Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 9270/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" против Решение № 5237/03.08.2023г., постановено по адм. дело № 10243/2022г. на Административен съд София - град, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/480#1 от 09.08.2022г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на „Ф. Я. ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 10 728.12лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилно съдът е приел, че оспорения АУПДВ е постановен при неспазване изискванията за съдържание, тъй като мотивите в него били лишени от достатъчна правна и фактическа обосновка, предвид на това, че в акта ясно и непротиворечиво е посочено на какви обстоятелства фондът основава своите претенции за възстановяване на финансовата помощ.

Неправилен е и извода на АССГ, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, поради неуведомяването на дружеството за наличие на нарочен акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г., тъй като се представени доказателства за наличието на такова писмо в Системата за електронни услуги, част от ИСАК и само недобросъвестното поведение на дружеството го е лишило от узнаване на съдържанието на последното, но то не оказва влияние върху законосъобразността на оспорения акт, тъй като последния е издаден въз основа на приета недопустимост на площи, за които вече е било извършено плащане, преди да се издаде уведомителното писмо.

По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на оспореното решение на АССГ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Ф. Я. ЕООД, чрез процесуален представител, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил АУПДВ № 01-2600/480#1 от 09.08.2022г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, предл. 1 вр. ал. 1 от ЗПЗП, вр. чл. 166 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и подмярка 13.1 по заявление за подпомагане за кампания 2019 с УИН 22/200519/94679, в общ размер на 10 728.12лв.

За да отмени оспорения пред него акт първоинстанционният съд е приел, че последния е издаден при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АССГ на първо място е посочил, че мотивите за издаване на акта са лишени от достатъчна правна и фактическа обосновка – неясни са посочените в уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производство по издаване на АУПДВ съображения, свързани с наличие на техническа грешка при извършване проверката на площи и съответно калкулации за подлежащата на изплащане финансова субсидия. В акта е посочено, че при последваща проверка от 20.01.2020г. е установено, че за парцелите липсва земеделска дейност през текущата година – неспазване на критериите по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2/26.03.2018г. В уведомително писмо от 14.04.2020г. е посочено извършена промяна съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2, като доклада се посочва, че поради изначална недопустимост на площите, взета на по-късен етап, изчислената полагаема се финансова помощ възлиза на 0.00лв. Според съда не е ясно на какво основание е приета недопустимост на площите и по какъв начин е определена оторизираната сума.

АССГ на второ място е посочил, че липсва издаден изричен акт по реда на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009г. което е предпоставка да бъде издаден настоящия АУПДВ т. е. според решаващия съд издаването на акт за установяване на публично държавно вземане е опосредено от издаването на акт по реда на чл. 10б, ал. 1 от Наредбата. Липсата на такъв води и до наличие на съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаване на оспорения АУПДВ.

Предвид горното АССГ е отменил акта на зам. директора на фонд „Земеделие“.

Решението е и правилно.

Процесният АУПДВ е издаден на основание на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, предвиждащ дължимост на недължимо платените или надплатени сучи по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.

Условията за допустимост за подпомагане на земеделски площи са посочени в разпоредбите на чл. 4 – чл. 10 от Наредба № 2/26.03.2018г., за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В чл. 4 е прието, че допустимите за подпомагане земеделски площи са тези : които се поддържат в състояние, годно за производство и отговарят на условията на чл. 5, чл. 6 и чл. 9 от Наредбата и площи които се използват за производство, отговарящи на чл. 7 – чл. 9.

В разглеждания случай, както в акта за установяване на публично държавно вземане като фактическо и правно основание, въз основа на които е прието, че посочените в Таблица 1 площи са недопустими за подпомагане е посочено, че липсва извършване на земеделска дейност през текущата година, което е неспазване на чл. 5, т. 2 от Наредбата. Последната обаче сочи, че за поддържане на земеделските площи в състояния годно за употреба, следва тези площи да са постоянно затревени а от приложения доклад към уведомление от 14.04.2020г., е прието, че площите са постоянно затревени, годни за паша. В уведомлението по чл. 26 от АПК, касаещо издаване на процесния АУПДВ е посочено като основание само и единствено, че се касае за допусната техническа грешка при извършване на проверка на площи, като при последваща проверка е намалена допустимата за подпомагане площ, като по този начин е установено и недължимо платена сума. Така изложените фактически и правни основания в цитираните документи водят до извод за вътрешно противоречие между тях и неточности, водещи, както правилно е посочил и първоинстанционния съд, до невъзможност за установяване точната воля на издателя на акта, досежно изложените от него фактически и правни основания. Правилни са и изводите на съда, че съображенията на административния орган, свързани с допусната техническата грешка при извършване на калкулациите за подлежащата на изплащане финансова субсидия на земеделския производител, са напълно неясни, като липсват фактически констатации, а също така и доказателства, установяващи по какъв начин и кога са извършени първоначалните, а също и последващите изчисления. Освен това не става ясно кога и как е установен твърденият пропуск, както и по какъв ред е било преразгледано заявлението на дружеството след извършеното плащане.

Тези обстоятелства обуславят извод, че процесният АУПДВ не съдържа конкретни фактически и правни основания за издаването му, което представлява нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за отмяната му, до каквито и правни изводи е достигнал решаващия съд.

В допълнение следва да се посочи, че оспореният АУПДВ е издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г.

Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение 809/2014), в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: "Задължението за възстановяване, посочено в § 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. " Нормата не конкретизира от какво естество е грешката, единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера.

В настоящия случай, в акта административният орган се позовава на "пропуск" в отразяване на резултата от извършена проверка на място при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, което е наложило "прекалкулация", при която разликата между изплатената и полагаемата финансова помощ се явява недължимо изплатена. В константната си практика ВАС сочи, че ако се приеме за грешка на компетентния административен орган причината поради която е отпусната първоначално безвъзмездната финансова помощ, то тази негова грешка, не може да се приеме, че е очевидна за бенефициера /в тази връзка решение 5441/23.05.2023г., постановено по адм. дело № 9203/2022г.; решение № 10954/13.11.2023г., постановено по адм. дело № 4406/2023г.; решение № 11470/22.11.2023г., постановено по адм. дело № 3979/2023г., решение № 3306/28.03.2023г., постановено по адм. дело № 8974/2022г. и др./. По делото не се съдържат данни дружеството да е било запознато, че заявените площи са недопустими за подпомагане и съответно - на какво правно и фактическо основание, за да се приеме, че за нея е очевидна грешката в размера на подпомагането. По делото не се твърди и не е установено, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи, т. е. че е налице неправомерно поведение на земеделския стопанин при заявяването на площите. Не са представени доказателства на дружеството да са били известни каквито и да било конкретни констатации за недопустимост на заявените площи, както и няма данни бенефициера да е запознат с основанията за недопустимост на заявените площи, за да се приеме, че за него е очевидна грешката в размера на подпомагането. Не може да се приеме, че допусната от органа грешка по допустимостта на площите и в размера на помощта, е била очевидна за дружеството, тъй като няма данни по делото то да е участвало при извършването на проверката, въз основа на която е извършена повторната калкулация на финансовото подпомагане.

С оглед изложеното, в разглеждания случай за „Ф. Я. ЕООД не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. Оспореният акт е издаден и в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014, което нарушение е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност.

По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5237/03.08.2023г., постановено по адм. дело № 10243/2022г. на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ