Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 9049/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Сливен, чрез процесуален представител адв. Д. Д., срещу решение № 252 от 23.06.2023 г. постановено по адм. дело № 131/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 101 от 16.03.2023 г., постановено по преписка № 205/2021 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД).

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост – отменителнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК.

Счита, че средствата необходими за изграждане на съоръжения за достъпна среда, следва да бъдат финансирани от бюджета на училището – ползвател на процесната сграда, поради което само СУ "Й. Й. следва да е ответник по делото.

Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което да бъде отменено решението на КЗД. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. Н. К., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение и липса на сочените касационни основания за отмяната му.

Иска решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Сливен е решение № 101 от 16.03.2023 г., постановено по преписка № 205/2021 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), издадено след самосезиране на комисията във връзка с провеждането на кампания „Д. Б. с което КЗД: 1. установява, че Кметът на О. С. не е предприел необходимите действия и мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда на обект: СУ "Й. Й. ", находящ се на адрес: гр. Сливен, [жк], както и не е изградил санитарно-хигиенно помещение на същия обект, с което е допуснал нарушение на чл.5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) ; 2. налага на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр., на Кмета на О. С. административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. и 3. на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., дава задължително предписание на Кмета на О. С. да предприеме действия по осигуряване на достъпна архитектурна среда в съответствие с чл. 17, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и да се изгради достъпно санитарно-хигиенно помещение в съответствие с чл. 73, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. на обект: СУ "Й. Й. , находящ се на адрес: гр. Сливен, [жк], като в 6-месечен срок от съобщаването на решението, адресатът на задължителното предписание е задължен да уведоми КЗД за предприетите действия, като неспазването на последното следва да бъде счетено за условие за прилагане на чл. 82, ал. 1 от ЗЗДискр. .

Като страни в административното производство са конституирани: Председателя на КЗД и Кмета на О. С.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна, което не се оспорва от страните и същото не следва да се преповтаря от касационната инстанция.

При извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и надлежен състав, съгласно чл. 48 и чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр., в разписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че решението е постановено и в съответствие с материалния закон. След подробен анализ на относимата нормативна уредба съдът е обосновал извода, че след като сградата, в която се помещава училището, е публична общинска собственост и кметът на общината не е изпълнил задължението си по чл.169, ал.6 от ЗУТ за осигуряване и поддържане на достъпна архитектурна среда до нея, е допуснал нарушение на чл.5 от ЗЗДискр., във връзка със защитен признак „увреждане“ по реда на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от същия. Приел е, че решението на КЗД е законосъобразно и в санкционната му част и в частта, в която на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на Кмета на община Сливен са дадени задължителни предписания.

По изложените съображения първоинстанционния съд постановил оспореното решение.

Първоинстанционният съд въз основа на установената и неоспорена фактическа обстановка, правилно е съобразил относимата правна уредба и е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Настоящият състав се солидаризира с изводите му, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма и съдържание, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Достъпна среда по смисъла на 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която "изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация".

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че КЗД правилно е приложила ЗЗдискр, Закона за хората с увреждания, както и нормите на Конвенцията за правата на хората с увреждания (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.

Съгласно чл. 9 от Конвенцията "Достъпност" - държавите - страни по конвенцията, са длъжни да предприемат мерки, които да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.

Изискването на чл. 5 от ЗЗДискр, както и на чл. 9 от Конвенцията за осигуряване на достъпна среда е абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги съставлява нарушение на антидискриминационното законодателство.

По делото не се оспорва обстоятелството, че в процесната сграда – публична общинска собственост, предоставена за обществено обслужване в областта на образованието – средно училище, не е създадена достъпна архитектурна среда, в изпълнение разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията и не е изградено достъпно санитарно-хигиенно помещение в съответствие с чл. 73, ал. 1, т. 3 от същата Наредба.

Отговорността да осигурят достъпна среда се носи от всички лица - физически, юридически, публични или частни субекти, след като същите осъществяват ползването на публичното място, осъществят публична услуга, съответно осъществяват контролът върху публичното място.

Предоставянето на общинската сграда за безвъзмездно ползване на СУ "Й. Й. не води до отпадане на задължението на собственика да изгражда и поддържа достъпна архитектурна среда, поради което съдът приема за неоснователни доводите, че това задължение следва да бъде изцяло в тежест само на ползвателя на сградата.

След като Кметът на община Сливен не е изпълнил задълженията си по чл.169, ал.6 от ЗУТ и не е предприел действия по осигуряване и поддържане на достъпна среда в процесната сграда – общинска собственост, е допуснато неравно третиране на лицата с увреждания във връзка с ползването на процесното публично място.

Нарушението правилно е квалифицирано от КЗД, като пряка дискриминация по признак „увреждане“, съобразно чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 ЗЗДискр.

Настоящият състав се солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно преценката за законосъобразност на решението на КЗД в останалите части – наложената глоба е в минимален размер, а даденото предписание е съобразено с нормата на чл.47, т.4 от ЗЗДискр.

Предвид изложеното, в съответствие с правилно разпределената тежест на доказване и последиците от недоказване на благоприятни за адресата на решението на КЗД факти е изводът на АС - Сливен за законосъобразност на оспорения пред него административен акт.

Ето защо, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на КЗД следва да се пресъди сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 252/23.06.2023 г. постановено по адм. дело № 131/2023 г. по описа на Административен съд - Сливен.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на Комисията за защита от дискриминация юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА