Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 9381/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД „М. В. , срещу решение № 4852/17.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3008/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага подробни аргументи за законосъобразно проведено производство по реда на чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Оспорва изводите на съда, че митническите органи не са положили достатъчно усилия надлежно да уведомят посочения в коносамента украински гражданин. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прилага писмено становище.

Ответникът – А. П., чрез адв. С., излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение в депозиран писмен отговор и в проведеното о. с.з. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗД съгласно представен списък.

Представителят на Върховната прокуратура на Р. Б. дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – София-град е законосъобразността на решение с рег. № 32-91872/09.03.2023 г. към декларация за временно складиране № 22BG002007002676U7 от 11.08.2022 г. на директора на ТД М. В. с което на основание чл. 198, пар.1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, вр. чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. в полза на държавата са отнети два броя леки автомобили по цитираната декларация за временно складиране - статии №15 и №33 и е постановена продажба.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. П. – гражданин на Украйна е закупил чрез търг три броя употребявани автомобили с държава на произход САЩ. Корабът превозващ автомобилите не акостирал на предвиденото за това пристанище в град Одеса, поради наличието на морски мини в района и автомобилите били разтоварени на пристанището на град Поти – Грузия, от където пристигнали на Митническо пристанище Варна, декларирани от Параходство „Български морски флот“ като „несъюзни стоки“ за временно складиране. В срока за временно складиране, изтекъл на 11.11.2022 г., никой не предприел действия по отношение на автомобилите, в резултат на което била назначена комисия, която да проведе оглед. Комисията достигнала до заключение, обективирано в констативен протокол от 07.02.2023 г., че автомобилите имат търговска стойност и биха могли да бъдат реализирани приходи от продажба. На 20.01.2023 по електронната поща А. П. подал заявление до административния орган, че той е получател на процесните три автомобила и иска да ги получи след заплащане на съответната „глоба“. Било му отговорено, че срокът за митническо оформяне по отношение на два от автомобилите е изтекъл на 11.11.2022 г. и не може да бъде удължаван, поради което се изисква от митническите органи да предприемат необходимите мерки за разпореждане със стоките. Относно третия автомобил, който не е предмет на настоящото производство е даден срок на Попов да изрази становище или да представи доказателства. В резултат на всичко гореизложено било издадено оспореното решение, с което е постановено отнемане в полза на държавата и продажба на процесните два леки автомобила /Ф. Пасат и Крайслер 200/, предмет на спора.

При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Според решаващия състав, митническият орган не е положил необходимите усилия да уведоми лицето преди да вземе решение, което е неблагоприятно за него. Съдът е установил, че в хода на проведената процедура било уведомено единствено Параходство „БМФ“ АД, което отговорило, че в качеството на превозвач е изпълнило своите ангажименти, свързани с транспортиране, уведомяване и деклариране на товара. Доказателства обаче, че получателят на стоката е уведомен или е направен опит да бъде издирен липсват по делото, което според съда е довело до издаване на оспореното решение при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила. На следващо място в решението е посочено, че административният орган не е съобразил и изискването за оценка на понятието „Специфични случаи“ – ситуации, които не са рутинни и при които задължително се налага приложението на чл.24, буква „ж“ от Регламента, тъй като войната в Украйна е форсмажорно обстоятелство и е следвало да се определи Комисия, която да прецени следва ли да се приложи чл.23, т. 4 от Регламента.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно спазили ли са митническите органи правилата за уведомяване на украинския гражданин. Решаващият състав е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е положил нужните усилия да издири получателя на процесните автомобили и да го уведоми за предприетата процедура по отнемане в полза на държавата. Същото представлява нарушение на чл.8 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от 24.11.2015 г., вр. с чл.22, 6 от Регламент ЕС/№952/2013, приложим на основание чл. 29 от същия Регламент. Цитираните норми уреждат процедурата по съобщаване за предстоящото издаване на неблагоприятно решение, ведно с мотивите, на които ще се основава последното, както и документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище. В случая правилни са изводите на съда, че митническият орган не е положил никакви усилия да издири украинския гражданин, като нито се е свързал с грузинската фирма, която е била посредник за вноса, нито е използвал други способи да събере необходимата информация, за да установи получателя на стоките. Видно от доказателствата по делото не е съобразен и фактът, че войната в Украйна се явява форсмажорно обстоятелство, което обективно е затруднило А. П. да изпълни задължението си митнически да оформи стоката. Още повече видно от декларацията, съдържаща се в доказателствата по делото Попов не е знаел, къде се намират закупените от него автомобили до януари 2023 г. Налице са данни, че Попов е положил усилия да изпълни задълженията си като се е свързал с митническата администрация, когато е разбрал къде се намират процесните автомобили и е упълномощил лице, което да извърши необходимите действия. Въпреки това митническият орган е подходил формално като е продължил процедурата по издаване на решение, с което в полза на държавата да бъдат отнети процесните автомобили, основавайки се на тезата, че срокът за митническо оформяне не може да бъде удължаван, поради което следва да се разпореди със стоките.

В случая не е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и не е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 – дневен срок, което безспорно е довело до нарушаване на правото на изслушване. Чл. 22, 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Уведомяването по чл. 22, 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financiеn, т. 30 и т. 31 и цитираните там решения). Според практиката на СЕС, възприета от ВАС, съществено нарушение на административно-производствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl СЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В случая ако беше извършено надлежно уведомяване административното производство е можело да доведе до друг резултат, предвид което липсата на извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и липсата на дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 – дневен срок, е довело до нарушаване на правото на изслушване, съответно представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на оспореното митническо решение.

По така изложените съображения решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника за разноски по делото в условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗД в размер на 2000 лв. е неоснователна, тъй като не са представени доказателства относно приложимостта на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. По делото са приложени списък за разноските и договор за безплатна правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, съгласно който довереникът ще осъществява процесуалното представителство безплатно при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй като доверителят е материално затруднен. Страните изрично са се договорили, че договорът има сила пред АССГ, както и по свързаното с делото производство по искане за спиране на предварителното изпълнение пред А. М. и структурите й. Липсват представени доказателства обаче, че са налице договорености адв. С. да оказва безплатна правна помощ и пред касационната инстанция. Такива не се установяват и от приложеното по делото пълномощно, в което липсва клауза, че оказваната правна защита е в условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗД. Съгласно трайната практика договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, което в случая не е сторено, с оглед на което за ответника не се следват разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4852/17.07.2023 г., постановено по адм. дело № 3008/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА