Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 9009/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор Пътна полиция (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Кърджали срещу Решение №263 от 10.08.2023 г. на Административен съд - Кърджали, по адм. дело №210/2023 г.

С обжалваното решение съдът e отменил Решение, рег. №1300р-7945 от 19.12.2022 г. на началник сектор ПП при ОДМВР Кърджали, с което на основание чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 7, 1, б. д и 3, б от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива 2006/126/ЕО), е отказано да бъде подменено свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Е. Ахмед.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че неправилно съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за подновяване на СУМПС на лицето. След анализ на относимите нормативни разпоредби, касаторът твърди, че в първоинстанционното производство не е доказана нито една от възможните хипотези по 6, т. 46 ДР ЗДвП, респективно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО, от които да се заключи, че обичайното пребиваване на жалбоподателя е в Р. Б.

Според касатора, съответно на закона, в чл. 13, ал. 1, т. 6 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157), като един от изискуемите документи за подновяване на СУМПС е декларация на лицето, че обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС). Тази регламентация е в унисон с чл. 7, 1, б. д и 3, б от Директива 2006/126/ЕО. Действително обичайното пребиваване на Е. Ахмед е в Р. Т. която не е член на ЕС, но приложимата уредба изрично предвижда като условие за издаване на СУМПС, кандидатът да има обичайно пребиваване в Р. Б. Налице са отрицателните предпоставки на чл. 151, ал. 5 ЗДвП и чл. 17, ал. 15, т. 3 от Наредба № I-157, по отношение на жалбоподателя.

Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз, а именно решение от 01.03.2012 г. по дело С-467/10 и решение от 26.04.2012 г. по дело С-419/10, както и на практика на ВАС Решение №7867 от 30.06.2021 г. по адм. д. №699/2021 г.

Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата против обжалвания административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Е. Ахмед, не изразява становище по касационната жалба. По делото е постъпил писмено отговор от името на ответника от лице, без представителна власт по настоящото дело.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

По делото се установява от фактическа страна, следното:

Е. Ахмед е притежавал Свидетелство за управление на МПС №[номер], издадено му от МВР Кърджали на 19.10.2012 г., за категории В, М и АМ, със срок на валидност - до 19.10.2022 г., като към същото му е бил издаден и Контролен талон №[номер], удостоверяващ наличието на 39 контролни точки, които обстоятелства се установяват и от приложените по делото Справки за нарушител/водач.

На 06.12.2022 г. Е. Ахмед е подал Заявление, рег. № 4381344/2022 за подмяна на свидетелство за управление на МПС, като към същото е приложил изискуемите се документи, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6 от Наредба №I-157, между които и декларация от 06.12.2022 г., че е установил обичайното си пребиваване в Р. Б. и че не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

На 08.12.2022 г. до Е. Ахмед е изпратено Писмо, рег. № 130000-12064 от 08.12.2022 г. на началник сектор Пътна полиция Кърджали, с което е посочено, че обичайното пребиваване на заявителя не е в Р. Б. и не е изпълнено изискването на ЗДвП, като му е дадена възможност в 3 (три) - дневен срок от датата на получаване на уведомлението, да отстрани недостатъка на заявлението и да представи в сектор Пътна полиция при ОДМВР доказателства за обичайното си пребиваване и че в случай, че не представи такива в указания срок, производството по заявлението му ще бъде прекратено, на основание чл. 30, ал. 2 от АПК. Уведомлението е получено от пълномощник на жалбоподателя на 09.12.2022 г.

На 12.12.2022 г. до началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР - Кърджали е депозирана молба от Е. Ахмед, в която е посочено, че във връзка с уведомителното писмо и в изпълнение на указанията, се представят доказателства за обичайното пребиваване на жалбоподателя в Р. Б. 1. Удостоверение за настоящ адрес, изх. № 19 от 12.12.2022 г. и служебна бележка от кметство Птичар, община Момчилград.

По преписката е представена Справка за пътуване на лице български гражданин, изпълнена на 06.12.2022 г. от служител в сектор Пътна полиция Кърджали за Е. Ахмед, за периода от 06.12.2021 г. до 06.12.2022 г., в която справка е отразено, че са намерени 6 резултата, в т. ч. четири влизания в Р. Б. и две излизания от Р. Б.

По преписката е представена и втора Справка за пътуване на лице български гражданин, изпълнена на 07.12.2022 г. от друг служител в сектор Пътна полиция Кърджали, за български гражданин с посочено ЕГН, без посочени имена, за периода от 01.12.2021 г. до 07.12.2022 г., в която справка е отразено, че няма данни за периода.

В хода на производството, заявителят е бил поканен да даде писмени обяснения относно установените несъответствия между представените от него документи и извършените справки, като същият е дал такива, регистрирани с вх. № 130000-12304 от 15.12.2022 г. на ОДМВР Кърджали. В тези писмени обяснения същият е заявил, че живее повече от 185 дни в годината в [населено място] и че се грижи за баща си, който е болен. Заявил, че понякога работи в строителството, а като няма работа си стои на село или ходи до Р. Т. или в чужбина /Белгия/. В обясненията е посочил, че няма регистрирана фирма и че съпругата му живее в Р. Т. при сина му и че тя също няма регистрирана фирма. Посочил е, че няма деца под осемнадесет години, че не е ученик или студент и че при пребиваването си в чужбина, не е бил в командирован.

В хода на производството са били снети писмени обяснения и от кмета на кметство [населено място], регистрирани с вх. № 130000-12281 от 15.12.2022 г. на ОДМВР Кърджали, в които същият е заявил, че познава Е. Ахмед и че той има къща в [населено място], в която живеят и баща му и брат му, както и че често го вижда, като същият престоявал в селото около двадесетина дни. В обясненията заявява, че не е сигурен дали Е. Ахмед през повечето време от годината е в [населено място] и че няма информация дали същият работи някъде и от какво се издържа. В писмените обяснения е посочил, че съпругата и синът на Е. Ахмед живеят в чужбина и тях ги вижда веднъж-два пъти на година, като престоят им е около десетина дни.

В хода на производството са снети обяснения и от брата на заявителя.

На 19.12.2022 г. е издадено Решение, рeг. № 1300р-7945 на началника сектор ПП Кърджали към ОДМВР Кърджали, с което на основание чл. 151, ал. 5 ЗДвП, чл. 7, 1, б. д и 3, б. б от Директива 2006/126/EO, е отказано да бъде подменено СУМПС на Е. Ахмед.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон.

След анализ на относимата нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд намира, че жалбоподателят е български гражданин и като такъв, същият е с постоянен адрес в Р. Б. и няма никакви данни или твърдения, същият да е имал постоянен или настоящ адрес в държава членка на Европейския съюз или че обичайното му пребиваване е в друга държава членка на Европейския съюз, т. е. няма данни или дори твърдения, същият да е живял повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца преди датата на подаване на заявлението в друга държава членка на Европейския съюз. Съдът приема, че дори и да се приеме, че Е. Ахмед е пребивавал повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца в Р. Т. то е пределно ясно, че това не е държава членка на Европейския съюз. Изискуемият се документ по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба №I-157е декларация, че обичайното пребиваване на лицето/водача/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

Като аргумент в полза на направеното тълкуване, съдът сочи изменението на разпоредбата на чл. 151, ал. 9 ЗДвП, в сила от 01.08.2023 г., в която изрично е прието, че от български граждани, пребиваващи в държава извън Европейския съюз, не се изисква попълване на декларация по чл. 151, ал. 5 ЗДвП за удостоверяване на обичайното пребиваване в Р. Б.

По тези съображения съдът отменя обжалвания административен акт.

Решението е правилно.

Съобразно предложение 2 от преамбюла на Директива 2006/126/ЕО, последната съдържа уредба относно правилата за СУМПС, като съществен елемент от общата транспортна политика и с цел хармонизиране на правилата относно свидетелствата за управление между държавите-членки.

Съгласно чл. 151, ал. 5 ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Р. Б. за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.

При подновяване на СУМПС, чл. 7, 3, б. б от Директива 2006/126/ЕО предвижда обичайно пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща свидетелството или доказателства, че кандидатите са учили там за срок най-малко шест месеца.

Определение за Обичайно пребиваване в Р. Б. се съдържа в 6, т. 46 ДР ЗДвП и това е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване. Това определение съответства на чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО.

В съответствие с чл. 15, ал.2 във връзка с чл. 13, ал.1, т. 6 от Наредба №I-157, за подмяна на СУМПС водачът подава декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

Цитираната нормативна уредба изцяло касае правила относно подновяването на СУМПС и хармонизиране на тези правила между държавите членки. Всяка една от посочените разпоредби касае други държави членки, а не държави, извън Европейския съюз, както правилно приема първоинстанционният съд. Р. Т. в която се твърди, че предимно пребивава Е. Ахмед, не е държава членка на ЕС. Нещо повече, не става ясно защо и на какво правно основание административният орган приема за неверни обстоятелствата по подадената декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба №I-157, като в цитираната разпоредба изрично се визират обстоятелства, свързани с друга държава членка на ЕС. По делото не са представени доказателства Е. Ахмед да е с обичайно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз или да е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, безспорен аргумент в полза на посоченото по - горе тълкуване е и изменението на разпоредбата на чл. 151, ал. 9 ЗДвП, в сила от 01.08.2023 г., в която изрично е посочено, че от български граждани, пребиваващи в държава извън Европейския съюз, не се изисква попълване на декларация по чл. 151, ал. 5 ЗДвП за удостоверяване на обичайното пребиваване в Р. Б.

Решение от 01.03.2012 г. на СЕС по дело С-467/10, на което се позовава касаторът, касае възможността правната уредба на приемаща държава членка да съдържа правила, съгласно които последната може да откаже да признае на своя територия свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, т. е. няма отношение към настоящият случай.

Решението от 26.04.2012 г. на СЕС по дело С-419/10, също е неотносимо към предмета на настоящия спор, тъй като каса признаване от държава членка на СУМПС, издадено от друга държава членка.

Решение №7867 от 30.06.2021 г. по адм. д. №699/2021 г. на ВАС не е задължително за настоящия съдебен състав, а и от изложеното в него не може да се направи категоричен извод за идентичност на фактите с настоящия правен спор.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №263 от 10.08.2023 г. на Административен съд - Кърджали, по адм. дело №210/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА