О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 338

София, 25.01.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : Ж. Д.

Ф. В.

Като изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. д № 2319/2023 г., съобрази :

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Й. И. Г.,чрез назначения му по реда на ЗПрП процесуален представител адв. М. Н. срещу решение № 447 от 26.01.2023г по в. гр. дело № 7426/2022г. на Софийски градски съд, с което предявени от касатора искове на основание чл.344 ал. т.1,т.2 и т.3 КТ срещу работодателя „БМ ПРОТЕКШЪН” за отмяна на уволнение извършено на основание чл.325,ал.1 т.1 КТ, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” и обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал.1 КТ, са отхвърлени.

Въззивният съд е приел, че съставът на прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е бил осъществен след като касаторът Й. И. Г. е отправил писмено покана /предложение / с молба от 05.10.2020г да бъде освободен от длъжността. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за твърденията си, че волята му е била опорочена поради упражнена принуда и отправени заплахи.Отделно от това твърденията му, след указания и възможност да ги уточни, са че един от управителите на ответното дружество заявил как дори да го водят на работа, няма да му плащат.В решението е изтъкнато е, че казаното не би могло да възбуди основателен страх и волеизявлението на ищеца е прието за действително. Доказано е, че работодателят е дал съгласие на същата дата, също писмено и с волеизявление на управител на длужеството върху молбата „Да, считано от 05.10.2020г.„ В исковата молба, включително след уточнения, ищецът не е имал твърдение, че в молбата си за напускане е изявил воля за прекратяване на правоотношението съгласно чл. 326 КТ или чл. 327,т.2 КТ,със или без предизвестие, оспорвал е като незаконосъобразно прекратяванетона ТПО на основание, при което работодателят не дължи предизвестие, респ. обезщетение за срока при неспазването му. Обсъдено е, че след прекратяване на договора на 07.10.2020г е сключено споразумение по което страните са се отказали от насрещни свои насрещни претенции за обезщетения на различни основания, което според въззивния съд няма отношение към оспорваното с иска основание за уволнение и неговите вече настъпили последици.

Касаторът счита решението за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод за противоречие на въззивното решение с установена практика на ВКС по прилагането на чл. 325, ал.1 т.1 КТ като се поддържа, че в случая при волеизявлението по молбата на ищеца липсва яснота, категоричност и безусловност. Изтъкнати са Р№60/20 15г по гр. д.№5467/2014 г, ГК 3-то г. о , Р №183/21.12.2011 год. по гр. д. №565/2010 год. , ГК, 3-то г. о, Р №4/21.02.2012 год. по гр. д. №278/2011 г. , ГК, ІV г. о. и Р №69/20.04.2012 г. по гр. д. №898/2011, ГК, ІІІ г. о, Р№ 00/2010г ГК, ІV г. о, Р№69/2012г по гр. д №898/2011 , 3-то г. о ,Р № 10/2017г по гр. д .№2801/16г на 3-то г. о на ВКС.

Основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК се изтъква по въпроса :

Следва ли да се счита за отправено предложение до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие /чл. 325, ал.1 т.1 КТ/ когато е подадена бланкова - с възможност за ръкописно попълване единствено на името и датата на прекратяване /по текст на работодателя/ в която изрично не е посочено, че работникът желае да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие .

В отговор ответникът „БМ ПРОТЕКШЪН”ЕООД, предтавляван от адв. Т. И. оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване, тъй като не е посочен правен въпрос от значение за изхода на делото, посочените множество решения нямат връзка с казуса. Претендират се разноски

Върховен касационен съд,ІІІг. о счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.Разрешен е трудов спор съобразно диспозитивното начало в процеса, като е постановено решение по исканията на ищеца.Защитата не изтъкна никакви съображения от естество да обосноват оплакването за недопустимост на решението.

Формулираният от защитата въпрос в изложението би имал необходимото правно съдържание съгласно чл 280, ал.1 ГПК,ако се сведе до признаците на съгласието, неговото изразяване и постигане между страните по трудовото правоотношение и кои въпроси се включват в неговия обхват, за да се приложи законосъобразно прекратителното основание по чл.325,ал.1,т.1 КТ.Прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на датата.В този смисъл е цитираната от защитата практика на ВКС ( Р60/15г по гр. д.№5467/2014 г на 3-то г. о ,Р №183/21.12.2011 год. по гр. д. №565/2010 год. , ГК, 3-то г. о Р №4/21.02.2012 год. по гр. д. №278/2011 г. , ГК, ІV г. о. и Р №69/20.04.2012 г. по гр. д. №898/2011, ГК, ІІІ г. о. на ВКС )

Установената практика по прилагане на прекратителното основание не изключва да се манифестира воля от работника или служителя, като се използва бланкова молба със съдържание„Моля да бъда освободен от заеманата длъжност, считано от..” връчена лично на ръководителя или деловодно депозирана след като е попълнена дата, съвпадаща с тази на автодатиране на документа при подписването му. Касае се за спазена писмена форма на предложение, чието съдържание не буди съмнение за волята на подателя. В този смисъл е формирана практиката на ВКС в решение № 193/2019г по гр. д.№767/19,3г. о на ВКС,според която волеизявление със съдържание „моля да бъда освободен” следва да се квалифицира по чл.325, ал.1 КТ.,за разлика от предизвестието по чл.326, ал.1 КТ, материализиращо пряко упражняване на право.

Изрично цитиране на чл.325, ал.1 т.1 КТ не е необходимо съдържание на предложението, за да се приеме същото за ясно, категорично и безусловно.Това следва от установената практика на ВКС по прилагането на нормата.При бланкова молба условието за извод, че волята е явно и недвусмислено изразена, е смисловото единство на саморъчно попълнената част от документа, съпоставена с цялостното му съдържание. След като работодателят резолира положително и в срок молбата изразявайки съгласие, включително относно датата за прекратяване на договора, взаимното съгласие е налице и прекратяването по чл.325, ал.1 т.1 КТ настъпва.В този смисъл са и разрешенията, съдържащи се в изтъкнатата съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение не е в противоречие. Друг е случая, когато в документа има добавки, изразяващи различна по насоченост, съдържание и последици воля на някоя от страните.Те се съобразяват от съда в необходимата за отделните случаи конкретност, по общите доказателствени правила, отнасящи се до частните диспозитивни документи.Изложени мотиви от работника или служителя, изразяващи недоволство от условията на труд, дори отбелязване на претенции произтичащи от прекратяване на трудовото правоотношение не се отразяват на съдържанието на опрваненото предложение. Нито предложението, нито приемането му се нуждаят от мотиви. Всяка от страните може да има свои причини и съображения да желае прекратяването на трудовия договор.Те не се нуждаят от одобрение, за да се постигне взаимно съгласие.

Приложените от защитата съдебни решения по трудови спорове не съдържат указание и насока да се дисквалифицират по основанието на чл.325, ал.1 КТ писмени молби като обсъдената по делото, защото е попълнена готова бланка /молба за освобождаване от работа/ .Не се обосновава изтъкваното от защитата противоречие с практиката на ВКС нито основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по формулирания в изложението въпрос .

Касаторът следва да заплати разноски на ответника в настоящето производство, установени в размер на 1200 лева за адвокатска защита

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 447 от 26.01.2023г по в. гр. дело № 7426/2022г. на Софийски градски съд

Осъжда Й. И. Г. ЕГН [ЕГН] да заплати на „БМ ПРОТЕКШЪН”ЕООД сумата 1200 разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалане

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .