Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. К. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9074/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. А., чрез адв. Б. Х. и адв.С. М., срещу решение № 3088/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 11392/2022 г. на Административен съд София град в частта за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № УРИ 5392 ПАМ-885 от 11.10.2018 г. на Н. С. М. при[Фирма 1] за налагане на принудителна административна мярка връщане да страната на произход, заедно със законните лихви от 06.06.2019 г. Излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло исковата претенция на ищеца и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.

О. С. дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/ оспорва касационната жалба като неоснователна в депозирания писмен отговор. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. А., която моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на Н. А. срещу[Фирма 1] за заплащане на обезщетение общо в размер на 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди в следствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № УРИ 5392 ПАМ-885 от 11.10.2018 г. на Н. С. М. при[Фирма 1] за налагане на принудителна административна мярка връщане дo страната на произход. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 8541 от 06.06.2019г. на ВАС по адм. дело № 4075 от 2019 г.

С оспорваното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Административен съд София град е уважил частично исковата молба на Н. А., като е осъдил[Фирма 1] да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед на началник сектор Миграция при[Фирма 1] г. Съдът е приел, че сумата от 2000 лв. се явява справедлива, като за остатъка до 20 000 лв. е отхвърлил исковата молба. Присъдил е и законна лихва от момента на влизане на решението, с което заповедта е отменена, до пълното заплащане на сумата. В осъдителната част съдебното решение не е атакувано и е влязло в сила.

По делото е безспорно установено, че Н. А. е бил задържан на 10.10.2018 г. без документи за самоличност, като било установено, че лицето е с отказан хуманитарен статут. На 11.10.2018г., е издадена и оспорената заповед № УРИ 5392 ПАМ-885, в която на основание чл. 44, ал.1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ е заповядано спрямо Н. А. да се наложи принудителна административна мярка връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, като чужд гражданин.

Ищецът излага твърдения за уронване на честта, достойнството и морала; поругаване на доброто име; ограничаване на свободното придвижване, социалните и личните контакти; психически тормоз от престоя в СДВНЧ; страхът да не бъде изведен в чужда страна; нарушаване на правото му на личен живот;

За доказване на причинените емоционални страдания и дискомфорт у ищеца, в хода на съдебното производство съдът е разпитал свидетеля К. К., приятел на касатора. Съдът счел, че показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани като достоверни, убедителни и достатъчни да обосноват и докажат по категоричен начин, че Аладжов е понесъл твърдените неимуществени вреди. Съдът е посочил още, че ищецът не е ангажирал други доказателства, за да докаже размера на претърпените от него вреди. Все пак съобразява, че издаването на отменената заповед само по себе си е било основателна причина да породи страх и негативни усещания в Аладжов. Поради изложеното е постановил, че искът е частично основателен, като съобразявайки чл.52 от ЗЗД, е направил преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства и е определил сумата от 2000 лв. като справедливо обезщетение. За остатъка до 20 000 лв. административният съд е отхвърлил исковата молба. Присъдил е и претендираната законна лихва от датата на влизане в сила решението на АССГ, с което е отменена заповедта за принудително настаняване на ищеца.

Така постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да бъде установена както незаконосъобразността на актовете, действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка.

Не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон.

Правилен е изводът на съда, че в случая част от твърденията на касатора се отнасят до друг отменен административен акт Заповед за принудително настаняване в СДВНЧ, за обезщетяване от който, от страна на Аладжов е имал инициирано друго производство пред АССГ. В касационната жалба също се навеждат твърдения относно неимуществени вреди във връзка със заповедта за настаняване. Предметът на настоящото производство е претендираното обезщетение във връзка със заповедта за екстрадиране.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, пряка и непосредствена е тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, по силата на безусловно необходимата причинноследствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на Аладжов от незаконосъобразната заповед на Н. С. М. при[Фирма 1], административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, и правилно е определил размера.

Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението, в оспорваната част, в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил частично исковата молба на Аладжов по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу[Фирма 1] за неимуществени вреди, настъпили в резултат на издадения от служители на ответника незаконосъобразен акт.

Съображенията на съда за отхвърляне на иска в неговата цялост, напълно се споделят от касационната инстанция, което съгласно чл. 221, ал. 2, in fine АПК, прави ненужно преповтарянето им.

Предвид изхода на спор и претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Същото е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 (сто) лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3088 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 11392/2022 г. на Административен съд София град в обжалваната част.

ОСЪЖДА Н. А., ЛНЧ [номер], роден на [дата]., в гр. Тюмен, Р. Ф. да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА