Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове: А. Д. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 9045/2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Н. Г. Я., [населено място], против решение №437/ 4.07.2023 г. по адм. д.№ 138/2023 г. по описа на АС - Пазарджик. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че не е доказано, заявените от И. К., Я. и Еко-Хидро-90 ООД парцели да са идентични. Обратно - с влязло в сила решение по адм. д.№ 352/ 2022 г. по описа на АС-Пазарджик е отменен първия отказ с УП, защото е прието, че земеделските парцели не са идентични.

Ответната страна Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № №437/ 4.07.2023 г. по адм. д.№ 138/2023 г. по описа на АС - Пазарджик е отхвърлена като неоснователна жалбата на Н. Г. Я. против УП № 02-1306500/ 869#5/ 09.01.2023 г. на заместник ИДС на ДФЗ, в частта, в която е извършено намаление на поискана сума за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за Кампания 2020 г. и са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. За да постанови този резултат съдът приема, че отказът за финансово подпомагане и наложените санкции са законосъобразни, защото не са спазени чл. 43, ал.3, т.5 от ЗПЗП и ч.17 от Наредба №5/2009 г. поради застъпване с площи, заявени и от други лица, което не е отстранено.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане.

Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В случая спорът е дали за три декларирани от жалбоподателя парцела за кампания 2020 г. е налице застъпване по чл.17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. и чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а именно: 53285-1281-3-1 с площ 2,18 ха, 53285-1285-2-1 с площ от 2,72 дка и 53285-73-2-1 с площ от 1,59 ха.

За същата кампания е постановен предходен отказ с УП № 02-130-6500/ 869 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за подпомагане за БЗС 53285 1281-3-1 със застъпена площ 2,18 ха, 53285-1285-1 с площ 2,66 ха, 53285-1373-2-1 с площ 0,16 ха, като отказът е отменен с влязло в сила решение № 745/ 13.10.2022 г. по адм. д.№ 352/2022 г. по описа на АС-Пазарджик.

От установените факти по делото не става ясно дали по УП от 10.03.2022 г. и УП от 9.01.2023 г. парцел 53285-1373-2-1 и парцел БЗС 53285-73-2-1 са различни или има някаква техническа грешка. Същото има значение за правилното решаване на спора, защото с решение по адм. д.№ 352/ 2022 г. по описа на АС-Пазарджик са изследвани представени договори за наем от жалбоподателя с община Пазарджик, Еко - Хидро-90 ООД и И. Г. К. и е направен извод, че липсва идентичност с процесните три парцела, заявени от Я., а отказът поради липсата на мотиви е отменен и преписката е върната за ново произнасяне. Последвал е втори отказ на същото правно основание, като за БЗС 53285-2-1 има разминавания с площите, посочени в първото УП, а за третия парцел 53285-73-2-1 освен в площите има разлики и в номерата.

Необосновано и без да е изяснил въпроса за идентичност между трите БЗС, заявени от жалбоподателя и парцелите, за които са представени наемни договори между община Пазарджик и Еко - Хидро-90 ООД и И. Г. К., съдът приема, че има застъпвания и е извел извод за неоснователност на първоначалната жалба. Съдът не е спазил служебното начало и по чл. 171, ал. 5 от АПК не е указал на органа, че не е установил идентичност между БЗС, за които е постановил отказ и парцелите, за които има сключени договори с Еко - Хидро-90 ООД и И. Г. К.. От мотивите на съда няма яснота, въз основа на които доказателства приема, че е налице такава идентичност, с което съществено е нарушен чл. 172а, ал. 2 от АПК. Поради това решението следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане и произнасяне от друг съдебен състав, който при спазване на чл.171, ал. 5 АПК, а при бездействие на страната и служебно по чл. 171, ал. 2 от АПК следва да изясни, включително със съдебна експертиза, дали е налице идентичност между парцелите, за които има постановен отказ за финансово подпомагане и е наложена санкция и тези, които се ползват от други правни субекти въз основа на договори за наем с община Пазарджик.

По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът по съществото на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №437/ 4.07.2023 г. по адм. д.№ 138/2023 г. по описа на АС - Пазарджик.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА