Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 9404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор ДФ "Земеделие", чрез юрисконсулт Д. М., против решение № 1075 от 20.07.2023 г. постановено по адм. дело № 414/2023 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на "Ф. Г. ЕООД е отменено негово писмо изх. № 02 - 2600/5894 от 24.11.2022г. и преписката върната на органа за ново произнасяне по заявление за подпомагане №03/574080/05747 от 10.05.2021г. Релевирани са доводи за недопустимост на постановеното решение, както и за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му като неправилно и оставяне без разглеждане на подадената жалба, алтернативно отхвърляне на жалбата срещу оспореното писмо. Претендират се сторените разноски за две съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - "Ф. Г. ЕАОД, чрез адв. Ш. в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред административния съд е писмо изх. № 02 -2600/5894 от 24.11.2022г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", обективиращо отказ за предоставяне на държавна помощ за унищожени насаждения с пипер към подадено заявление за подпомагане от "Ф. Г. ЕООД от 10.05.2021г.

За да се произнесе по спора и отмени оспореното писмо, АС - Варна е приел, че оспореното писмо има характер на ИАА, с който се засягат права и законни интереси на жалбоподателя и за него е налице правен интерес от оспорване по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Изложил е съображения, че писмото е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - липсата на изложени мотиви, което е достатъчно основание за отмяната му по чл.146, т.2 от АПК. Независимо от констатираното самостоятелно основание за отмяна - липсата на мотиви, съдът е обсъдил изложените в писмото съображения за отказ за предоставяне на държавна помощ и приложимите Указания за предоставяне на тази помощ и е стигнал до извод за неговата материална незаконосъобразност. Приел е, че административният орган неправилно тълкува посоченото в т.2.5 от Указанията изискване и ДФ "Земеделие" дължи изплащане на разликата между получената субсидия от 2647,36лв. по схема за обвързано подпомагане за пипер до пълния размер на сумата за компенсация по схемата за "помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, настъпили през 2021г. и 2022г. Решението е правилно.

Правилни са изводите на АС - Варна, че оспореното писмо носи белезите на ИАА, с който се засягат права и законни интереси на земеделския стопанин, тъй като от съдържанието на писмото безспорно се установява, че не е уважено заявлението му да получи компенсация за унищожени насаждения с пипер, съгласно констативен протокол № АР - 07 -21 - 1 от 10.09.2021г. към подадено заявление за подпомагане №03/574080/05747 от 10.05.2021г. Обстоятелството, че писмото не съдържа нарочен диспозитив за отказ за заплащане на държавната помощ, не обосновава извод за липсата на издаден ИАА по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като този отказ се извлича от неговото съдържание и изложените съображения на органа, с които безспорно се засягат права и законни интереси на заявителя. Не е спорно, че в писмото не се съдържа уведомление до земеделския стопанин за размера на изплатената държавна помощ по смисъла на раздел II, т.6 от Указанията за предоставяне на помощта, следователно волята на органа е за отказ от предоставяне на тази помощ. С оглед изложеното доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение са неоснователни.

Правилни са изводите на АС - Варна, че оспореното писмо не отговаря на изискванията за форма - липсата на изложени фактически и правни основания в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и е налице самостоятелно основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК .

Мотивите са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините за издаването на акта и съответно, ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата законосъобразност.

Липса на фактически и правни основания е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт по чл. 146, т. 2 АПК. В съответствие със съдържанието на писмото са изводите на АС за липса на посочени факти в писмото, които да са довели до постановения отказ за предоставяне на държавна помощ. С. Т. решение № 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Мотиви за отказа биха могли да се извлекат едва от представените в хода на производството писмени бележки от процесуалния представител на ответника, което е недопустимо. Недопустимо е също така мотивите на органа на се допълват и със съображенията, изложени в касационната жалба.

Следва да бъде отбелязано, че в оспореното писмо, макар лаконично да е посочено, че дружеството е получило плащане за същата площ за обвързано подпомагане, като за същия парцел не е обявено настъпило форсмажорно събитие, органа не е посочил нито едно основание за отказ на помощта, регламентирано в Указанията за предоставяне на "Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, настъпили през 2021г. Позоваването на разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно което кандидатът за подпомагане уведомява ДФЗ - РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие е некоректно и неправилно. Това изискване е неприложимо, защото с подаденото заявление от 10.05.2021г. земеделския стопанин е претендирал за предоставяне на държавна помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, настъпили през 2021г., а не е претендирал подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г.

В първия случай се касае за предоставяне на държавна помощ на основание Решение на Европейската комисия от 17.10.2007г. за одобряване на държавна помощ за България №554/2007г. за компенсиране на загуби на земеделски стопани от напълно пропаднали площи, вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия и Решение за изменение № SA.59044(2020/ N), а във втория за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Предоставянето на държавна помощ се извършва по различен ред и на различни основания от предвидените за подпомагане по схемите и мерките да директни плащания.

Правилно съдът е стигнал до извод за допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Съгласно цитираната разпоредба индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт.

При така направената правилна преценка на АС – Варна за липса на посочени фактически и правни основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, съдът не е следвало да разглежда оплакванията за незаконосъобразност на акта по същество.

Решението е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и предвид направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК се дължат направените такива. От процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат, без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на осъществената от процесуалния представител правна защита и съдействие, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. бр.88 от 2022г. администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на "Ф. Г. ЕООД сума в размер на 800 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1075 от 20.07.2023 г. постановено по адм. дело № 414/2023 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "Ф. Г. ЕООД със седалище гр. Дългопол, ЕИК 201706409 сумата от 800 (осемстотин) лева разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА