Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Т. К. по касационно административно дело № 9122/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на „Х. Н. ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на ул. „Съборна“ № 7, ет. 3, против решение № 3471 от 29.05.2023 г., постановено по адм. д. № 1734 по описа за 2022 г. на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно. Навежда всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на атакувания съдебен акт и отмяна на оспореното пред първата инстанция Решение № Ж-961/29.12.2021 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та). В условия на евентуалност иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира държавна такса за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът – КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10 не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящия съд я оспорва, като неоснователна и недоказана. По същество иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът – „Електроразпределение Север“ АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на бул. „В. В. № 258, В. Т. кула Е, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител, я оспорва, като неоснователна. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Върховната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на „Х. Н. ООД против Решение № Ж-961 от 29.12.2021 г. на КЕВР и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Комисията 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът е установил следната фактическа обстановка:

Административното производство пред КЕВР е започнало по жалба, вх. № Е-12-00-407/13.08.2021 г. на „Х. Н. ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, като предмет на жалбата е възражение срещу неизпълнено искане от страна на електроразпределителното дружество за намаляване на предоставената мощност за обект с абонатен № 05124013 и обект с абонатен № 05124014, находящи се в с. Масларево.

С Решение № Ж-961 от 29.12.2021 г. на КЕВР, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-12-00-407/13.08.2021 г., подадена от „Х. Н. ООД срещу „Електроразпределение Север“ АД, в частта относно намаляване на договорената предоставена мощност за обект с абонатен № 05124013 и обект с абонатен № 05124014, находящи се в с. Масларево. Със същото решение КЕВР прекратила административното производство, образувано по същата жалба и в частта относно начина на измерване на количеството електрическа енергия на обектите, съгласно Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ).

Съдът установил, че „Х. Н. ООД е клиент на „Електроразпределение Север“ АД за обекти с абонатен № 05124013 и абонатен № 05124014, като консумираната електроенергия в тях се ползва за небитови нужди.

На 23.06.2021 г. от „Х. Н. ООД до електроразпределителното дружество са депозирани две искания, съответно с № 5789402/23.06.2021 г. (л. 150-151 от адм. дело № 1734/2022 г. по описа на АССГ) за намаляване на предоставена мощност за обект с абонатен № 05124013 – трафо 1 - производствена площадка в с. Масларево, УИН 3224500051240139 на 3 kW, както и с № 5789384/23.06.2021 г. (л. 148-149, пак там) за намаляване на предоставената мощност за обект с абонатен № 05124014 – трафо 3 – производствена площадка в с. Масларево, УИН 3224500051240147, при което намалената мощност да бъде 100 kW.

Във връзка с подадената до КЕВР от „Х. Н. ООД жалба, „Електроразпределение Север“ АД изразило становище, изх. № 5851288/19.08.2021 г., в което посочило, че в изпълнение на двете искания на касационния жалбоподател за намаляване на мощността, са изготвени Становища на условията за намаляване на мощността на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № 5789402/29.06.2021 г. (л. 246 от първоинстанционното дело) и изх. № 5789384/29.06.2021 г. (л. 245, пак там). В писмото е отбелязано, че клиентът е уведомен за изготвените становища на 09.07.2021 г. Електроразпределителното дружество информирало „Х. Н. ООД, че, за да се изпълни и завърши процедурата по намаляване на мощността и съответно да се подаде за фактуриране желаната от него мощност, е необходимо да бъдат подписани цитираните становища, които били на разположение в Център за обслужване на клиенти на „Енерго-про“ в гр. Г. О. Ако клиентът заяви получаване на документите по електронната си поща, дружеството уточнило, че, при изпращането им обратно, същите трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис.

В допълнителна кореспонденция между „Електроразпределение Север“ АД и КЕВР, електроразпределителното дружество подчертало, че клиентът не е предприел никакви действия във връзка със Становище на условията за намаляване на мощността на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № 5789402/29.06.2021 г. и Становище на условията за намаляване на мощността на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № 5789384/29.06.2021 г. Изразило становище, че процесът по промяна на присъединената мощност е двустранен и договорен, като изготвените от негова страна становища съдържали информация за клиента при какви условия би било възможно намаляване на предоставената за обектите Трафо 1/„Х. Н. и Трафо 3/„Х. Н. мощност, с които условия абонатът следва да бъде запознат и да обективира съгласието си с тях, каквото съгласие не било дадено.

За изясняване на спора по делото, пред първата инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице-електроинженер доц. д-р и.. В. Ч. (л. 345-350, пак там). Съдът е кредитирал заключението от експертизата, като обективно, обосновано и безпристрастно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че жалбата на „Х. Н. ООД против Решение № Ж-961 от 29.12.2021 г. на КЕВР е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Преценил е, че оспореният пред него индивидуален административен акт на Комисията е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и съдържа всички задължителни реквизити за административен акт в писмена форма, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. Счел е, че процесният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Като се позовал на разпоредбата на чл. 37, чл. 38 и чл. 39 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6/Наредба/та – отменена, но действаща към датата на постановяване на обжалваното решение), е приел, че предоставената мощност е договорената между страните и като такава може да бъде изменяна, увеличавана или намалявана само чрез последващо волеизявление – съгласие от клиента. Посочил е, че услугата „намаляване на предоставената мощност“ не може да бъде предприета едностранно от електроразпределителното дружество, а трябва да бъде договорена между страните след подадено заявление от клиента и изготвяне на становище от „Електроразпределение Север“ АД относно възможността за намаляване на предоставената мощност, при съобразяване на реда и условията по Наредба № 6. Допълнил е, че такива становища са Становище на условията за намаляване на мощността на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № 5789384/29.06.2021 г. и изх. № 5789402/29.06.2021 г., които обаче не са подписани от „Х. Н. ООД. Подчертал е, че електроразпределителното дружество няма правомощие едностранно да увеличава или намалява вече договорена мощност. Формирал е решаващия извод че, след като от страна на първоинстанционния и касационен жалбоподател не са предприети действия за приемане на становищата, правилно Комисията е приела жалбата му за неоснователна и е прекратила производството по нея. С тези мотиви съдът е отхвърлил подадената пред него жалба на „Х. Н. ООД, като неоснователна. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при несъбрани в пълен обем доказателства. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Предметът на спора пред компетентния административен орган – КЕВР са неизпълнени от „Електроразпределение Север“ АД искания на „Х. Н. ООД за намаляване от страна на електроразпределителното дружество на предоставена (според данните на „Електроразпределение Север“ АД) мощност за обект с абонатен № 05124013 – трафо 1 – производствена площадка в с. Масларево, УИН 3224500051240139, както и за обект с абонатен № 05124014 – трафо 3 – производствена площадка в с. Масларево, УИН 3224500051240147, при което намалената мощност да бъде съответно 3 kW за първия и 100 kW за втория обект, като касационният жалбоподател, той и жалбоподател пред КЕВР е възразил срещу едностранното определяне от „Електроразпределение Север“ АД на предоставените му (съществуващи) мощности, без да е налице законово или договорно основание за това.

Комисията за енергийно и водно регулиране изобщо не е изследвала относими за правилното решаване на спора въпроси, като: наличен ли е договор за присъединяване на обектите в с. Масларево към мрежата на „Електроразпределение Север“ АД и с каква мощност са присъединени те; каква е предоставената на дружеството-жалбоподател, съществуваща към момента на подаване на исканията, мощност за процесните два обекта; налице е техническа възможност да се удовлетворят исканията на „Х. Н. ООД за намаляване от страна на електроразпределителното дружество на установената за предоставена мощност и ако да, какви са фактическите и правни условия да се случи това. Вследствие на това Комисията е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до непроизнасяне по същество на подадената до нея от „Х. Н. ООД жалба.

Част от тези въпроси са останали необсъдени и от административния съд. Въпреки че е кредитирал заключението от извършената по делото съдебно-техническа експертиза, като обективно, обосновано и безпристрастно изготвено, съдът не е анализирал съдържанието на изготвените от „Електроразпределение Север“ АД Становища на условията за намаляване на мощността на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, изх. № 5789402/29.06.2021 г. (л. 246 от първоинстанционното дело) и изх. № 5789384/29.06.2021 г. (л. 245, пак там). Не е отчел, че е налице противоречие между отговора на въпрос 2 от експертизата и твърдяната от „Електроразпределение Север“ АД в двете становища за предоставена (съществуваща) мощност за обектите трафо 1 и трафо 3 в с. Масларево. Същото се изразява в техническата невъзможност, с оглед установената от вещото лице липса на изградени присъединителни съоръжения в базата на „Х. Н. ООД, потребителят да консумира (по отношение на трафо 1) доставяна мощност от 748 KW, което важи на още по-голямо основание за по-висока такава – тази от 830 KW, която „Електроразпределение Север“ АД твърди в становищата, че е доставяла на жалбоподателя.

Като краен резултат, нито административният орган, нито съдът са изследвали наличието/липсата на технически предпоставки за намаляване от страна на електроразпределителното дружество на предоставената (съществуваща) мощност за обекти с абонатен № 05124013 и № 05124014 в с. Масларево, като не са обсъдили доводите и възраженията на страните в този смисъл.

За установяване на горепосочените обстоятелства, които съдът не е приел за спорни, въпреки оплакванията на дружеството-жалбоподател и данните по административната преписка, не са изложени мотиви. Съдът е постановил решението си в нарушение на прогласения в чл. 7 АПК основнен принцип в административния процес – принципът за истинност. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу решението на КЕВР, при наличието на допуснато от Комисията съществено нарушение на административнопроизводствените правила, АССГ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а вместо това се отмени решението на КЕВР и делото й се върне, като преписка, за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора, на касатора, той и жалбоподател в първоинстанционното производство, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски в размер общо на 2020.80 лв. за първоинстанционното и касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3471 от 29.05.2023 г., постановено по адм. д. № 1734 по описа за 2022 г. на Административен съд – София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № Ж-961/29.12.2021 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, прието по административна преписка, образувана по жалба с вх. № Е-12-00-407/13.08.2021 г., подадена от „Х. Н. ООД и ИЗПРАЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, да заплати на „Х. Н. ООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на ул. „Съборна“ № 7, ет. 3 разноски за две съдебни инстанции в общ размер от 2020.80 (две хиляди и двадесет лева и осемдесет стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА