Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 9279/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на МК ИЗОСИСТЕМС 13 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], против Решение № 3278/18.05.2023 г., постановено по адм. д. № 7571/2022 г. по описа на Административен съд София - град.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията се отнасят до заключението на съда за законосъобразност на процесния административен акт предвид съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. В касационната жалба са развити аргументи за неправилност на изводите на съда и органите по приходите за липсата на реалност на доставките по фактурите от Левъл МС ЕООД, Маверик 13 ЕООД и Славмет ЕООД. Твърди, че всички предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит са доказани въз основа на двете експертни заключения по делото и показанията на св. Вл. Иванов. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
По делото е постъпила и частна жалба от МК ИЗОСИСТЕМС 13 ЕООД срещу Определение № 5410/23.06.2023 г., постановено по адм. д. № 7571/2022 г. по описа на Административен съд София град. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и последното се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК. В частната жалба са развити подробни аргументи. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно определение.
Ответната страна - директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. В., която я оспорва като неоснователна и недоказана и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 5 930 лв.
Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, които са неблагоприятни за нея.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22221420008080-091-001/17.11.2021 г., издаден от Г. М. - орган, възложил ревизията и А. Н. - ръководител на ревизията, в потвърдената част с Решение № 1026/01.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09 и м. 11.2020 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 59 501 лв. по фактури, издадени от Левъл МС ЕООД, Маверик 13 ЕООД и Славмет ЕООД и лихви в размер 6 500,01 лв.
Фактическите установявания по делото проследяват извършените процесуални действия в хода на ревизията, възложена със ЗВР № Р-22221420008080-020-001/18.12.2020 г. Въз основа на констатираните обстоятелства от ревизиращия екип с РД № Р-22221420008080-092-001/16.07.2021 г. е направено предложение на жалбоподателя да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Същите се свеждат до невъзможност да бъде осъществен контакт с всички доставчици, липса на кадрови, технически и материален потенциал за извършване на сделките, неподаване на ГДД по чл. 92 ЗКПО.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя е разпитан като свидетел В. И., бивш служител при МК ИЗОСИСТЕМС 13 ЕООД и са приети две заключения на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които са обсъдени в мотивите по същество.
От правна страна решаващият съд е потвърдил валидността на РА, приемайки, че е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта.
За да отхвърли жалбата съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и не противоречат на събраните доказателства и установените факти по делото. След мотивите относно разпределението на доказателствената тежест в процеса са посочени приложимите правни разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Съгласно относимата практика на СЕС в случая, проверката за реалното осъществяване на процесните доставки се осъществява в съответствие с правилата за доказване по националното право. Ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производство доказателства от жалбоподателя не обосновават извод за реалността на спорните доставки. Изложените аргументи се отнасят до невъзможността да бъде установен предметът на доставките предвид отразяването във фактурите като материали по опис и без такива да са представени. Счетоводното отразяване на материалите и услугите на директен разход и липсата на аналитичност не позволяват и на вещото лице да направи категоричен извод за влагането и изписването за конкретни обекти. Свидетелските показания не могат да заместят отсъствието на преки писмени доказателства за извършени доставки на СМР, нито доставките на стоки, за които няма данни за произхода, транспортирането и тяхното предаване. При това положение е направен извод за законосъобразност на РА.
Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.
Оплакванията в касационната жалба не се споделят след извършената проверка на доказателствения материал по делото. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно.
Касационните съображения не засягат приетото от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Същото е съобразено с установената съдебна практика на националните съдилища и на СЕС. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.
Тъй като въз основа на това МК ИЗОСИСТЕМС 13 ЕООД черпи за себе си благоприятни правни последици, то в негова тежест е било да докаже, че отговаря на предвидените условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Проверката на всички известни факти във връзка с реалността на доставката е необходимо, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Последното е спазено в обжалваното решение. В същия смисъл са т. 31 и т. 32 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник, както и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К.
Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Съвкупната преценка на резултатите от двете заключения по ССЕ и свидетелските показания с останалите доказателства по делото, не води до извод за незаконосъобразност на РА и не подкрепя твърденията в касационната жалба за наличие на реални доставки по съответните фактури, издадени от Левъл МС ЕООД, Маверик 13 ЕООД и Славмет ЕООД. В това отношение съдебните мотиви могат да бъдат допълнени като се обърне внимание, че и след поредната проверка от експерта не са констатирани плащания по фактури № 0...37/11.08.2020 г. и № 0...42/19.08.2020 г., издадени от Славмет ЕООД на обща стойност 186 000 лв., както и по фактура № 30...17/29.05.2020 г., издадена от Маверик 13 ЕООД на стойност 60 000 лв. Т.е. освен невъзможността да бъдат установени конкретните параметри на сделките, точен предмет, вид и характеристики, са налице допълнителни обстоятелства, които поставят под съмнение изпълнението в случая. Действително плащането не е елемент от фактическия състав на спорното право, но посоченото несъответствие от 246 000 лв. при обща стойност по всички фактури 357 006 лв. дискредитира напълно тезата на касатора. В тази връзка недоумение будят и констатациите на експертизата относно липсата на данни за осчетоводяванията при дружеството по фактура № 30...17/29.05.2020 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението, доколкото изискването е за обективното му обсъждане заедно останалите доказателства по делото, което е изпълнено.
Изграждането на защитната позиция на МК ИЗОСИСТЕМС 13 ЕООД около практиката на СЕС и по-конкретно решенията по съединени дела C-80/11 и C-142/11, по дело С-324/11 и по дело С-142/11, е логично да бъде използвано предвид установените от решаващия съд и органите по приходите значителни несъответствия и невъзможност да бъде доказано по безспорен начин извършването на процесните стопански операции между него и дружествата Левъл МС ЕООД, Маверик 13 ЕООД и Славмет ЕООД през ревизираните данъчни периоди. Според посочената преюдициална практика не е допустимо добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или чисто формални нарушения, но след доказване реалността на пряката сделка. В случая именно тя е била оспорена от органите по приходите, а в хода на съдебния процес задълженото лице не е доказало твърденията си по убедителен начин. Наведените касационните оплаквания в тази връзка са изцяло неоснователни.
Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата срещу РА се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.
Настоящият касационен състав намира за неоснователни частната жалба срещу Определение № 5410/23.06.2023 г., постановено по адм. д. № 7571/2022 г. по описа на Административен съд София град, както и направеното възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК се явява специална на соченото от касатора правило на чл. 143, ал. 3 АПК. С оглед на засегнатия публичен ресурс от 66 001,01 лв. при обжалването на РА № Р-22221420008080-091-001/17.11.2021 г. в настоящия случай е справедливо и на двете страни да бъде предоставено идентично по обем право на разноски.
При този изход на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП (по арг. от 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 5 930 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3278/18.05.2023 г., допълнено с Определение № 5410/23.06.2023 г., постановени по адм. д. № 7571/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА МК ИЗОСИСТЕМС 13 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 5 930 лв. (пет хиляди деветстотин и тридесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА
/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА