Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ДРА. К. при секретар Г. У. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаР. Д. по адм. дело № 11970/2020

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Мюмюн, [ЕГН], [населено място], в качеството ѝ на законен наследник на С. Садула, подадена чрез адв. Т. Б., срещу Решение № 101/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 90/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 г. с изх. № 01-090-6500/224#5 от 04.10.2018 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Кърджали.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно от страна на административния орган не му е предоставен допълнителен срок, в който да отстрани непълнотата на документите при подаване на заявката за второ плащане. Твърди, че доколкото е следвало да се снабди с документи от различни институции, които не са му издадени, то не дължи възстановяване на полученото първо плащане, тъй като това обстоятелство се явява извънредно. Моли за постановяване на решение по съществото на спора, с което жалбата против АУПДВ да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, чрез процесуалния представител юрк. К. И., оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – Р. Мюмюн и С. С. – не вземат становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е второ по реда си пред настоящата инстанция. При предходното разглеждане на делото състав на Административен съд – Кърджали с Решение № 116/30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 400/2018 г., е отменил процесния АУПДВ, като е постановил преписката да бъде върната на административния орган за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. С Решение № 2766/20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9236/2019 г., състав на Осмо отделение на Върховния административен съд е отменил решението на Административен съд – Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са задължителни указания по приложението на материалния закон, по-конкретно съобразяване с разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.).

При новото разглеждане на делото Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на лицето против АУПДВ № 09/06/3/0/02372/2/01/04/01 от 20.09.2018 г., като е формирал извод за законосъобразност на акта съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК. За да постанови решението си, административният съд е установил, че на 08.08.2016 г. С. Садула е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. На 02.05.2017 г. между лицето и ДФ „Земеделие“ е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. На 19.05.2017 г. на С. Садула е отпусната първата част от одобрената субсидия в размер на 19 558 лв. Лицето е подало заявка за второ плащане на 02.07.2018 г., като е установено, че не са приложени всички изискуеми документи съгласно приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. За целта е съставен контролен лист, в който подробно са описани 7 липсващи документа, подписан от лицето. На бенефициера е предоставена възможност да подаде заявката, заедно с липсващите документи, което не е сторено. Поради това на лицето е издаден процесният АУПДВ, с който на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора е отказано второ плащане и му е установено задължение за възстановяване в размер на 19 558,00 лв.

При така установената фактическа обстановка, решаващата инстанция е приела, че правилно от страна на органа е приложена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., тъй като лицето не е изпълнило задължението си за представяне на всички изискуеми документи в предвидения срок.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци.

Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. В случая безспорно е установено, че лицето, с подаване на заявката за второ плащане, не е представило всички необходими документи съгласно Приложение 11 към чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. С оглед това, правилно органът е отказал второ плащане на бенефициера и му е установил задължение за възстановяване на сумата 19 558,00 лв., представляваща първо плащане. По касационните оплаквания:

Противно на твърденията на касатора, от страна на органа е предоставена възможност за допълнително предоставяне на документите към заявката за второ плащане съгласно изискванията на чл. 34 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., но лицето така и не ги е представило.

Неоснователни са и възраженията, че неподаването на документите се дължи на непредвидени обстоятелства, доколкото зависи от различни институции. Безспорно по делото е установено по отношение на един от липсващите 7 документа – удостоверение за регистрация на животновъден обект по чл. 137, ал. 6 от ЗВМД, че директорът на ОДБХ е отказал издаването му поради констатирани нарушения на ветеринарномедицинските изисквания. Установено е и че вместо за копие на годишна данъчна декларация за 2017 г., С. Садула е подал заявление за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК. Поради това няма как лицето да се приеме за добросъвестно или да се обоснове наличие на извънредни обстоятелства, още повече, че съгласно чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към който препраща пар. 16 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., процесният случай не попада в обхвата на изчерпателно изброените хипотези, при наличието на които се приема, че се касае за форсмажорни обстоятелства.

С оглед изложеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на обжалвания акт, при съобразяване със задължителните указания, дадени от ВАС, Административен съд – Кърджали е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 90/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали

ОСЪЖДА С. Мюмюн, [ЕГН], [населено място], в качеството ѝ на законен наследник на С. Садула, да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Кърджали 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мирослав Мирчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. Д. п/ Христо Койчев