Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
при участието на секретаря К. П. като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 2405 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по подадена от “К. Т. ООД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 616/08.02.2023 г. по гр. д. № 1042/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 20146354 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 18493/2020 г. на Софийски районен съд, в частта, с която “К. Т. ООД е осъдено на осн. чл. 200 КТ да заплати на А. А. А. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното издължаване.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
По делото е постъпил писмен отговор от насрещната страна А. А. А., с който се излага становище за неоснователност на касационната жалба.
По делото е постъпил писмен отговор и от третото лице - помагач „ЗАД „Армеец“, в която се изразява становище за основателност на касационната жалба.
С определение № 3995/11.12.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правен въпрос: за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност.
Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна. Тя може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. Отговорността обаче може да се намали, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание, и в нарушение технологичните правила, и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Той следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност, и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
С оглед отговора на повдигнатия въпрос, обжалваното решение е частично неправилно.
В случая във въззивната си жалба ответното дружество - работодателят е навело довод за неправилност на първоинстанционното решение във връзка с заявено още с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване. В този случай, въззивният съд е следвало да изложи мотиви относно механизма на трудовата злополука и поведението на пострадалия при настъпването й, и да формира изводи относно наличието, респ. липсата на твърдяната груба небрежност, каквито мотиви той не е изложил.
Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде частично отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.
Правилно въззивният съд е приел наличието на валидно трудово правоотношение между страните, по времето на изпълнението, на произтичащите от което трудови задължения, ищецът, като работник в ответното дружество, е претърпял трудова злополука, в резултат на която е получил увреждания, причинили му болки и страдания. Неправилно обаче не е изложил каквито и да е било мотиви във връзка със своевременно направеното от работодателят възражение за съпричиняване от страна на работника, като изобщо не е изследвал поведението на пострадалия при настъпване на трудовата злополука и допуснати ли са нарушения от негова страна на основни правила за безопасна работа при ремонт на трошачната машина.
От приложения по делото протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 28.05.2019 г., се установява, че на 28.05.2019 г., около 09.20 ч., ищецът А. А. и С. Б., общи работници, влизат в улея на трошачната инсталация, в близост до трошачните валове, за да отстранят заседнал скален къс, без да се обучени и инструктирани за това; при което въжето, с което е вързан скалния къс се изхлузва и удря А. А.; в момента на злополуката работниците все още се намират във вътрешността на машината вместо на оказаното обезопасено място - обезопасена странична платформа със защитна преграда, като работодателят е допуснал нарушения на чл.166, ал.2 и ал.3, и на чл.186, ал.1 от Наредба №7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; на чл.127, ал.1 КТ, на чл.16, ал.1, т. 7 от Закон за здравословните и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и на чл.4, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Ето защо съдът приема, че в случая работодателят, на който е възложено задължението да осигури безопасни условия на работа при ремонта на трошачната инсталация, е допуснал нарушение на посочените по - горе разпоредби на Наредба № 7/23.09.1999 г., на КТ, на ЗЗБУТ и на НРВПО, а работникът А. А., навлизайки във вътрешността на машината - улея, в близост до трошачните валове, е допуснал грубо нарушение на основните изисквания за безопасни условия на труд при ремонтните работи, като лекомислено е приел, че може да предотврати настъпването на трудовата злополука, неполягайки грижата, която и най - недобросъвестният, зает със същата дейност при подобни условия, би положил.
При така установената фактическа обстановка, отчитайки обективното съотношение на приносите за настъпване на трудовата злополука от страна на работодателя и на работника, настоящият съдебен състав приема, че процентът на съпричиняване на злополуката от страна на пострадалият А. А. е 30 %.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука, вземайки предвид възрастта на ищеца към настъпване на трудовата злополука- 21 г., характера на уврежданията, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, настоящото състояние на пострадалия, с налични трайни проявления на част от получените увреждания, свързаните с физическите травми психологични оплаквания, имащи за пострадалия психотравматиращ характер към средна степен на изразеност, но без тежки клинични проявления и липса на изявена социална дезадаптация, липсата на усложнения при протичането на лечебния процес /с изключение на травмата на инфраорбитралния нерв/, настоящият съдебен състав счита, че справедливия размера на обезщетението възлиза на 60 000лв. Ето защо, при отчитане процента на съпричиняване, искът по чл.200, ал.1 КТ е частично основателен до размера на сумата от 42 000лв., поради което и на осн. чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е уважен за разликата над този размер до сумата от 60 000 лв. и вместо нето бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен за сумата над 42 000лв., както и в частта на разноските.
По разноските: С оглед изхода на спора, А. А. следва да бъде осъден да заплати на „К. Т. ООД направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на общо 6738,79лв.; „К. Т. ООД следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. С. Ч., САК, [населено място], [улица], ет.4, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от общо 13 085,10 лв.- адвокатско възнаграждение, дължимо за всички съдебни инстанции, а на осн. чл.78, ал.6 ГПК по сметката на СРС сумата от общо 1785лв.- държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 616 от 08.02.2023 г. на СГС, ІІ- Г въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 1042/2022 г., с което е потвърдено решение № 20146354/25.06.2021 г. на СРС, 65 състав по гр. д. № 18493/2020 г. в частта, с която „К. Т. ООД е осъдено да заплати на А. А. А. на осн. чл.200, ал.1 КТ сумата над 42 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на разноските, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният А. А. А. против „К. Т. ООДС иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата над 42 000 лв. до сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 28.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „К. Т. ООД, ЕИК:[ЕИК] на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. да заплати на адв. С. С. Ч., САК, [населено място], [улица], ет.4, сумата от общо 13 085,10 лв.- адвокатско възнаграждение, а по сметката на Софийски районен съд на осн. чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1785 лв.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „К. Т. ООД направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на общо 6738,79 лв.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: