Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

София, 08.05.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2330 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 282/23.01.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 74/14.02.2023г. по в. гр. д. № 9/2023 г. по описа на ОС Благоевград, с което е уважен предявения иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР до размер от 1658,04 лева, по въпроса приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР.

К. Г. дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР иска отмяна на решението, заявявайки неправилност на приетото от въззивния съд, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Насрещната страна по жалбата – ищецът К. К. Ч., не взема становище.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден отговор с ТР № 1/15.03.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл.9, ал.2) са неприложими.

Неправилно, предвид горния отговор, въззивният съд е приел, че за държавните служители по ЗМВР, какъвто е ищецът, следва да се приложат разпоредбите на КТ и по-специално тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ, като бъдат преобразувани отработените 1 652 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Като обусловен от така приетото е неправилен и изводът, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за общо 236, 24 часа труд, чиито размер е 1658, 40 лева.Съгласно тълкувателното решение (съобразено със задължителното действие на решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО), ЗМВР не предвижда възможност за определяне на допълнително възнаграждение за положените часове нощен труд от лица в служебно правоотношение с МВР. Неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от тези служители се компенсират с редица, предвидени в ЗМВР и в КСО, компенсаторни механизми. Празнота на закона няма, а правоотношението се регулира от специалните разпоредби в ЗМВР, което изключва възможността по отношение на положения нощен труд от служители на МВР по аналогия да се приложат КТ и в частност, чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

С горните мотиви на ищеца не се следва претендираното допълнително възнаграждение и обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на спора на ответника се следват сторените разноски, които са за държавни такси в общ размер от 96,34 лева и за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред трите инстанции от общо 300 лева. Ответникът не дължи държавни такси и разноски на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 74/14.02.2023г. по в. гр. д. № 9/2023 г. по описа на ОС Благоевград в обжалваната част, с която е уважен иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и в частта за разноските и държавните такси и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Ч., съдебен адрес адв. Г. Ч., [населено място], [улица], ет., офис, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Министерство на вътрешните работи, [населено място], иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за присъждане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд в периода м. декември 2016 г. – м. декември 2019 г. до размер от 1658,04 лева.

ОСЪЖДА К. К. Ч., съдебен адрес адв. Г. Ч., [населено място], [улица], ет., офис, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи, [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 96,34 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата 300. 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за представителство пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: