗДвП. Преценил е, че въздействието на процесната ПАМ не следвало да го шокира или афектира прекалено.

Относно имуществените вреди от 25 550, 00 лв., претендирани на същото фактическо основание и изразяващи се в претърпяна загуба разходи, които ищецът е направил с наема на друг лек автомобил, административният съд е приел, че приложените, като доказателства, Договор за наем на МПС от 01.12.2017 г. и разписки за извършени по този договор плащания, се явяват частни документи. Не ги кредитирал. Аргументирал се е, че Заповедта за прилагане на ПАМ, от която се претендират вредите, е връчена на Х. на 26.01.2018 г. Счел е, че това е датата, от която той е следвало да знае за тази ПАМ. Посочил е, че по делото липсват данни за знание от по-рано, съответно за спиране ползването на собствения му автомобил, за да се приеме, че е оправдано да сключи договор за наем на друго МПС от дата 01.12.2017 г. почти 2 месеца преди връчване на процесната заповед. Формирал е извод, че Договор за наем на МПС от 01.12.2017 г. и разписки за извършени по този договор плащания са съставени за целите на конкретното съдебно производство. Допълнил е, че липсва непосредствена причинна връзка между наложената ПАМ и твърдените за претърпени имуществени вреди. Посочил е, че решението за ползване на друг лек автомобил от същия клас в исковия период, с оглед осигуряване на съществуващия до момента комфорт, е на ищеца, като за него са били налице и други, алтернативни възможности за транспорт в рамките на гр. София и до гр. Перник като напр. да ползва обществения транспорт или рента-кар, такси и др. Обосновал е предположение, че, с оглед нуждите, направените разходи за тези видове транспорт биха били в различен размер. Приел е, че по делото е останала недоказана ежедневната необходимост от пътуване до гр. Перник за участие в дела, както и че съпругата на ищеца не е можела да води децата до съответните заведения и училище. Съобразявайки конкретния избор на ищеца да наеме МПС на стойност 70, 00 лв. дневно или 2 170, 00 лв. месечно, е формирал решаващия извод за опосреденост на вредите заради този избор, респ. за неоснователност на предявената от Х. искова претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Мотивиран така, е постановил обжалваното решение. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като частично неправилно. Основателна е касационната жалба на ОД на МВР-Перник и неоснователна е касационната жалба на Т. Х. Х.. Безспорно е, че заповедта за прилагане на принудителната административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца в резултат на съдебното й обжалване е отменена от съда. Видно обаче от мотивите на съдебното решение № 348/04.10.2018г., постановено от Административния съд - Перник е, че тази заповед № 17-1158-001005/29.11.2017г. на началник сектор ПП към ОД на МВР -Перник е отменена, заради обстоятелство настъпило месеци след издаването й. Административният съд е приел, че въпросът за отговорността на водача е решен с влязло в сила решение № 140 от 08.03.2018г., постановено по анд № 266/2018г. по описа на районен съд - Перник, поради което заповедта за налагане на ПАМ е следвало да се отмени. В мотивите си съдът е приел, че напълно законосъобразно, органът е наложил въпросната ПАМ, тъй като техническото средство е отчело концентрация на алкохол 0,68 промила. Също така в мотивите на въпросното решение е посочено, че продължаването на мярката до изтичането на определения от органа шестмесечен срок е материално незаконосъобразно.

Въпросът за отговорността на водача е решен в конкретния случай с влязло в сила на 03.04.2018г. решение № 140/08.03.2018г. на Районен съд -Перник по НАХ д.№ 266/18г. Шестмесечният срок по заповедта за налагане на процесната ПАМ изтича на 29 май 2018 г. Следователно, жалбоподателя незаконосъобразно е търпял последиците от срока на наложената ПАМ за периода 04.04.2018г. до 29.05.2018г. , тоест 25 дни. Тази продължителност на периода, сама по себе си, не обосновава преминаването на минималния праг на неудобство, присъщо на наложената ПАМ. От друга страна, в конкретния случай причината за прилагането й, респективно създаденото във връзка с това неудобство се корени в поведението на самия ищец. Той е шофирал след употреба на алкохол. Установява се от Протокол за химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол, извършено в химико-токсикологичната лаборатория към ВМА-София, с лаб.№ 6686/11.12.2017г., че в кръвната проба на лицето - Т. Х. Х. концентрацията на алкохола е 0,009g/L, но в резултат на ретроспективна корекция, концентрацията на алкохол в кръвта на изследвания - Т. Х. Х. към момента на проверката - 22,01ч. на 29.11.2017г. е 0,51 g/L. Тези данни в лабораторното изследване съвпадат с отразеното в Акт № 0294422 от 29.11.2017г., съставен на Т. Х. Х. от Е. К. -мл. автоконтрольор при ОДМВР Перник, в който е отразено, че водачът има слаб мирис на алкохол и по негови данни е изпил 50 ml уиски. Съвкупната преценка на данните от лабораторното изследване и от акта води до извод, че е съществувал риск, който ищецът е бил длъжен да предвиди, че след като е употребил алкохол, при шофиране на автомобила му може да наруши забраната по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата. Пренебрегвайки настъпването на неблагоприятните последици от поведението му, ищецът сам се е поставил в ситуацията на потърпевш. Тоест в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ, в който случай обезщетение за претърпените вреди не се дължи.

По тези съображения, решението на административния съд в осъдителната му част следва да се отмени, а вместо това искът следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение от ОД на МВР - Перник, на дирекцията следва да се присъдят по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 12,50 лв. д. т. за касационното производство.

Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2, вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3185/15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 10839/2022 г. по описа на Административния съд София-град в ЧАСТТА, в която ОД на МВР гр. Перник е осъдена да заплати на Т. Х. Х. сумата от 2 000, 00 лв., с лихвата от 01.12.2018 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменена по съдебен ред, като незаконосъобразна, Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца 410, 00 лв. съдебни разноски по компенсация, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х. Х., против ОД на МВР гр. Перник, иск за осъждането му да му заплати обезщетение в размер на 2000. ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 01.12.2018 г. до окончателното му изплащане, за вреди за периода 29.11.2017 г. 01.12.2018 г., изразяващи се в преживяно от ищеца унижение, стрес, дискомфорт и нарушаване на чувството му за справедливост, претърпени в резултат на Заповед № 17-1158-001005 от 29.11.2017 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, издадена от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник, отменена с влязло в сила Решение № 348 от 04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 355 по описа на Административния съд Перник за 2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Т. Х. Х., гр. София , [жк], [адрес] да заплати на ОД на МВР - Перник разноски по делото в общ размер на 212,50 лева и за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА