Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 9232/2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. М. ООД със седалище в гр. Левски, чрез адв. Б., срещу Решение №394 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело №273/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Предписание изх. №ИЗХ23018531 от 23.03.2023г. на Гл. инспектор в Дирекция инспекция по труда(ДИТ) – Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното предписание. Претендира разноски.

Ответникът – Дирекция инспекция по труда – Ловеч счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.

За да отхвърли жалбата на дружеството, първостепенният съд е приел, че законосъобразно компетентното длъжностно лице в ДИТ – Ловеч е издало оспореното предписание, вследствие на издаденото преди това Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между ООД-то и С. А. К. за длъжност „Шофьор, лекотоварен автомобил“.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, в случаите, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда.

Последващо и на основание на постановлението по чл.405а ал. 1 контролните органи на Инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, в резултат на което е издаден и разглеждания в това производство акт от дата 23.03.2023г.

Не е спорно, че оспореният административен акт е издаден въз основа на данни от проверка, осъществена от органите на ДИТ– Ловеч на 14.02.2023 г., при която на бул.“Освобождение“ в гр. Ловеч е спрян за проверка автомобил „Ф. Т. с рег. № [рег. номер], управляван от С. К..

При извършена документална проверка административният орган е установил, че автомобилът се стопанисва от дружеството „А. М. ООД въз основа на договор за наем, както и че К. няма сключен трудов договор, а извършва превоза на стоки въз основа на граждански договор от 03.01.2023 г. за сметка и с транспортно средство, предоставени му от касатора в настоящето производство.

При така установеното от фактическа страна съставът на Административен съд – Плевен неправилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от териториално компетентен административен орган.

Съгласно нормата на чл.21 ал.4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“ имат компетентност на контролен орган по спазване на трудовото законодателство в териториалния обхват на съответната дирекция.

По аргумент от чл.405а, ал.3 и ал.4 от КТ постановлението за обявяване на съществуването на трудовото правоотношение е с правната стойност на действителен трудов договор, считано от датата на възникване на трудовото правоотношение. При тези съображения следва да се приеме, че фактически е налице възникнало трудово правоотношение, което при липсата на сключен писмен трудов договор подлежи на обявяване при съобразяване на Глава пета от КТ - „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“, Раздел I „Трудов договор“, респективно и съобразяване с разпоредбите на чл.66, ал.1, т.1 и ал.3 от КТ.

В разглеждания случай местоработата на С. К. в качеството му на заемащ длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ и изпълняващ работа, свързана с пътуване между две и повече населени места, е седалището на дружеството „А. М. ООД, което съобразно вписаното в Търговския регистър е в гр. Левски. Предвид това и с оглед цитираната норма на чл.21, ал.4 от У. П. на ИА „ГИТ“, териториално компетентната дирекция, която е следвало да издаде както постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл.405а, ал.1 от КТ, така и предписанието по ал.4 е дирекцията по местоработата на К. - Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, а не тази в гр. Ловеч. Оспореният в настоящето производство адм. акт е издаден от териториално некомпетентен орган, с оглед което е нищожен.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, подлежи на отмяна като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният акт бъде обявен за нищожен. Тъй като атакуваният административен акт е нищожен, поради некомпетентност и с оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, настоящият съд следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне.

По разноските.

С оглед изхода от спора разноски се дължат на касационния жабоподател, за когото се констатира те да са в размер на общо 1 420 лева съобразно представения списък на направените разноски(420 лева платени ДТ и 1 000 лева за адвокатски хонорар съобразно представените доказателства за тяхното изплащане общо за двете инстанции). Разноските за адвокат не се прекомерни, тъй като минималният размер за този вид дела съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и то за една инстанция от 1 000 лева, като тук не се включва дължимия ДДС(или минимумът с включен ДДС е 1 200 лева съгл. § 2а от Наредбата).

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №394 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело №273/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на „А. М. ООД със седалище в гр. Левски срещу Предписание изх. №ИЗХ23018531 от 23.03.2023г. на Гл. инспектор в Дирекция инспекция по труда – Ловеч, както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОБЯВЯВА нищожността на Предписание изх. №ИЗХ23018531 от 23.03.2023г. на Гл. инспектор в Дирекция инспекция по труда – Ловеч.

ИЗПРАЩА административната преписка по компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен за произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище в гр. София, бул. „Княз „А. Д. №3 да заплати на „А. М. ООД със седалище в гр. Левски сумата от общо 1 420(хиляда четиристотин и двадесет) лева разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ