Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: К. А. В. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 9298/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ) - Сливен срещу Решение №296 от 09.08.2023 г. на Административен съд - Сливен по административно дело №196/2023 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №УРИ -1670з-147 от 10.05.2023 г. на началника на РУ Сливен, с която на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал.1, т. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на Д. С. е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на пистолет Макаров, кал. 9х18, с ф. [номер] и изискуемият брой боеприпаси към него.

Касационният жалбоподател началникът на РУ - Сливен, счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че мотивите на първоинстанционния съд във връзка с разпределението на доказателствената тежест са относими към хипотезата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, при отнемане на разрешително за оръжие, какъвто не е настоящият случай. Административният орган при издаване на ново разрешение, не е обвързан от обстоятелствата, послужили като основание за издаване на предходното разрешение. Независимо от употребения в закона термин подновяване на разрешението, процедурата се извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на чл. 87, ал. 3 към чл. 83 ЗОБВВПИ.

Счита за неправилен извода на съда, че за да е налице необходимост по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е достатъчно опасността да съществува потенциално. По този начин неоправдано се разширява тълкуването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие. Дори потенциалната опасност следва да има своето обективно, а не хипотетично основание.

Сочи, че в заявлението за издаване на разрешение ясно е посочено, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е обусловена от факта, че жалбоподателят е управител на дружество и в това му качество оперира с големи парични суми, което обяснява и необходимостта от самозащита.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорвания административен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по касационната жалба Д. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното:

На Д. С. е издадено Разрешение № 20160227814 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие; - пистолет Макаров, кал. 9x18, с ф. [номер]и изискуемия брой боеприпаса към него, със срок на валидност 28.05.2023 г.

На 05.04.2023 г. Д. С. подава Заявление, вх. № 167000/1995/ за подновяване срока на издаденото разрешение за съхранение носене и употреба на бр. 1 късо нарезно огнестрелно оръжие.

На 26.04.2023 г, Стефанов се явява на беседа пред комисия, определена от административния орган, като е приложил и писмени допълнителни мотиви.

Административният орган се запознал с материалите по административната преписка, лично събеседвал със Стефанов на 26.04.2023 г., разгледал представените писмени мотиви и като взел предвид гласните обяснения дадени от жалбоподателя счел, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение, тъй като посочените от Стефанов мотиви не потвърждават, необходимостта от притежаване на късоцевно нарезно оръжие, с цел самоотбрана и съответно от продължаване на срока на разрешение за съхранение и разрешение за носене и употреба на притежаваното от него огнестрелно оръжие с цел самоохрана - липсвали данни за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето към момента на депозиране на заявлението, която не може да бъде избегната или преодоляна по друг начин.

По изложените съображения, със Заповед №УРИ-1670з-147 от 10.05.2023 г. на началника на РУ Сливен, на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал.1, т. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), на Д. С. е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на пистолет Макаров, кал. 9х18, с ф. [номер] и изискуемия брой боеприпаси към него.

Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания, но при издаването му органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон.

Съдът приема, че жалбоподателят притежава късоцевно огнестрелно оръжие, за което му е било издадено разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за него, но когато е поискал продължаване на срока на това разрешение е последвал отказ.

Отказът е издаден без да бъдат обсъдени твърденията на Стефанов и без да бъде извършена преценка на всички относими факти, поради което първоинстанционният съд намира, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът счита, че в оспорения акт, административният орган необосновано е приел, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Действително, в тежест на жалбоподателя е да докаже необходимост и основателна причина за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Наличието на предпоставките в ЗОБВВПИ за придобиване, както и за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, а и за продължаване на срока са идентични. В тази връзка при едни и същи факти и обстоятелства, административният орган, е приел, че заявителят е доказал основателна причина за придобиване, носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, но в последствие не е доказал основателна причина да носи, съхранява и употребява придобитото вече огнестрелно оръжие, като административният орган е изложил бланкетни мотиви и е приел, че е налице хипотетична опасност за Стефанов.

За да е налице доказана необходимост и основателна причина за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, съдебната практика приема, че не е необходимо да е осъществено противоправно посегателство срещу живота, здравето или имуществото на заявителя, като опасността бъде преценявана с оглед степента на застрашеност и важността на поставените в опасност обекти и обществени отношения. Такава преценка от административния орган не е извършена. Достатъчно е наличието на потенциална опасност за охраняемите блага и обществени отношения. В случая жалбоподателят е посочил достатъчно конкретни данни за наличие на опасност.

Отказът, според първоинстанционния съд е немотивиран и съдържа противоречиви изводи. От една страна административния орган приема, че са представени доказателства за потенциална опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, при първоначалното придобиване, носене, съхранение и употреба, а от друг страна приема, че не са представени такива доказателства, които са били представени в началото, за да откаже продължаване на срока на разрешението.

Доколкото органът не е предоставил доказателства, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона, то и акта му страда от порок, който не би могъл да се санира в настоящото производство.

По изложените съображения, първоинстанционният съд обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед и я отменя.

Решението е неправилно.

По делото не са представени доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че административният орган не е обсъдил доводите на заявителя и е постановил административния акт при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В подаденото заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, заявителят сочи като основание самоотбрана и охрана на семейството и имуществото, т. е. дори не твърди наличието на обстоятелства, които да обосновават посоченото основание. В допълнителните мотиви към заявлението Стефанов сочи, че е бивш военослужещ, работи като шофьор в чужбина, предстои му завръщане в страната и работа като шофьор. Твърди, че има вила във вилна зона, където кражбите и посегателствата са ежедневие. Оръжието му е необходимо за самоотбрана и охрана на семейството и имуществото. От една страна дори самият жалбоподател не твърди да е извършвано посегателство срещу него или семейството му. Единствено декларативно заявява, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и за охрана на семейството му. По делото не са представени и доказателства относно твърдяното посегателство върху имущество на заявителя. В тази връзка не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила доколкото пред административния орган са изложени единствено твърдения, без да са подкрепени от съответните доказателства. При подаване на заявление за разрешение, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. В тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. В случая такива доказателства не са представени по делото. Не са представени доказателства дори за потенциална опасност, в каквато насока са доводите на ответника.

Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай ответникът е посочил като основна причина за исканото разрешение - самоотбрана. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Фактът, че ответникът е бивш военослужещ, шофьор и има вила във вилна зона, обект на кражби и посегателства, не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението.

Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи.

При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на Стефанов и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон не е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности и утвърдената съдебна практика по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

Напълно неотносим към предмета на настоящия спор е фактът, че на Стефанов е било издадено предходно разрешение. Подновяването на вече издадено разрешение в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ се извършва в самостоятелно производство и издаването му не е обусловено от резултата по предходно производство, с което е издадено разрешение. При всяко сезиране на административния орган с искане за продължаване на срока на разрешителното, той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорваната заповед.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №296 от 09.08.2023 г. на Административен съд - Сливен по административно дело №196/2023 г. ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. от гр. Сливен срещу Заповед №УРИ-1670з-147 от 10.05.2023 г. на началника на Районно управление Сливен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА