О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1817

гр. София,02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 929 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Саневиан“ ООД, [населено място] срещу решение № 26 от 23.01.2023 г. по в. т. д. № 795/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 260344 от 19.05.2022 г. по т. д. № 2690/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу „Венис казинос“ ООД искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците във „Венис казинос“ ООД, взети на 12.12.2019 г., по т. 2, пр. 1 от дневния ред за освобождаване на Р. Г. П. като управител на дружеството и по т. 2, пр. 3 от дневния ред за избор на Ю. Б. З. за нов управител на дружеството. Решението на първоинстанционния съд в частта, с която по иска по чл. 74 ТЗ на „Саневиан“ ООД срещу „Венис казинос“ ООД е отменено решението по т. 3 от дневния ред на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 12.12.2019 г. за промяна в адреса на управление на дружеството, не е обжалвано и е влязло в сила. С влязло в сила определение от 3.12.2020 г. по т. д. № 2960/2019 г. на Софийски градски съд /определението е потвърдено с определение по ч. гр. д. № 993/2021 г. на СГС, което не е допуснато до касационното обжалване с определение по ч. т. д. № 1925/2021 г. на ВКС/ производството по делото е прекратено в частта по исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на същото общо събрание на съдружниците в ответното дружество по т. 1, с което не се приема решение за избор на одитор, и по т. 2, пр. 2, с което е отказано да бъде прието решение за освобождаване на досегашния управител от отговорност.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че в противоречие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че нередовността в свикването на общото събрание не е доказана предвид непредставяне на препис от поканата за свикването му. Сочи, че в противоречие със закона – чл. 137, ал. 6 ТЗ съдът е отхвърлил и доводите на касатора ищец, че вземането на оспорените решения е опорочено, тъй като не са представени изрични пълномощни за участие в заседанието на общото събрание, които да посочват и начина, по който следва да бъде упражнено правото на глас на съответния съдружник. Поддържа, че в нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ липсва необходимо мнозинство за приемането на решенията на общото събрание по точка 2, пр. 1 и пр. 3 от дневния ред. Счита, че съдът е следвало да тълкува дружествения договор при приложение на критериите по чл. 20 ЗЗД и да приеме, че за вземането на процесните решения в дружествения договор е предвидено мнозинство от 80 % от капитала, тоест по-голямо от законоустановеното, което определя взетите решения като незаконосъобразни. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. При предявен по реда на чл. 74 ТЗ иск, когато като основание за отмяна на решението се сочат допуснати процедурни нарушения при свикването и/или провеждането на общото събрание, следва ли ответното дружество да докаже законосъобразното свикване и/или провеждане на заседанието на общото събрание? 2. Изрично ли е по смисъла на чл. 137, ал. 6 ТЗ пълномощно за участие и гласуване на заседание на общото събрание на съдружниците, ако в същото не е предвиден начинът, по който пълномощникът следва да упражни правото на глас на своя упълномощител?; 3. Следва ли при тълкуването на дружествения договор съдът да изхожда от изявената от страните воля и длъжен ли е да установи действителното и съдържание, като прилага установените в чл. 20 ЗЗД критерии?; 4. Следва ли въззивният съд да следи за неправилно или непълно разпределение на доказателствената тежест и при необходимост да повтори опороченото действие на първоинстанционния съд?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?; 6. Разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“ Твърди, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 - на решение № 104/03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г., I т. о., решение № 107/13.10.2010г. по т. д. № 1123/2009г., I т. о., решение № 26/02.04.2009 г. по т. д. № 533/2008 г., II т. о., решение № 812/05.01.2007 г. по т. д. № 434/2006 г., I т. о.; по въпроса по т. 2 – на решение № 60006/19.07.2021 г. по т. д. № 2561/2019 г., I т. о; по въпроса по т. 3 - на решение № 170/15.10.2013 г. по т. д. № 595/2012 г., II т. о., решение № 16/28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 г., II т. о., решение № 28/01. 03. 2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г., IV г. о., решение № 60033/03.06.2021 г. по т. д. № 614/2020 г., I т. о.; по въпроса по т. 4 – на решение № 151/11.06.2012 г. по гр. д. № 1055/2011 г., III г. о.; по въпроса по т. 5 – на решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г., II т. о., решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г., IV г. о. и по въпроса по т. 6 - на решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., II т. о., решение № 324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009 г., IV г. о. и решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., IV г. о. Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Ответникът „Венис казинос“ ООД и третите лица помагачи на страната на ответника „ВСС 2009“ ЕООД, „Би гейминг груп“ ООД и „Братя М.“ ООД не са депозирали отговори на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е приел, че между страните не се спори, че на 12.12.2019 г. в [населено място] е проведено извънредно общо събрание на съдружниците във „Венис казинос“ ООД при дневен ред: 1. вземане на решение за избор на одиторско дружество – „Е. Ел Би България“ ООД за заверка на ГФО на дружеството; 2. вземане на решение за освобождаване на досегашния управител и освобождаването му от отговорност, както и избор на нов управител; 3. вземане на решение за промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. От протокола за проведеното събрание съдът е установил, че на него са присъствали представители на всички съдружници, като съдружниците „Саневиан“ ООД и „ВСС“ ЕООД са представлявани от пълномощници с пълномощни, приети като доказателства по делото.

Въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца въззивник за нередовност на процедурата по свикване на общото събрание поради непредоставяне на подробна информация за подлежащите на гласуване точки от дневния ред. Изтъкнал е, че по делото няма спор, че съдружниците са редовно поканени за участие в процесното общо събрание. Счел е за недоказано твърдението на ищеца за липса на подробна информация за проектите на подлежащите на гласуване решения, тъй не е представил препис от поканата за процесното извънредно общо събрание. Решаващият състав е формирал извод, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 6 ТЗ, доколкото от представените по делото пълномощни се установява, че съдружниците „ВСС 2009“ ЕООД и „Саневиан“ ООД са учредили в полза на представлявалите ги лица представителна власт за участие в извънредното общо събрание на съдружниците на 12.12.2019 г. и в пълномощните са указани проектите на решения, по които пълномощниците следва да гласуват от името на съответния съдружник.

Съдът е направил заключение и за липса на опорочаване на взетите решения за освобождаване на стария и избор на нов управител поради неспазване на изискването на закона и дружествения договор относно мнозинството за вземане на атакуваните решения. Доколкото уговорката по чл. 20 от дружествения договор, че горните решения се вземат „с мнозинство, повече от 8 от капитала“, е неясна и не може да бъде извлечена действителната воля на съдружниците, съдът е приел, че в случая е приложимо предвиденото в закона мнозинство за вземане на решенията, а именно – повече от 1 / 2 от капитала, като оспорените решения са приети именно с посоченото мнозинство.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият от въведените от касатора въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е свързан с оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е счел, че с оглед непредставянето от негова страна на поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в ответното дружество не може да се приеме за опорочена процедурата по свикване на събранието. В обжалвания акт действително е прието, че твърденията на ищеца за липса на подробна информация за проектите на подлежащите на гласуване решения не се доказват при условията на пълно и главно доказване, тъй като въззивникът ищец не е представил препис от поканата за събранието, а видно от протокола за провеждането – не е сторил и възражения в тази насока. Независимо от изложеното от съда, в случая се касае до въпрос, който въобще не е включен в предмета на делото, тъй като исковете по чл. 74 ТЗ не са основани на твърдения за нарушения в процедурата по свикване на общото събрание. В исковата молба, без да се оспорва редовността на свикването на общото събрание, се поддържа, че дневният ред на събранието не е отговарял на изискванията на закона и не е бил в достатъчна степен точен и конкретен. Поради това включеното в поставения от касатора въпрос твърдение за въведено като основание на исковете по чл. 74 ТЗ допуснато нарушение при свикването на събранието не съответства на обстоятелствата, от които се извежда спорното потестативно право. Изложеното изключва съответствието с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и на процесуалния въпрос по т. 4 относно задълженията на въззивния съд във връзка с неправилното разпределение от първоинстанционния съд на тежестта за доказване, доколкото той е поставен във връзка с изводите на въззивния съд относно доказването на редовността на свикването на процесното общо събрание.

По втория релевантен за изхода на спора въпрос е формирана практика на ВКС. С решение от 21.06.2024 г. по т. д. № 2247/2022 г. на ВКС, I т. о. при позоваване на задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС и на постоянната практика на ВКС относно понятието изрично пълномощно в хипотезата на чл. 137, ал. 6 ТЗ /предишна ал. 4, ДВ, бр. 105 от 2016 г./, според която за да може съдружник да гласува на общо събрание на съдружниците чрез представител, е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник, както и на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, е прието, че изискването въпросите, които ще се обсъждат на събранието, задължително да фигурират в поканата, следва да бъде отнесено и към съдържанието на пълномощното. Дадено е разрешението, че освен пълна конкретизация на представлявания и представителя, както и на събранието, за което се отнася упълномощаването, пълномощното следва да съдържа и въпросите, по които е упълномощен да гласува пълномощникът. Посочването в пълномощното на начина на гласуване по всеки въпрос /с да или не/, на конкретните решения или кандидатури, които следва да бъде подкрепени от пълномощника, обаче не е въведено като задължително изискване в закона и не може да се разглежда като реквизит, обуславящ редовността на пълномощното. Такова изискване би ограничило възможността пълномощникът да съобрази обсъжданията на събранието, изказванията на другите съдружници, техните предложения и становища, както и всяка информация по въпросите от дневния ред, която ще бъде предоставена по време на събранието. Следователно в пълномощното е достатъчно да се посочи, че пълномощникът може да гласува по въпросите от дневния ред по собствена преценка. Същевременно няма пречка в пълномощното да се посочи изрично как следва да гласува пълномощникът по всички или по някои от въпросите, доколкото ограниченията в обема на представителната власт, когато не са въведени от закона, са предоставени на волята на упълномощителя. Такава пълна конкретизация на начина на гласуване по всеки въпрос от дневния ред би била възможна, ако съдружникът упълномощител е формирал предварително своето становище по всички въпроси и пълномощникът следва само да предаде неговото волеизявление. При всички случаи водеща е преценката относно възможностите на пълномощника да защити интереса на упълномощилия го съдружник. Както е прието и в мотивите на Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. В случая решаващите аргументи на въззивния съд напълно съответстват на практиката на ВКС по поставения въпрос, поради което не се е осъществило въведеното допълнително основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса по т. 3 относно критериите за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД. В решенията по чл. 290 ГПК, с които касаторът е аргументирал това основание, е застъпено последователно поддържаното от ВКС становище, че при неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора според критериите на чл. 20 ЗЗД, за да изясни действителната, а не предполагаема воля на договарящите, че прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя вложената от страните обща воля и че не може по пътя на тълкуването да бъдат изменени поетите с договора задължения или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. В конкретния случай въззивният съд в съответствие с установената практика на ВКС е анализирал спорната и неясна уговорка на чл. 20 от дружествения договор, според която решенията относно освобождаването и избор на нов управител, „се вземат с мнозинство от 8 от капитала“. Изразил е становище, че в случая уговорката е дотолкова неясна, че от нея не може да се извлече действителната воля на съдружниците, поради което следва да намери приложение диспозитивното правило на чл. 137, ал. 3, изр. последно ТЗ за изискуемо за вземането на решенията за избор и освобождаване на управителя обикновено мнозинство. Изразеното становище на съда не разкрива отклонение от практиката на ВКС. Що се отнася до невъзприемането от съда на тезата на касатора, че в дружествения договор е предвидено мнозинство от „80 % от капитала“, то правилността на изводите в обжалваното решение не подлежи на проверка в производството по селекцията на касационните жалби..

По процесуалните въпроси на касатора по т. 5 и т. 6 от изложението също не се установява отклонение от практиката на ВКС, съответно съществуване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касация. С. Т. решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция, но само като приеме, че обжалваното решение подлежи на потвърждаване и след като мотивира, защо оплакванията в жалбата са неоснователни, респ. защо събраните пред втората инстанция доказателства не променят крайния изход на спора /чл. 272 ГПК/. В случая независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, съставът на въззивния съд е извършил самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото и е дал отговор на оплакванията на въззивника ответник. Въпросите са свързани с твърдения за необсъждане на доводите на въззивника за нередовно свикване на събранието и за отклонение от нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на дружествения договор, поради което следва да бъде съобразено и вече изложеното по предходните въпроси на касатора.

Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Същевременно при обосноваване на очевидната неправилност на обжалваното решение касаторът отново се позовава на необсъждането от въззивния съд на доводите му, съответно - на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Очевидната неправилност е основание за достъп до касация, което е независимо от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 23.01.2023 г. по в. т. д. № 795/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.